Какво носи Путин на сърбите

в. Вечерне новости

Защо Путин пристига на посещение след десет години на заобикаляне на Белград е въпрос, който мнозина поставяха от момента, в който изтече новината, че той пристига на 23 март. Размечтаха се и онези, които вярват, че все по-мощната икономически Русия би трябвало като „богат роднина“ финансово да ни помогне да си изправим поне малко гръбнака под тежестта на икономическите несгоди.

Противниците на влизането на Сърбия в НАТО измислиха историята как Путин ще каже на сръбското ръководство да се махне от тази организация, която е забулила в черно много народи. А неизвестности около посещението на Путин всъщност няма. Главната причина за посещението на руския премиер в Белград са разговорите за развитие на икономическото сътрудничество. Значи, няма да има никакви тайни теми.

Посещението на Путин сигурно ще разочарова онези, като очакват, че той ще дойде със самолети пълни с долари и ще ги раздава като добър роднина, който идва от чужбина. Руската помощ не е в раздаването на подаръци, а в готовността за сътрудничество от взаимна полза. Путин възнамерява първо в Словения, а след това в Сърбия да каже, че въпреки натиска от различни страни, Русия няма да се откаже от изграждането на газопровода „Южен поток“.

Безспорно е, че цената на този проект от година на година нараства, но е вярно, че тази инвестиция дългосрочно ще се изплати на руснаците. Освен това, когато газопроводът проработи, вече никой няма да може да шантажира Москва, което не толкова отдавна се случваше с Украйна. Това, което сега говори Турция, че не желае газопроводът да преминава през нейна територия, не е нерешим проблем. За нас е най-важното това дали можем да изнасяме в Русия повече.

Ако се анализира структурата на руско-сръбския търговски обмен, лесно може да се забележи, че при нас пристигат предимно енергийни източници и суровини, а ние изнасяме храна, лекарства, синтетични подови настилки, дърводелски изделия и евтина строителна работна ръка. Вярно е, че съществува добра воля този износ да бъде по-голям, но сръбската икономика е в такова състояние, че реално не е способна на по-амбициозен износ. Историите за това как някога руснаците обичаха нашите обувки и изобщо конфекцията и обувките, само могат да разбудят носталгия, от която няма никаква полза.

Що се отнася до туризма и старите истории за нашите бани, нашите желания са по-големи от възможностите ни. Колко руснаци може да приемем в зимните курорти? Колко от нашите бани имат предложения, които може да заинтересоват чужденците? Ние наистина имаме привилегировано положение, що се отнася до митническите облекчения, когато става дума за износ в Русия, но заради слабата икономика нямаме достатъчен асортимент на стоки за по-амбициозен износ. Реален шанс съществува в земеделието, ако държавата помогне за това земеделците да се организират по-добре и да увеличат продажбата на плодове и зеленчуци.

Сърбия миналата година изнесе на пазара на Русия стоки на стойност 541 милиона долара. Същевременно в този период от Русия внесохме продукти на стойност 2,16 милиарда долара. От тази сума 74 процента са за петрол и газ. В Русия работят, по служебни данни на домакините, около 24 000 сърби. Около 3 000 са в смесени руско-сръбски бракове. Повечето се занимават със строителство. На пръсти може да се преброят сериозните строителни фирми, чиито собственици са сърби. А на собствениците на предприятия, които плащат данъци в Сърбия и здравно и пенсионно осигуряване на своите работници, веднага трябва да бъдат дадени висши държавни отличия.

Безспорно е, че Путин и Медведев са хора, които държат на традициите и не забравят историческите връзки на своя и на други народи. Обаче основата на днешните отношения на Русия с други страни се оценява преди всичко на основата на цифрите в международния търговски обмен. Ако се погледне тази статистика, ще се получи отговор на това защо Путин не ни посети през последните десет години.

На онези, които търсят лошите страни и скритите намерения и не им е по волята сътрудничеството с Русия, трябва да им бъде ясно, че Москва не оказва натиск на никого, на Сърбия също, да сътрудничи с нея икономически. Получихме от Москва митнически облекчения, а не трябваше да попълваме въпросници и да отговаряме на хиляди въпроси, което бе условие на Запада.

Независимо дали това се харесва на някого или не, Словения има по-добри отношения с Русия от другите балкански държави. Защо това е така, не е никаква тайна. Делегациите на висше ниво, които пристигат от Любляна, не пристигат да молят за кредити, а самите те ги предлагат на великата Русия. Това добро сътрудничество е и причината Путин да пристигне първо в Любляна, а след това в Белград, и изобщо да не ходи в другите столици на бившите юго-републики.

И другите бивши югославски републики биха били заинтересовани да ги посети Путин. Това „прескачане“ най-много изглежда засегна хърватите. Местните вестници преди посещението на Ядранка Косор в Москва публикуваха списък с желания за възможни сделки и би могло да се остане с впечатлението за икономически бум между Хърватия и Русия. Това обаче е далеч от истината – хърватският износ в Русия е само около 150 милиона евро, а вносът е десет пъти по-голям.

По време на последното посещение на хърватския премиер в Москва, в кратката си среща с Путин Ядранка Косор говори за това какво би могло да се прави заедно. Тогава Путин й припомни, че Загреб не е изпълнил обещанието си да решат правно-имуществените спорове, които в Хърватия имат руските компании.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.