Кой ще сади картофи, какво ядохме след Чернобил, кой лапа от АЕЦ…

Продължение. Виж „В София след Чернобил беше по-лошо от сега в Токио; Призракът на АЕЦ “Белене

Тодор Живков, официален портрет от 80-те; Бойко Борисов, официален портрет от сегашно време.

В следващите редове ще разкажа как при комунизма хората ядяха и пиеха радиация, а висшата номенклатура – агнета от Австралия. Но някак най-напред заслужава внимание картофеният призив на премиера Борисов, който по един неповторим начин допълва идеята за АЕЦ.

Френската кралица Мария Антоанета е влязла в историята с репликата по повод бедните, които се бунтуват: „Като няма хляб, да ядат пасти”. Думите й са искрени и наивни, не са цинизъм. Просто кралицата е учудена, че може да се бунтуват за такива неща, проблемът е решен – пасти.

Българският политик Бойко Борисов ще остане в историята с репликата (по смисъл): „Като няма работа, да садят картофи”.
Трудно е да се прецени дали репликата му е наивност или арогантност. Но тя изразява мисленето на ограничен човек, чиято представа за света е още в детството му, когато е копал картофи в двора в Банкя. Призивът на премиера – „…Всеки може да си посади” – е призив за връщане към натуралното стопанство и към безпомощните идеи по време на комунизма за самозадоволяване на населението. Натуралното стопанство и самозадоволяването са присъщи за първобитни общества. Светът вече е създал разделението на труда и производителят на картофи се занимава с тях, а производителят на обувки или на софтуер – с друго. И всеки създава или продава труда си и участва на пазара.

Картофеният примитивизъм на премиера е съчетан с комплексарски провинциален стремеж към техническа мощ, каквато е идеята за АЕЦ в България. В представите на много подобни прости хорица от Банкя и др. АЕЦ-ът е извор на сила, превъзходство, икономическо развитие, национализъм… Но освен представите на Борисов има още нещо – той е начело на властта. А от подобно строителство хората от властта, особено в корумпирани страни като България, по правило си напълват гушата.

Бойко Борисов като бодигард на Тодор Живков. Снимка: Булфото

И така кръгът с картофите се затваря – безработните и бедните ще си садят, като не могат да си купят, а държавата ще строи АЕЦ, за да се чувстват силни и токът да им е (уж) евтин.

АЕЦ „Белене”, за която изключително агресивно настоява Бойко Борисов в последните дни, на фона на тревогите в Европа от АЕЦ въобще и в частност от българската, е икономическа безсмислица. Безопасността е съвсем отделен въпрос. Като има толкова голяма полза от тази АЕЦ, защо всички европейски банки се отказаха да я финансират? Защо се отказа и главният инвеститор – немската компания RWE? Защо инвеститорите дават пари за малки ВЕЦ-ове, а никой не се е наредил на опашката за АЕЦ, освен руснаците?

И еволюцията на Борисов, който отначало говореше за АЕЦ „Белене” като за строеж, който ще бъде замразен, после оспорваше цената на централата, а сега твърдо казва, че ще строим, е много съмнителна. Някои наблюдатели смятат, че това са пируети на властта, която тя си вдига цената пред заинтересованите руснаци, за да я ухажват и …подкупят. И тъй като този етап изглежда минал, сега на дневен ред е твърдата решимост да се строи.

Но декларациите как ще строим АЕЦ някак са сметка без кръчмаря, защото ЕК иска да се преразгледа проектът за Белене, както преразглежда сигурността на ядрените централи и изискванията в цяла Европа.

Страхът от АЕЦ в България е страх от човешки фактор, не от техника. Тук човешкият фактор е способен на фатални грешки. В последните години човешкият фактор в АЕЦ „Козлодуй” е показал, че може да прикрива инциденти (март 2006 г. – виж тук), да уволнява служители заради техни доклади за нарушения на безопасността (виж тук). В това отношение в България има продължение на табиетите от комунизма, които доведоха до катастрофата в Чернобил. Заключенията за Чернобил са, че главната причина за аварията е липса на култура на безопасност. Такава все още липсва и в България.

Но това тук никога няма да го признаят. Както съветската власт, и българската комунистическа власт криеше първоначално размера на катастрофата в Чернобил. А след това криеше и за ядреното замърсяване в храните и водата.

Какво скри властта през 1986 г.?

Впрочем, сега за пръв път ще разкажа по-подробно нещо за 1986 г. след аварията в Чернобил, което случайно научих тогава и после като журналист проучвах, за да опиша. 10 години след събитията през 1986 г. хора, които са били свидетели, още се страхуваха да говорят за това. Предполагам и днес ще откажат да говорят.

Но случката е следната. Докато в емисиите на държавните радио и телевизия в началото на май 1986 г. текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е под допустимите норми, в правителствения хотел „Рила” вече е минал специален екип от експерти, които взимат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада.

В хотел „Рила“ в центъра на София днес на мястото на ресторанта за висшата номенклатура има казино. СНимка: Булфото

Хотел „Рила” по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата – там готвят за вкъщи на 50-60 души членове на Политбюро и на ЦК на БКП, министри, шефове на комитети и т. н. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят по списък общо към 250 души. Top of the tops. В списъка на т. нар. „правоимеещи” (точно така го произнасят, не правоимащи, а с руски маниер) – за доставка на храна, със специално разрешение на Живков присъстват и някои писатели като Елисавета Багряна и др., но те са изключения, които рядко са ползвали „благата”.

На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила” и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене”, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две водоноски военен тип – едни цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията.

На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко от …Австралия. Все пак е май, иде Гергьовден, висшата номенклатура трябва да хапне безопасно агнешко. Докарани са и някакви зеленчуци от Израел или Египет, за произхода им служителите не са много сигурни. Продуктите минават през тестове, за да попаднат на трапезата на първенците на държавата.

В това време средния българин се лепва вечер пред „По света и у нас”, за да чуе успокоителните съобщения, че в храната и водата няма радиационно замърсяване, което да застрашава здравето на населението. Всичко било в нормите.

Звучи прекалено конспиративно, нали? Възможно ли е една власт да остави населението си да пие вода с радиация, а за висшето й ръководство да има специално снабдяване. Според мен има и някакво недоразумение в цялата ситуация тогава. Хотел „Рила”, доколкото проверявах, е водоснабден от витошкия водопровод. Той към онзи момент доставяше вода за 8-10% от София. Много е вероятно само в него да е имало радиационно замърсяване, защото в него влиза вода от витошките потоци в горната част на планината и е възможно след дъждовете в края на април и началото на май да е попаднала радиация. Но властта не е предупредила съответните квартали да не ползват вода от чешмата. Дали въобще е мерила… За рилския водопровод, който е свързан с водата от язовир „Искър” вероятността от замърсяване е по-малка, защото обемът му е голям и концентрацията няма как да стане опасна.

Така или иначе мнозина софиянци усетихме, че ни будалкат и вечер ходехме да си наливаме минерална вода от Горна Баня. Там сме чакали на опашки от по 100 души в 1-2 часа през нощта.

За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Има изисквания сиренето да се изкисва и др.

Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По онова време колега фотограф работеше в някаква служба, откъдето извади един военен гайгер-мюлеров брояч и в първите майски дни го взе със себе си в планината. „След дъжда пищеше”, ми каза той след един излет. Радиацията с малко, но прехвърляла границата на нормата. Става дума не за норми за зъмърсяване на храни, а за външно облъчване на човек. И това е измерено с онзи груб и приблизително точен уред. А този радиация след дъжда е изядена от мнозина заедно със зеленчука.

Мой роднина работеше в един специален отдел на министерството на здравеопазването и ми каза – „От някои райони на България млякото, което идва в София, е с радиация над нормата. Смесваме го с млякото, което е под нормата, така че общо да се получи в нормите и да не го хвърляме.” По онова време хората така научаваха важни новини – на ухо, от приятел от роднина и се предупреждавахме взаимно. И пълзяха слухове всякакви…

(Следва)
Чети утре:
– От какво е най-голямото замърсяване с радиация
– Как уродствата от радиоактивност се появяват към 20-тото поколение

– Кой всъщност иска АЕЦ „Белене“?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.