Кадафи ще падне, но кой ще го смени?

в. Индипендънт

Силвио Берлускони и Муамар Кадафи. Снимка: ЕПА/БТА

През следващите няколко седмици Муамар Кадафи вероятно ще загуби властта. Разположените срещу него сили са твърде силни. Собствената му политическа и военна подкрепа е твърде слаба. САЩ, Великобритания и Франция едва ли ще позволят да се стигне до задънена положение, в което той ще държи Триполи и част от западна Либия, а бунтовниците ще държат източните части на страната.

Дори преди въздушните удари Кадафи не можеше да мобилизира повече от 1500 души за настъпление към Бенгази, а много от тези хора не бяха обучени войници. Причината за тяхното настъпление е, че бунтовниците на изток не могат да хвърлят в сражение 6-те хиляди войници, чието дезертиране разпали първоначалното въстание.

Първите дни на чужда намеса отразяват опита на САЩ и техните съюзници в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г. с това, че преминават изключително добре. Въздушните нападения поразиха колона от танкове и пехота на юг от Бенгази. Оцелелите избягаха. Разгромът може скоро да заприлича на бързото разпадане на талибаните и иракската армия.

Повечето хора в Ирак и Афганистан бяха доволни, че се отървават от управниците си, а повечето либийци ще бъдат доволни да видят гърба на Кадафи. Режимът му може да падне по-бързо от очакваното. Учени размахват пръстите си през последните няколко дни с думите, че Кадафи може да е луд, но не е глупав. Това обаче не трябва да омаловажава театралните качества на неговия режим.

Следващият етап в Либия, след падането на Кадафи, има потенциала да доведе до катастрофа, подобна на тази в Афганистан и Ирак. И в двата случая успешната война превърна САЩ в доминиращата сила в страната. В Ирак това бързо се превърна в старомодна империалистична окупация. „Окупацията бе най-голямата грешка“, както обича да казва един иракски лидер. В Афганистан САЩ винаги дърпат конците, макар Хамид Карзай да е начело на правителството.

Същият проблем ще се случи в Либия. Щ има липса на надежден местен партньор. Бунтовниците показаха, че са политически и военно слаби. Всъщност ако това не бе така, нямаше да има нужда от чужда намеса в последната минута, която да ги спаси. Местните лидери, които се издигат до върха при тези обстоятелства, са обикновено тези, които говорят английски език най-добре и се разбират със САЩ и техните съюзници. В Багдад и Кабул онези, които първоначално се надигнаха, бяха онези, които най-много раболепничеха и и които бяха готови да излязат пред Конгреса, за да изразят пълната си благодарност за действията на Америка.

Има и друго усложнение. Либия е петролна държава като Ирак, а петролното богатство изглежда изважда на преден план най-лошото у всеки човек. То води до автокрация, защото който и да контролира петролните приходи, може да си плати за сериозни сили за сигурност и да пренебрегне обществото. Само малък брой държави, които изцяло разчитат на петрол, са демокрации.

Бъдещите либийски лидери, които ще разиграват картите си през следващите няколко месеца, може да се поставят в позиция да спечелят доста пари. Иракски държавен служител в Багдад цинично коментира преди падането на Саддам Хюсеин през 2003 г., че „иракчаните в изгнание са точно подобие на онези, които сега ни управляват“, но настоящото лидерство е почти заситено „тъй като ни ограбва от 30 години“, докато новите управници „ще бъдат изгладнели като вълци“.

Вече има сигнали, че Дейвид Камерън, Хилари Клинтън и Никола Саркози вярват твърде много на собствената си пропаганда, най-вече за подкрепата на Арабската лига за въздушните удари. Дипломати, които обикновено не зачитат становищата на Арабската лига, изведнъж започнаха да гледат на призива й за забранена за полети зона като доказателство, че арабският свят одобрява намеса.

Това може да се промени много бързо. Лидерите в Арабската лига са предимно хора, които „арабското пробуждане“ се опитва да свали. Военно участие в действия срещу либийското правителство се очаква от ОАЕ и Катар, членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който е като клуб на монархиите в Залива. Това е същият съвет, който изпрати войски в Бахрейн, за да помогне на правителството да потуши продемократичните протести на шиитското мнозинство.

Най-трудно доказуемото зверство, което се случи през последната седмица в арабския свят, не бе в Либия, а в Йемен, където проправителствени въоръжени лица стреляха с автомати по невъоръжени демонстранти и убиха 52 души. Що се отнася до упражняване на истинска власт Кадафи вероятно ще бъде заменен не от либийци, а от чужди сили, които помагат за свалянето му. Ако съдим по случилото се в Афганистан и Ирак, съвсем скоро техните действия ще бъдат възприети в Близкия изток като лицемерни и егоистични и като такива ще им бъде оказана съпротива.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.