Европа, свиквай с колебанията на Обама

в. Файненшъл таймс

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Президентът Барак Обама не беше във Вашингтон, когато първите ракети поразиха цели в Либия. Докато САЩ тръгваха на война – третата при неговия мандат – той отпътува за Бразилия, за да разговаря за търговия. Пътуването можеше да бъде отменено, но Белият дом реши да го оползотвори. Отсъствието на президента потвърди позицията на правителството. САЩ подкрепят ударите срещу полковник Муамар Кадафи, но не поемат водачеството в настояването за тях и не ръководят операциите.

Това не е лидерският стил, с който светът е свикнал. От друга страна това е позицията, което голяма част от света (онази, която бе очарована от избирането на Обама) твърди, че споделя. Е, сега вече я имаме, ще видим колко дълго ще трае и колко добре ще работи. Както вероятно очаквате, американските външнополитически ястреби не са впечатлени. Те твърдят, че Обама се страхува. Докато съюзниците създаваха коалицията си и постигнаха желаната резолюция в ООН, Кадафи взе надмощие. Ако силите му се смесят с цивилните в Бенгази и други градове, атаките от въздуха ще бъдат трудни. Преди две седмици да се помогне на бунтовниците да победят би било лесно. Сега съюзниците може би ще трябва да поддържат реда в част от страната, тъй като Кадафи все още е на власт.

Да слушаш тези аргументи от американските ястреби е едно. Ако е необходимо, ако са заложени жизнени интереси, те искат САЩ да действат по собствена инициатива, пренебрегвайки международното право. Съвсем друго обаче, е да чуеш същите оплаквания за колебания и страх от някои европейци. Обама ни разочарова, казват те. Изгубено бе ценно време.

Неотдавна Европа се жалваше, че САЩ се държат агресивно, дръзко и властно. Неотдавна Европа бе в екстаз от избирането на Обама, понеже той е различен. Бихте си помислили, че са бленували за благоразумен, обмислящ внимателно нещата президент, зачитащ мнението на другите страни (и са изразявали презрение към Джордж Буш, тъй като той изобщо не беше такъв). Европейците обаче ще се поколебаят да кажат: „Времето за приказки изтече. Да започваме стрелбата“.

И дава типа критика – на ястребите в САЩ и на европейските застъпниците на многонационалните действия – са прави, че колебанията подпомогнаха съюзническите атаки и направиха мисията по-категорична. Проблемът за привържениците на многонационалните акции е, че колебливостта е оформена в системата, която защитават. Ако не можеш да приемеш колебливостта, по-добре не искай ООН да упълномощи военните ти интервенции.

Европейците твърдят, че при по-добро американско ръководство съюзниците биха пристъпили към действие по-бързо. Как? Америка имаше добра причина да изостава след Великобритания и Франция. Права беше да се притеснява от допълнително разпалване на неприязънта към САЩ в ислямския свят. Ако операцията се възприемеше като оглавена от САЩ, това би могло да помогне на либийския режим да предизвика съпротива в страна и чужбина. А и американските военни ресурси вече са изтощени. Пентагонът се отнесе подозрително към тази мисия и публично изрази резерви. Проницателният президент не би отхвърлил подобен съвет с лека ръка.

Освен това, дори САЩ да бяха по-настоятелни, коалицията с Великобритания и Франция пак би била твърде скромна по измеренията на привържениците на многонационалния подход. Съчетаването на широк консенсус, регионално участие и неизменно съблюдаване на международното право наистина изисква време. Да се обединят тези условия толкова бързо и да се извоюват пълномощия не само за безполезна забранена за полети зона, а „за всички необходими мерки“ беше забележително постижение. Въпреки трудностите въоръженият мултинационализъм преодоля първото си изпитание: съюзниците предприеха интервенция, която има шанс за успех.

За съжаление цената на мултинационализма не се изчерпва с първоначално закъснение. Трудно е да се биеш чрез опекун, особено когато всяка тактика се проучва за политически мотиви. Толкова много се говореше за този подвиг на сътрудничеството, че коалицията трябва да бъде запазена на всяка цена. Да предположим, че битката е по-трудна, отколкото очакват съюзниците. Дали ще се споразумеят как и дали да засилят натиска? Подкрепата на Арабската лига бе изтъквана постоянно. Доведе ли това до вето върху кампанията? Такова нещо не би било уместно, при положение, че шефът й вчера каза, че въздушните удари са надхвърлили предвижданията му.

Накратко, скептицизмът на подхода за едностранни политически решения е добре обоснован. Само че предимствата на изцяло спазващ правилата многонационален подход, дори от тясно американска гледна точка, имат своята привлекателност. Легитимността в очите на другите държави има стойност в свят, където меката сила е от значение. В Либия съюзниците правят каквото трябва и, да се надяваме, печелят приятели – докато размахът на съюза, пълномощията на ООН и американската позиция на „трети измежду равни“ оборват обвиненията, че Америка е разкрила нов фронт срещу исляма. В икономически сложни времена колкото повече партньори споделят бремето на глобалната сигурност, толкова по-добре.

Трудно може да се преувеличи, когато се преценява до каква степен нещата са свързани с резултата. Дори либийският режим да бъде сразен, ще дойде време съюзниците да съжаляват, че владеят последиците. И все пак, ако всичко върви както трябва, Кадафи ще си иде, мирът и спокойствието ще бъдат възстановени и Либия ще започне колебливо да напредва към демокрацията. Колективна акция с пълномощията на ООН ще бъде огромна победа, ще възникне и нов модел. Ако начинанието се проточи или пропадне – особено ако се сметне, че причина за това е многонационалния му характер – международните отношения ще бъдат тласнати в другата посока.

Странно пренебрегвана досега неизвестна величина е становището на американските избиратели. Нагласата бе против участието на САЩ. Ако всичко върви добре, избирателите ще променят мнението си и ще се гордеят. Ако ли пък не, изобщо няма да ги е грижа за международната легитимност и ще настояват за национална легитимност. Ако това е нова война, къде е Конгресът? Чии решения точно излагат американските сили на опасност? И защо президентът не беше в Овалния кабинет, когато всичко това започна, за да обясни решението си на нацията?
Той имаше срещи в Бразилия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.