Без бензин наистина не може!

в. Трибюн

Снимка с цените на основните вериги бензиностанции у нас отпреди няколко месеца. Те са еднакви за основните горива. Цените през последните години създават съмнения за картелно споразумение. Снимка: e-vestnik

Ако потребителите се оплакват от прекалено скъпия бензин, нека знаят, че неговата относителна цена в действителност е ниска: с едночасовата надница на работник, получаващ средна междупрофесионална заплата (Smic) сега може да се купят 6 литра бензин супер, а през 1970 година – 3,4 литра. Междувременно обаче задължителните пътувания са се увеличили, а бензинът стана стока от първа необходимост.

„Като нямат хляб, да ядат кифли…“ Транспонирана през 2011 година как би звучала странната фраза на Мария-Антоанета? Без съмнение долу-горе така: „Ако бензинът е прекалено скъп, да се движат с велосипед!“

Защото недоволството, та дори гневът на потребителите през 2011 година от поскъпването на горивата прилича очевидно на яростта на французите от 1789 година срещу недостига на хляб. Дали бензинът е прекалено скъп? При цена средно 1,52 евро за литър супер 95, а понякога и над 1,80 евро в Париж рекордите са бити. През 2000 година правителството на Лионел Жоспен говореше за петролен шок, защото цената на един литър супер бе преминала прага от 1 евро… Зареждането на резервоара за 100 евро вече не е кошмар за шофьорите, а реалност.

Да си спомним какво струваше 1 литър супер преди първия петролен шок, през 1970 година: 1,02 франка или 15 евроцента. Излиза, че цените са се увеличили над 10 пъти за периода. При все това скокът трябва да бъде съотнесен. Напълно очевидно цените на всички продукти са се увеличили в течение на близо 40 години. Заплатите също.

Почасовото заплащане при минималната работна заплата, което днес е 9 евро, през 1970 година бе … 0,52 евро. С други думи с минималното едночасово заплащане днес човек може да купи 6 литра бензин супер, а през 1970 година – 3,4 литра. Ако се сравни с развитието на цената на един час труд, излиза, че бензинът е по-евтин сега.

Означава ли това, че потребителите не са много прави като се жалват? Еволюцията на придвижването и начините на транспорт обясняват тяхното силно недоволство. Преди 40 години автомобилът бе привилегия за най-богатите или поне за твърде заможните хора от средната класа.

Във Франция имаше едва малко над 10 милиона частни коли. Днес те са три пъти повече. През 1980 година 30% от домакинствата все още нямаха автомобил. Французите с по-скромни доходи често бяха именно в това положение. В селските райони хората се задоволяваха с мотоциклет.

Днес всеки има кола. По-бедните просто купуват втора ръка. От автомобил се отказват само жителите на някои големи градове или някои по-възрастни (общо 16,8% от домакинствата са без кола). Нещо повече: извън големите градове домакинствата имат повече от една кола.

По селата или в зоните, които са слабо урбанизирани, 68% от хората са част от домакинство, в което броят на колите отговаря на броя възрастни хора, подчертава националният статистически институт Insee…

Тази автомобилна треска не идва от внезапно появила се страст по колите, нито пък е израз на желанието на французите да си доставят удоволствие. Колата се купува, защото тя е станала необходимост. По-специално, за да отиде човек на работа.

За да се убедим в това, достатъчно е да видим нарастващата натовареност на трафика сутрин и вечер в департаментите в селските райони. А да не говорим за задръстванията в околностите на средно големите градове. А защо да не се използва общественият транспорт?

Извън големите метрополии тази мисия е невъзможна. А когато такъв транспорт има, то времето за преодоляване на дадено разстояние е прекалено дълго. И затова французите карат ли карат. Все повече.

В селските райони или в слабо урбанизираните, както сочат данните на Insee, разстоянието дом – месторабота е скочило с 26% между 1994 и 2008 година! А средното разстояние между мястото, където човек живее, и търговските центрове, е нараснало с 29%…

Развитие, което бихме могли да определим като естествено, но в същото време и насърчавано от политическата власт. Безработните са принуждавани да приемат работа, която все повече е отдалечена от дома.

Предложението за работа, което според правителството и Unedic (Национален междупрофесионален съюз за заетостта в промишлеността и търговията) днес не може да бъде отхвърлено, определя още по-голямо разстояние жилище – работа: 50 километра.

В същото време изпълнителната власт планираше да въведе такса въглерод, която в крайна сметка бе обезсилена от конституционния съвет, чиято цел бе да обезсърчи използването на замърсяващи енергии…

Накратко днес бензинът стана, също като хляба през 1978 година, стока от първа необходимост. Той е също толкова необходим, колкото стана мобилният телефон, за който вече има социална тарифа.

Въпреки това правителството не иска да направи какъвто и да е жест към шофьорите. И дума не може да става да се върнем към плаващ TIPP (акциз за бензина и дизела – бел. ред.), което пречеше на държавата да увеличи приходите си с поскъпването на горивата.

Истината е, че печалбата за хазната днес е слаба, та дори никаква: противно на една широко приета идея акцизите за бензина са фиксирани (TIPP е 0,61 евро на литър бензин супер в повечето райони, независимо каква е цената на горивото). Само постъпленията от ДДС се увеличават с (нарастването на) цената на горивото. А спадът в потреблението неутрализира нова увеличение на приходите от налози…

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.