Младите палестинци в капана на „Хамас“ и „Фатах“

в. Дейли стар, Ливан

Терорист от Хамас в Ивицата Газа. Снимка: АП/БТА

Неизбежно беше вълната на промяната, която заля арабския свят, да достигне Палестина. Палестинските шествия на солидарност с тунизийските и египетските братя прераснаха в конкретни палестински искания. За съжаление, за разлика от масите на египетския площад „Тахрир“, добрите намерения на палестинците не бяха добре разбрани.

Ако трябва да сме честни, ситуациите не си приличат. Онова, което започна със самозапалване на изпаднал в затруднения тунизиец с висше образование, на когото бе забранено да продава плодове, бързо прерасна в големи протести, целящи да изкоренят дългогодишните автократични режими в арабския свят. Арабските народи, за които отдавна се смяташе, че послушно се подчиняват на управляващите ги репресивни режими, се надигнаха на практика в унисон, за да отхвърлят игото на диктатурата.

Ефектът на горски пожар бе впечатляващ, със сигурност не само за тези народи, но и за палестинците, които са наясно какво означава въставане срещу репресивен режим. Въпреки това, за разлика от египтяните или тунизийците, бахрейнците, йеменците и либийците, палестинците не призовават за „падане на режима“ – известният сега лозунг, скандиран из арабския свят.

Вместо това група палестински младежи започнаха да организират в социални мрежи като Фейсбук и Туитър (modus operandi на революциите) масови демонстрации, насрочени за 15 март, с призив за прекратяване на политическото разделение, разкъсващо от години палестинското общество и политика.

Уви, оказа се, че не сме толкова готови, колкото си мислехме, да се обединим за прекратяване на разрушителното разделение между Газа и Западния бряг, и по-специално между „Хамас“ и „Фатах“. Младежите с добри намерения и единна цел, които се опитаха да мобилизират народа в тази посока, се оказаха в периферията на митинг на „Фатах“ в Рамала и обект на репресии от страна на „Хамас“ в Газа.

Би било слабо казано да определим ефекта като обезсърчаващ. Демонстрантите, освен неколкостотин, които не отстъпиха от позициите си – се оказаха в един от двата капана. Очевидци казаха, че членове на силите за сигурност на „Хамас“ в Газа, облечени с цивилни дрехи, нанесли побой и преследвали демонстрантите. А в Рамала лозунгите са се променили от „народът иска край на разделението и окупацията“ на „Абу Мазен (Махмуд Абас), ние сме твоите хора“.

За съжаление нашите лидери имат още много да научат. Младежкото движение, което организира протеста на 15 март, не искаше да държи речи и да отправя обвинения. Лидерите и техните служби за сигурност, съвсем честно, трябваше да се разкарат.

Това не значи, че няма надежда за нас или че ние не можем в крайна сметка да последваме нашите братя араби. Повечето палестинци действително искат край на разделението, но въпросът е дали лидерите в Газа и Западния бряг са готови да приемат предизвикателството.

Въпреки опасенията, които навява 15 март, може би все още има надежда за нашите лидери в „Хамас“ и „Фатах“. В деня на протеста премиерът от „Хамас“ Исмаил Хания покани Абас да отиде в Газа и да преговарят за помирение. Ден по-късно Абас призова Хания да се срещне с него на пропускателния пункт Ерец в ивицата Газа.

След като говори на заседание на Изпълнителния комитет на ООП, президентът каза, че е готов да формира правителство от независими палестинци до изборите за президент, парламент и Палестински национален съвет, най–висшия палестински политически орган. „Хамас“ отвърна, че приветства призива и ще започне подготовка за пристигането на Абас.

За онези млади палестинци, които понесоха побоищата в Газа и за онези, които бяха на гладна стачка на площад Манара в Рамала, новината за евентуално помирение е свеж полъх. Твърде рано е да се говори колко искрени са двете страни, но не е твърде рано да се оцени движението на масите. Палестинците са правили грешки, те са следвали сляпо политическите си пристрастия понякога, но в крайна сметка всички те искат лидерите им да са единни.

Общата цел, която всички ние споделяме, е прекратяване на израелската окупация и създаване на палестинска държава. Прекратяването на разделението помежду ни само може да направи тази задача по-лесна и благодарение на нашите братя араби в Египет, Тунис, Йемен, Либия и Бахрейн ние разбираме, че гласът на народа наистина е от значение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.