„Катимерини“: Гърция е в обръч от опасни атомни централи

Спрените първи и втори реактор на АЕЦ Козлодуй. Доклад, поръчан от Европейския парламент, посочва инцидента в българската централа от 1 март 2006 година като “безпрецедентен пример в историята на ядрената енергетика”. Снимка: Булфото

Гърция е обкръжена от атомни централи и дори от доста остарели енергийни мощности, а се очаква да се изградят и нови в съседни страни и на първо място в Турция.

В сянката на ядрения инцидент във Фукушима подобни тенденции предизвикват настръхване. Атомните централи, които се намират в съседни балкански страни, могат при голяма авария да засегнат гръцките граждани, тъй като радиоактивните облаци изминават стотици километри. При такава неизбежна ситуация ще бъде същото като да живееш в Украйна или в Русия, когато стана инцидентът в Чернобил, казва Атанасиос Гераниос, професор по ядрена физика от университета в Атина.

В Козлодуй все още работят два от шестте реактора. Най-старите реактори с близо 30-годишен живот бяха спрени, тъй като възникнаха проблеми, свързани с тяхната безопасност. В същото време е нормално след 30 години живот реакторите да се спират, макар че на практика това рядко се спазва. Въпреки всичко не може да се каже, че реакторите в Козлодуй са напълно безопасни.

По принцип те представляват опасност, която би могла да произтече от някои неправилни технически решения или човешки грешки, както стана при трагедията в Чернобил. Както навсякъде, компетентните по безопасността заявяват, че съоръженията издържат на сеизмични трусове до едно ниво, малко по-високо от регистрираните земетресения в района. Например в Козлодуй уверяват, че реакторите издържат на трусове от 7 степен по скалата на Рихтер. Дали това е така. А какво би станало, ако наистина стане някакъв уникален трус?.

В Козлодуй не бива да подценяваме заплахата от хранилището, в което се складират ядрените отпадъци, където възникна и проблем с изтичане преди няколко години. Всяко атомна централа съхранява стотици тонове използван уран, който е най-опасният радиоактивен материал. Преди 1990 г. Съветският съюз бе поел управлението на отпадъците от Козлодуй. Но сега, тъй като това е доста скъпо, бе възникнал проблем с преливането на складираните отпадъци, предупреждава Гераниос.

България имаше планове да изгради два нови ядрени реактора в района на Белене, също на брега на Дунава, както и Козлодуй. Проектът бе поет през 2008 г. от руската Атомстройекспорт, дъщерна компания на Росатом, със стратегически инвеститор германската RWE. Макар че започнаха някои строителни работи, през есента на 2009 г. обектът спря напълно. От година и половина насам нито една тухла не е сложена там. Българите възложиха на британската банка HSBC да оцени финансовата надеждност на проекта, който силно се оспорва.

Малко по-нагоре в Румъния, в района на Черна вода, работи атомна централа с два сравнително нови реактора, а се очаква да заработят и още два. Румънската компания Нуклеарелектрика увери, че тя издържа трусове от 8 степен по скалата на Рихтер. Изчисленията са за възможен максимален трус от 7- 7, 5 по Рихтер. В Словения, в Кръшко има още един стар реактор, който наближава границата от 30 години живот и се очаква да бъде заменен от нови с по-голяма мощност.

Въпреки появяващите се от време на време информации в близко бъдеще поне в Албания и Македония не се очакват строежи на атомни централи. Специално за Албания най-реалната опасност е създаването на „сметища“ за ядрени отпадъци, които могат да замърсят водоизточниците.

В същото време има опасност от пренасяне на ядрени отпадъци в Средоземноморието от евентуална атомна централа в Аккую, Южна Турция. Не бива да забравяме станалите съмнителни инциденти в Адриатика с кораби, пренасящи радиоактивни отпадъци, изпращани от мафията на дъното на морето.

Дали и Гърция не трябва да изгради своя атомна централа, след като около нея вече има такива? Аз съм негативно настроен, както и гръцките граждани. Впрочем и Австрия е обкръжена от гора от ядрени реактори, но не пристъпва към използване на ядрената енергия. Въпросът, който сега ни вълнува, е че не може една страна да създава атомна централа без съгласието на съседите си, казва още професорът по ядрена физика.

Миналия петък премиерите Георгиос Папандреу и Реджеп Тайип Ердоган говориха по телефона и между другото гръцкият премиер повтори, че страната му е против перспективата за строеж на атомна централа в съседна Турция.

Въпреки катастрофата във Фукушима турското правителство е непреклонно и смята да реализира ядрените си енергийни планове. Премиерът Ердоган и президентът на Русия Медведев обявиха от Москва, че двете страни продължават да си сътрудничат по изграждането на голяма атомна централа в Аккую, Южна Турция, която ще е на отсрещния бряг на остров Кипър.

След неуспешни опити в продължение на 35 години, Турция иска да изгради в Аккую четири реактора, всеки от който с мощност 1200 мегавата, въпреки че районът е изключително сеизмичен. През 1892 г. там е имало трус със сила 7,5 по Рихтер, а през 1998 г. силен трус изравни със земята град Адана, който се намира на 135 км. от района на бъдещата централа.

Създаването на атомна централа в сеизмична Турция е голяма грешка. След като в технологично напредналата Япония възникнаха такива големи проблеми, какво би могло да се случи в Турция, казва още професор Гераниос. Турция обаче възнамерява да изгради още една атомна централа на брега на Черно море, в Синоп. Проектът вероятно ще бъде поет от японската компания ТЕПКО, към която принадлежат и централите във Фукушима.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.