Острите завои на Франция из арабския свят

Франс прес

От военната намеса в Либия до призива към оставка на президента на Йемен Али Абдула Салех, арабската политика на Франция през последните седмици направи радикален завой спрямо линията на ненамеса при революциите в Тунис и Египет.
„Пожелавам от все сърце (Муамар) Кадафи да изживява последните си мигове на държавен глава“ на Либия (24 февруари). „Днес изглежда, че оттеглянето от поста на президента (на Йемен Али Абдула) Салех е неизбежно“ (21 март).

С две изречения за по-малко от месец като външен министър Ален Жупе коригира позициите на Франция в арабския свят, говорейки без повече заобикалки за управляващи от десетилетия лидери, изгубили контакт с народите си. „Франция бе длъжна да пречисти образа си“ след като изпусна влака с туниската и египетската революция, отбелязва Дидие Билион от Института за международни и стратегически отношения. При богатата на петрол Либия има икономически съображения, а мразеният в цял свят Муамар Кадафи беше лесен за заклеймяване, добавя той.

В либийския казус Франция захвърли принципа на ненамеса, издигнат в края на януари от президента Никола Саркози. Под предлога за защита на цивилните Париж получи голяма свобода за маневриране поради дискретността или дори отсъствието на управляваните от демократа Барак Обама САЩ. „Американците са обсебени от Бахрейн и Йемен“, обяснява пожелал анонимност френски официален представител.

Два пъти поред Париж спечели международна подкрепа за две считани за дръзки резолюции в Съвета за сигурност – първата узакони роля на Международния наказателен съд по отношение на либийския лидер, втората разреши „всички необходими мерки“ за защита на населението.

Франция продължи в същия дух и бе първата страна, изпратила самолети над Либия и открила огън по либийски позиции. Влизането във война бе широко подкрепено от френската политическа класа, както от управляващото мнозинство, така и от опозицията, което укрепи позициите на главоломно губещия рейтинг Саркози с наближаването на президентските избори през 2012 г.

Тази политика към арабските бунтове „е твърде активна и отговаря на нов контекст“, смята Дьони Бошар от Френския институт за международни отношения. По отношение обаче на Бахрейн, който исторически е зона на британско влияние и военна база от стратегическо значение за САЩ в Близкия изток, френското външно министерство зае умерена позиция, когато осъди насилието над протестиращи. „Това е двоен стандарт“, казва Дидие Билион.

Към Йемен Франция е много по-остра. Разположен срещу Джибути, стратегически военен център за Париж, Йемен, където френската компания Тотал е главният чуждестранен инвеститор, разполага с петролни и газови находища. Франция запазва известна резервираност към бившите си колонии или протекторати, особено към Алжир, чиито отношения с френските власти все така са белязани от подозрителност, обаче ясно зае позиция в подкрепа на краля на Мароко Мохамед Шести.

Даден за пример от Ален Жупе пред Съвета за сигурност на ООН, кралят, който обеща дълбоки политически реформи, продължава да е изправен пред демонстрации с искания за повече демокрация и по-малко корупция в Мароко. Франция спомена за „учредяване на конституционна монархия“ в тази страна – думи, които самият крал не е използвал.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.