Българинът срещу Европа (Не може прасе да не цикне)

Прасе, заклано за Коледа, в процес на пърлене. Следва разфасоване. Снимка: THC Фeрмeр

Изповедта на кмета на с. Катунци Георги Коцев за Европа развълнува нееднозначно зрители и читатели. Тя мина в предаването “Панорама” на БНТ, а после беше качена в YouTube и разнесена из “Фейсбук” и „линкната“ в няколко издания в интернет (виж клипа по-долу).

„Ние ке им унищожим Европа. Не они нас! Ние ке им турим цапарагата! Не они на нас!“ – така се изразява кметът и към това проникновение мнозина българи се присъединяват със симпатия, а други са стреснати от агресивното противопоставяне. (По въпроса какво е цапарага – не е ясно точно, на местен диалект нещо като цепеница, с която се удря или нещо като пранги, заграждение). Размислите на кмета за евроинтеграцията са своеобразна квинтесенция на българския начин на мислене, наричан понякога и байганьовски.

Независимо, че кметът казва някои неща, които будят симпатия и са разбираеми (например, възмущението му, че някакви инспектори искали да глобяват бабите, които продават на село буркани със сладко), неговите оценки илюстрират колко е дълбоко разминаването на днешния българин от провинцията (и не само от провинцията) с цивилизацията.

Мнозина зрители и читатели в интернет изпаднаха във възхита от изповедта на кмета, което е симптоматично за обществените настроения. Някои от разсъжденията му умиляват – например, че селото ще оправи България, а не курортите, където има измамници. Неговата увереност някак предизвиква респект. Той е от някакво затънтено село, но има достатъчно самочувствие и позитивизъм, пожелава на емигрантите и българите успех, надежда всички да се оправим, те да се върнат…

Същевременно кметът е неподправен примитив, мощен извор на провинциализъм. Своеобразен връх в разсъжденията му е пламенната защита на обичая да се коли прасе в двора: „Прасето ке го заколим хуманно?! Ми та ние, ако не се събéрем десет човека, да го потруфаме отгор прасето и да го заколиме и оно да не цикне… (б. р. – да не изквичи). Ми то като не цикне едно прáсе  в една къща, все едно не е заклано, бе… Кви са тиа? Ток ке му пускали… Инжекцийки… Ма т’ва са… Ма такива простащини, аз не мога да рáзбера. Нека са съобразяват с нашия народ, с нашия начин на живот. Нашия… начин на живот!“

За кмета “цикането” на прасето, като го колят, е “нашият” начин на живот. Той не говори само от името на жителите на село Катунци. Той говори за българите въобще. Характерно за българския провинциализъм е да говори от първо лице множествено число. Всички “ние” колим прасе, натиснем го 10 души, то да “цикне”, и ние да се кефим… Няма и идея, че някой друг може да е различен, да има други представи. Те такива, дето не са съгласни, са поевропейчени. Този начин на говорене от името на всички, може да се види и във всички интернет форуми. И онези, които пишат в интернет, не се различават от кмета. Например – “ние” сме против “комунистите” и “за” Бойко.

“Ние” трябва да строим АЕЦ. А, както се оказва, няма да сме „ние”, а от този АЕЦ печелят енергийни фирми и посредници, руски строители и доставчици, и т. н. (както и от “Козлодуй”). Когато става дума за лични предпочитания, средният българин обобщава – “ние”. Манталитет, характерен и за политиката за всичките 20 години преход. Но случките в политиката са само отражение на битовия светоглед.

В изповедта на кмета от Катунци прозират традиционните български изрази “Тоя ли, бе? Знам го аз”, “Тия ли, бе?”, “Те че ми кажат на мене”,  “Ай, да си гледат работата” (вариант – “Да вървят на майната си” и “Че им е.ем майката”),  и постулати като “От Искаро по-длибоко нема, от Витоша по-високо нема”. Те са израз на цяла философия и начин на мислене.

В селото този манталитет е примитив, колорит, невежество. Пренесен от селото в града обаче се вулгаризира и прераства в тежка простащина. В основата му е затвореност, неразбиране на външния свят, отчужденост, комплекс за малоценност и незначителност, в сравнение с Европа, който избива във враждебност към нея и цивилизованите страни. Ние сме по и най, в сравнение с тях. Нашите чушки и домати са най-вкусни, нашето вино е най-хубаво, нашата ракия е по-хубава от уиски, нашето кисело мляко цял свят го знае, нашата шопска салата, кавърма, гювеч и т. н. те не са ги сънували.

“О, свещена простота”, възкликнал Ян Хус*, вързан на горящата клада, когато една баба от простолюдието хвърлила съчка в краката му, за да помогне да го изгорят.

Въпросът не приключва с простота и невежество на село. Огражданени, те се развиват като подозрение, че целият свят иска нещо да ни излъже. В Европа не спят, за да измислят как точно да ни прекарат. Някой искал да ни помогне? Неееее. Те всъщност искат да ни заробят, да ни ликвидират ракетите (брей, колко ги беше страх от тях), да ни закрият АЕЦ-а, да ни ликвидират промишлеността, селското стопанство и т. н. Тази подозрителност е постоянна величина, както основните страхове на българина – да не се мине и да не настине. Той се страхува да не би да е в ролята на прасето, което 10 души са затиснали да го колят, и то цика, ли цика.

Отношението към целия свят е враждебност, съчетана с превъзходство. Гърците са „ония византийци“. Турците – мама им, резняци. Италианците са жабари. Германците са загубеняци. Или гадни – според случая. Американците, разбира се, са тъпите американци. Само Ганьо е умен и правилен.

http://www.youtube.com/watch?v=aH3vUM3hZJo

Чети утре: Българинът си измисля митове, с които да се гордее

–––––––––––––

* Ян Хус, чешки свещеник и философ, един от големите реформатори в Европа, изгорен на клада от католическата църква през 1415 г. Думите са изречени от него на латински: O, sancta simplicitas.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.