Ще има ли евтини полети в Космоса?

в. Ханделсблат

Космическият дизайнер Владимир Пирожков. Снимка: состав

След края на американската програма за полети с космически совалки Русия ще остане монополист в областта на пилотираните космически полети. Москва планира да превърне космическите пътувания в стока за износ, в продукт, от който ще печели милиони.

Владимир Пирожков с удоволствие работи до малките часове на нощта. Рядко може да бъде срещнат преди 12 часа на обед в „Инспираториума“ – работното му място на територията на Московския институт за стомана и сплави, където се появява небръснат. Необходими са няколко чаши кафе, докато най-известният руски промишлен дизайнер успее да се раздвижи. В съветските времена, когато космическите полети бяха област за творчески порив на комунистическата система, хора като Пирожков не биха били допуснати до територията на производителя на ракети. Само фактът, че вече 42-годишният дизайнер през 80-те години бяга на Запад и разработва модели за автомобилостроителни компании като Toyota и Citroen, би бил достатъчен, за да бъде заклеймен като предател на родината.

Пирожков отдавна вече се е върнал в Русия. По поръчка на агенцията за космически пътувания Роскосмос той разработва нов кокпит за капсулите „Союз“, с които космонавтите проникват в космоса. Скоро капсулите трябва да могат да пренасят по петима вместо по трима души. За дизайнера Пирожков това е само един от многото договори. За руската космическа агенция обаче договорът бележи повратна точка – за първи път в историята на руско-съветската космическа програма до катакомбите на космическата индустрия е допуснат някой, който не е от бранша. Руснаците обаче се приспособяват към изискванията на пазара, което включва и привеждането в изправност на капсулите „Союз“ – по заповед на премиера Владимир Путин секторът се отваря за иновации.

Звездите се в благоприятна позиция за Роскосмос – тази година агенцията планира 15 старта на корабите „Союз“, което е с една трета над стартовете, извършени през 2010 година. През лятото пък американският конкурент НАСА ще изстреля последната си космическа совалка. По този начин Русия за една нощ ще стане монополист в превоза на хора в космоса, тъй като частни компании като SpaceX и Orbital най-рано след три години ще могат да започнат безпилотни тестови полети с космически кораби, които в дългосрочна перспектива би трябвало да пренасят и хора.

Русия иска да преструктурира космическия си сектор и да го превърне в износен отрасъл. Анатолий Перминов е човекът, който отговаря за тази трансформация. Инженер Перминов е на 65 години и ръководи космическата агенция Роскосмос. Той може да твори на воля – за 2011 година правителството отпусна субсидии за 3,8 милиарда долара. Тази сума, наистина, е едва 20 % от бюджета на НАСА, но все пак е повече, отколкото Русия е влагала в космическия сектор след разпадането на СССР. С този дъжд от пари в Русия се задвижва една мощна машина – само за Роскосмос и нейните 66 преки дъщерни компании и изследователски институти работят десетки хиляди хора, разпръснати из цялата страна.

Много от тези специалисти сега работят по ракетата „Ангара“, която с една и съща технология в седем варианта може да изнася в космоса по избор малки, средно големи и тежки товари. В същото време Роскосмос насочва дейността си към далекоизточния космодрум „Восточний“ – насред ничия земя, на 100 км североизточно от китайския провинциален град Хейхъ, Русия ще изгради до 2015 година нов космически център, както и град с 30 000 жители, проектиран, както се правеше в съветските времена, на чертожната дъска.

В космоса за 80 милиона долара

Междувременно Роскосмос доизпипва ракетите от серията Союз, която доказа, че е успешна. Ракетите, чиито четири мощни двигателя изстрелват командната капсула, са износният хит на Русия. Промишлени държави като Германия и Франция, но също така Индия и Япония, с удоволствие използват тази система, за да изведат в космоса метеорологичните си и комуникационни сателити, навигационни системи и изследователски капсули. От 1966 година ракетите Союз, пласирани на пазара от европейско-руската компания Старсем, са летели над 1700 пъти.

С тази технология Русия се утвърждава като пазарен лидер с най-дълго летялата ракета в света, а при 98 % процента успеваемост – и най-успешната. Бъдещето не би могло да изглежда по-светло. От лятото на тази година, когато американската космическа совалка Atlantis се върне от Международната космическа станция, ракетите носители Союз с техните капсули ще останат единственото средство за изпращане на хора до станцията. Досега Роскосмос искаше от НАСА, която управлява изследователската станция, по 50 милиона долара за астронавт. Договорът обаче изтича догодина и Роскосмос вече намекна, че през идните години ще удвои цената на билета.

Полетите до Международната космическа станция са добър допълнителен доход за руската космическа индустрия. Браншът обаче печели още повече пари от безпилотните полети, например, транспорт на материали за основни клиенти като Globalstar, която обслужва мрежата от сателити на европейските телекомуникационни гиганти. Дори експертите от САЩ предричат на ракетите „Союз“ бъдеще, пълно с възможности. „Космическите полети ще станат още по-изгодни, ако системите носители се произвеждат и стартират в големи серии“, посочва Рене Льофер от университета „Бейлор“ в тексаския град Уако.

Русия е единствената страна в света, която успя да постигне подобен резултат със серията „Союз“. Разходите за построяване на една ракета са толкова ниски, че цената на един ракетен старт е конкурентно изгодна – Старсем иска по 80 милиона долара за товарен полет на ракета „Союз“ спрямо 1 милиард долара за старт на космическа совалка и до 180 милиона долара за европейската ракетна система Ариана-5.

В космоса Союз е нещо като „бръмбара“ на Volkswagen за следвоенна Германия – евтин и надежден, легендарен пазарен хит. През лятото на тази година за първи път ракетите Союз ще излетят от космическата площадка Куру във Френска Гвиана. Този космически център е близо до екватора, а там земното ускорение е по-силно, отколкото в степта на Казахстан, където е главният космодрум на Русия – Байконур. Благодарение на това разходът на гориво, необходимо за извеждане на ракетата в орбита, ще се намали с над една трета.

Европейският авиокосмически концерн Arianespace купува и използва ракети „Союз“. Те извършват полетите, за които са необходими среднотежки ракети. В този сегмент Arianespace няма собствена система носител, откакто през 2003 година бе спряна експлоатацията на Ariana-4. В крайна сметка днес ракетите не са нещо повече от космическо тежко машиностроене. Когато става дума за разхода на гориво, обхвата или икономическата целесъобразност на ракетите „Союз“ малко неща са се променили от съветските времена. Руснаците летят в космоса като спедитори на други нации, тъй като отдавна нямат пари за разработване на собствени сателити.

Сега обаче премиерът Владимир Путин ускорява развитието на системата ГЛОНАСС – през 2010 година той постави на нашийника на лабрадора си Кони предавател, свързан с навигационната система. Вече, гласи посланието на Путин, ще конкурираме американците с тяхната система GPS. Тази година, разбира се, с помощта на Путин, ГЛОНАСС би трябвало да направи пробив – държавата планира да задължи производителите на мобилни телефони като Apple и Nokia да вграждат в апаратите си чипове за ГЛОНАСС. Ако откажат, достъпът им до руския пазар може да бъде затруднен.

Напоследък обаче Русия се компрометира при изпълнението на подобни високотехнологични проекти – през декември се разбиха три сателита на ГЛОНАСС, изстреляни в космоса с ракетата носител „Протон-М“, тъй като ракетата е била заредена с твърде много гориво. Щетите са за 300 милиона долара. В началото на февруари сякаш имаше дежа-вю – военен сателит, който трябваше да наблюдава Земята за руските тайни служби, не успя да излезе в орбита и сега шпионският спътник броди из вселената безсмислено и безтегловно.

Мегаломанията на съветската ера

Русия тъне в мечти за собствени мисии до Марс и за доминация на пазара на навигационни системи, гледайки към бъдещето. Търговските очаквания се смесват с мегаломанията, която струваше все по-скъпо на съветската космическа програма и допринесе за фалита на СССР. Засега на линия е само търговията с космически превози. Всъщност, новата система носител Ангара трябваше да полети тази година, но стартът е отложен за 2015 година.

Промишленият дизайнер Владимир Пирожков признава този факт. „Много хора в Русия се опитват отново да изобретят колелото“, отбелязва той. Според него страната по-скоро би трябвало да се насочи към развитието на програми с доказан успех. Точно поради тази причина Пирожков се отказва от ергодинамичния дизайн на капсулите „Союз“ и създава място за повече космонавти и може би дори за туристи. В крайна сметка според дизайнера не е невъзможно стоманените „зайчарници“ да бъдат премоделирани – от миналата година вече летят нови модели капсули с дигитални прибори. Това поне е някакво начало.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.