Обама – мекият прагматик

Президентът Обама е атакуван от всички страни заради Либия, но знае какво прави

в. Дейли телеграф

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

По време на дългата им, оспорвана битка за номинацията на Демократическата партия за президентските избори през 2008 г., Хилари Клинтън се присмя на Барак Обама с телевизионен клип, в който никой не отговаря на звънящ телефон в Белия дом в 3 ч. сутринта. Въпросът беше: кого искат американците да вдигне телефона? „Някой, който е проверен и готов да ръководи в един опасен свят?“, както злокобният глас предложи – с други думи някой като Клинтън, за която се предполага, че е готова да води битки? Или някой като Барак Обама, който по онова време бе сенатор само от три години?

Когато се стигна до либийската криза, Обама образно казано остави телефона да звъни две седмици, а докато британците и французите призоваваха за могъщ отговор, не разговаря с Дейвид Камерън цяла седмица. Едва когато бронетанковите дивизии на Муамар Кадафи започнаха да превземат държани от опозицията градове и когато Арабската лига подкрепи забранена за полети зона, той промени мнението си, и то след като Хилари Клинтън – която сега, разбира се, следи как се отговаря на телефоните в Държавния департамент – и постоянният му представител в ООН Сюзан Райс го убедиха, че няма да е в негов интерес да му се стовари нова Сребреница.

Критици нарекоха това шикалкавене, и то си беше такова. Обама е прекарал по-голямата част от професионалния си живот в преподаване на право в Чикагския университет. Той рядко споменава за това, защото е политически непривлекателно. Когато обаче е изправен пред криза, той все още реагира като университетски преподавател – събира колкото се може повече информация и изслушва възможно най-много гледни точки преди да обработи цялата тази информация с висококачествения си мозък. Инстинктивните реакции по вътрешно убеждение не са силното му място, но това не означава, че той не знае какво прави по либийския въпрос.

Докато европейските интервенционисти са разочаровани главно от късното му включване в каузата, то у дома критиките валят от всички страни. Сенатори и от двете партии изразиха недоумение защо Обама не се е консултирал с Конгреса и настояха за съвместно заседание на двете камари, на което президентът да обясни целите на мисията. Нют Гингрич, бивш председател на Камарата на представителите, който се стреми към републиканска партийна номинация за президентските избори догодина, нарече Обама „главнонаблюдаващ, а не главнокомандващ“, комуто липсва способността да води световната общност. Мит Ромни, друг потенциален съперник заяви, че на Обама му липсва външна политика.

Някои хора запитаха какви ги върши президентът с петдневната си обиколка на Латинска Америка в момент, когато страната фактически влиза във война. Докато френски, британски и американски изтребители (последователност, за която настоя Белият дом) се готвеха да атакуват южното средиземноморско крайбрежие, Обама и семейството му пристигнаха в Бразилия, като Мишел и двете момичета бяха облечени във внимателно съчетани карнаваленожълти дрехи. След исканията на обяснения от политици и журналисти във Вашингтон, той направи само едно кратко изявление в петък преди да потегли на обиколката си – и преди те да осъзнаят, че върху Либия ще завалят бомби – а след това отговори само на един въпрос по военната операция на пресконференция в Чили в понеделник.

Критиците му пропуснаха същината в много отношения. При все още действащите конфликти в Ирак и Афганистан, последното впечатление, което този президент на САЩ иска да създаде у американците е, че водят война на още един фронт. Ето защо той избегна мрачно обръщение към нацията от Овалния кабинет, докато първите ракети летяха в далечни тъмни небеса на същата дата, на която преди осем години започна операция „Иракска свобода“. Ето защо той държа пресата на разстояние и се постара семейството му да посети бидонвил в Рио и статуята на Христос Спасителя.

„Обама преследва изкусна стратегия, която противно на критиките е внимателно обмислена. Това ще позволи на европейците да правят каквото са си наумили, с помощта на Америка, ще съхрани авторитета ни и ще ни осигури отдръпване от предната линия на този процес“, казва Стивън Халпър, бивш високопоставен служител в четири администрации на републиканците.

Има много причини за колебанието на Вашингтон. Пентагонът се тревожи за разходите и превишаването на правомощията. Президентът се безпокои да не разбие това, което вижда като напредък във възстановяването на доверието на арабския свят във Вашингтон. Освен това една хуманитарна криза в Либия е много по-отдалечина от САЩ, отколкото от Европа. В администрацията на Обама също така ясно осъзнават, че истинските поводи за тревога в Близкия изток са кралствата Бахрейн, където е командването на Пети американски флот, и Саудитска Арабия – най-големият световен износител на петрол.

„Това силно присъства в съзнанието на хората. Цари усещане, че трябва да си пазим барута сух. Ако се налага да имаме операция в Либия, за да избегнем касапница и е нужно дълго време на една дезорганизирана опозиция да свали Кадафи от власт, така да бъде“, каза той. Норм Ормстийн от консервативния „Американ ентърпрайз инститют“ казва: „Вече водим война в две мюсюлмански страни и не можем да си позволим да мислим за трета. Забавената реакция на Белия дом може и да е помогнала на Кадафи да осъществи настъпление, но дали бързи, едностранни действия щяха със сигурност да му нанесат поражение? По-добре така, отколкото да сгафим в конфликт и да изглеждаме като каубой, който се бие само с мюсюлмани. Ще играем важна роля в това, но не и такава, която да доведе Ал Джазира да показва хора, които горят американски знамена.“

Така доживяхме невероятното зрелище – французите и Арабската лига да са по-твърдолинейни от единствената световна свръхсила. Американците са решени до няколко дни да предадат командването на операцията на НАТО или някоя друга страна. Това, разбира се, е съпроводено от проблеми, както пролича от препирните между партньорите в НАТО за точната цел на мисията. Тук обаче не трябва да се пропуска, че Обама не само не е лишен от външнополитическа визия за САЩ, а я променя.

Мултилатерализмът, към който той се стреми срещу Либия, не е „коалицията на желаещите“ със смокиново листо, която отиде да воюва в Ирак. Там, както се изрази Ормстийн, „страните участници, с малки изключения, изпратиха по трима-четирима войници“. Обама предвижда операция срещу Либия с американска логистичен гръбнак и британско или френско, или дори арабско лице. Той с удоволствие ще плати сметката, но не иска да остава за вечеря.

Планът му е в съответствие с досегашния му подход да възстанови имиджа на САЩ след ерата Буш, да насърчава икономическите интереси на САЩ предвид спадащия дял на страната от световната баница и да избягва конфликти без да създава впечатление за слабост – оттам и решението му да удвои усилията в Афганистан. Това може да е твърде нюансирано или твърде мъгляво, за да бъде наречено „доктрина Обама“. Докато той е в Белия дом обаче, съюзниците на САЩ ще трябва да свикнат с факта, че макар и да могат да се обръщат към Америка при криза, може и да не получат очаквания от тях отговор, особено когато самите те са в твърдолинейно настроение по даден въпрос.

„Обама интуитивно е мултилатералист и изглежда не смята, че САЩ имат някакво вродено културно превъзходство над други страни. Проблемът е, че той е също така много прагматичен, търси политическия си интерес и е нарцистичен колкото всеки друг политически лидер, което означава, че иска всички събития да му носят някаква лична полза“, казва Дейвид Роткопф от фондацията Карнеги за световен мир.

Обама не е лишен от свръхразвито внимание към себе си, но и не се стеснява да използва влиянието на Америка, когато това му изнася. Той перна през ръцете Бразилия, която го подразни по иранския въпрос, като отказа да подкрепи кандидатурата й за постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Същевременно той не се колеба дълго, преди да използва правото си на вето в същия орган срещу резолюция, в която се осъждаше строителството на израелски жилища на палестинска земя.

„Президентът знае колко са могъщи САЩ. Просто не му е особено приятно да използва американската военна сила“, казва Роткопф. За всички нас може да е нужно известно време да свикнем с това. Европейците искаха личност, която да е пълна противоположност на Буш. Точно това и получиха.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.