Дори японците не бяха подготвени за ядрена криза

Взривът в ядрената централа „Фукушима 1“. Снимка: от тв екрана

Когато на 11 март Североизточна Япония бе поразена от колосално земетресение и цунами, жителите, подготвени чрез многобройни учения през годините, знаеха точно какво да правят: втурнаха се да се скрият на сигурно място, докато трусовете престанат, а после хукнаха към по-високите места, за да се спасят от гигантската вълна.

Но когато дойде вестта, че бедствията са довели да изтичане на радиация в атомната електроцентрала „Фукушима 1“, хората бяха объркани. Да бягат ли? По домовете си ли да останат? Дали да пият вода? Да ядат ли храната? Оказа се, че Япония, известна с ученията си за подготовка на населението за всевъзможни природни бедствия, е направила твърде малко да подготви жителите на районите край многобройните си ядрени реактори за извънредни ситуации. Това хвърли населението край претърпялата аварии централа „Фукушима“ в смут, неведение и гняв пред най-тежката в историята на страната ядрена криза.

„Единственият път, когато в училище научих нещо за ядрените катастрофи беше, когато учехме за Чернобил в часовете по история“, казва Чийо Маеда – банкова служителка, живяла само на 25 км от централата, преди домът и да бъде разрушен от приливната вълна. „Ако знаехме повече преди това да се случи, може би щяхме да реагираме по-хладнокръвно“, казва тя. Япония приема подготовката за евентуални бедствия много сериозно. Стотици хиляди японци участват в ежегодното учение на 1 септември – годишнината от Голямото земетресение в Канто, опустошило Токио и взело 142 000 жертви. В симулацията, в която обикновено участват военните и цивилните, включително премиера, понякога се включва и военноморския флот на САЩ.

При все това, в десетки интервюта за АП евакуираните от най-опасните райони жители казват, че никога не са получавали каквато и да било информация как да се предпазят от радиацията в критичен момент – основно изискване в някои други страни, в които има атомни електроцентрали. Те не са чували за никакви учения, организирани от правителството или енергийната компания оператор на централата, и са озадачени от данните за равнището на радиацията и техническия език, използван от властите при разясняване на кризата на населението. Юджи Кусано, работник по поддръжката на злощастната централа, казва, че персоналът е бил обучен за справяне с пожари и аварийни ситуации. „Нищо обаче не е правено за обучаването на местното население. Мисля че просто никой никога не е очаквал такова нещо“, допълва той.

Правителството и представителите на енергийната компания признават, че не са разполагали с ресурси (нито са мислили за необходимо) да разпространяват брошури или да предприемат кампания за информиране на обществеността какво да се прави в случай на ядрен инцидент, освен в непосредствена близост до централата. Два пъти месечно чрез вестниците префектура Фукушима разпространява за 20 000 домакинства непосредствено около ядрената централа листовки с инструкции като например да се затварят прозорците и да се стои на закрито. Те обаче са малка част от около 245-те хиляди жители в радиус от 30 км около централата, на които бе казано да се евакуират или да останат по домовете си от началото на кризата.

Такейоши Мураками, който отговаря за ядрената безопасност в префектурата, призна, че властите ще трябва да преразгледат цялата програма за информиране и подготовка на обществеността. Никой не е предполагал, че може да бъде засегнат толкова обширен район, каза той. Йошихиро Амано, собственик на бакалница на около 6 км от реакторите, казва, че никога не е обръщал особено внимание на властите: „Те най-често просто казват, че всичко свързано с реакторите е безопасно“. И въпреки, че преди три години в централа „Фукушима“ е имало учение, в него са участвали съвсем малка част от жителите на застрашената зона, а останалите нямали и представа, че има учение.

„Нямаме наръчник за действия при ядрена катастрофа“, казва Юкио Нишияма, отговарящ за предпазването от бедствия в Тамура – град с около 41 000 жители, разположен отчасти в зоната, чието население властите предупредиха да стои на закрито. Засега единственото, което можем да направим, е да следваме инструкциите на правителството“, казва той.

В другите страни има различни изисквания за подготвеност за ядрена криза. В САЩ има изискване атомните електроцентрали всяка година да предоставят подробни планове за действия в извънредни ситуации на жителите в евакуационна зона с радиус от 16 километра. АЕЦ „Индиан пойнт“ близо до Ню Йорк, която има типичните и за останалите американски ядрени обекти планове за готовност, изпраща на всеки жител или компания в евакуационната зона наръчник, разясняващ всичко – от процедурата за евакуация до ползата от таблетките калиев йодид за предотвратяване на рак на щитовидната жлеза, който се предизвиква от радиацията.

Жителите могат да се абонират да получават предупредителни съобщения по телефона или с имейл, в евакуационната зона има и предупредителна сирена. Във Великобритания компаниите, управляващи ядрените централи, са длъжни да предоставят на жителите в близост до централата информация за основни факти, свързани с радиацията и последиците от нея, какво и инструкции как да се действа в спешна ситуация.

Вътрешна инструкция на компанията „Токио илектрик пауър Ко.“ (ТЕПКО) за справяне с бедствия в централа „Фукушима 1“ съдържа планове за действия при непредвидени обстоятелства, за координация с правителството и подготовка на служителите за ядрени катастрофи. В документът от 82 страници обаче има едно-единствено изречение и четири кратки подточки във връзка с подготовката на населението, включително за нуждата хората да бъдат информирани за радиоактивността и специфичното естество на ядрените бедствия.

Япония изисква атомните централи да извършват учения за реакция при бедствени ситуации, но подготовката по правило не включва широката общественост, признават правителствени служители и мениджъри от ТЕПКО. Юхеи Сато, губернатор на Фукушима, казва, че учения за действия при ядрена катастрофа се провеждат всяка година, но само с избрани местни представители. Невъзможно ни е да ги организираме за десетки хиляди души, добавя той.

Представителят на японската Агенция за ядрена и промишлена безопасност Хидехико Нишияма посочва, че правителството и ядрените оператори провеждат учения няколко пъти в годината, в това число годишно национално учение начело с премиера. При все това той признава, че трябва да се направи още много за повишаване на осведомеността и подготвеността на населението. „Макар да се стараем да даваме колкото е възможно повече информация за ядрените катастрофи, за повечето жители вероятно е трудно да си представят, че такава криза може да настъпи близо до тях“, казва Нишияма. „Мисля, че трябва да извлечем поука от случилото се и да преразгледаме плановете си за реагиране в кризисна ситуация“.

Но дори и най-старателната подготовка не може да реши един основен проблем: Много хора не обръщат никакво внимание, докато не бъдат връхлетени от бедствието. „Като караш хората да дойдат на инструктаж или да се включат в учение все едно им вадиш зъб“, казва Матю Бън, преподавател по публична политика в Харвардския университет. „Хората, които живеят близо до АЕЦ обикновено не знаят много повече от останалите за рисковете или за процедурите при евентуална криза“, казва той.

През 2008 г. властите действително организирали във Фукушима учение, в което участвали 4000 души, включително 1800 жители на близките градове. Според сценария на тогавашната учебна тревога системата за охлаждане на един от реакторите отказва и от него изтича радиация – ситуация, сходна със сегашната. Целта на симулацията била да даде на хората повече информация как би трябвало да се предпазят в кризисна ситуация, да ги запознае с евакуационните процедури и с това каква медицинска помощ могат да получат при облъчване с радиация.

В оценъчен доклад, изготвен след учението, Агенцията за ядрена и промишлена безопасност отбелязва, че е била необходима по-сериозна подготовка на населението. Нищо от това обаче изглежда не е повлияло на засегнатите от сегашното бедствие. „Никой тук не знае какво е микросиверт“, казва 59-годишният Томио Хирота за единицата за измерване на доза радиация. „Никога не бях чувал тази дума, докато не се случи всичко това. Не разбираме какво става и за това сме разтревожени“.

Според Чихо Ватанабе, учител във Фукушима, училището организира редовно учения за действия при пожар и земетресение, но не е направило нищо за предвиждането на ядрена криза, не разполага и с каквато и да било устройства за следене нивото на радиация. „Не сме направили абсолютно нищо, за да се подготвим за ядрена криза. Преживяното ще ни послужи за урок, че трябва да бъдем по-добре подготвени. Надявам се, че другите хора по света, които живеят близо до атомни централи, ще проучат случилото се тук и ще се поучат от него“, добавя Ватанабе.

За повече и по-ясна публична информация за фермерката Юмико Огата е вече късно. Тя отглежда ориз и зеленчуци във Фукушима и се тревожи, че радиацията, която вече зарази водата, млякото и някои зеленчуци, може да я лиши от препитание, унищожавайки репичките и марулите й. „Предполагам, че просто повярвахме на правителството, че атомните централи са безопасни. Какво други бихме могли да направим? Атомните централи никога не са ни инструктирали, че трябва да бъдем подготвени за такова нещо“, казва тя.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.