Руски блогър вбесява властите с разобличения за корупцията

в. Ню Йорк таймс

Алексей Навалний. Снимка: личен сайт

Преди навлизането на интернет руският дисидент можеше да се надява да достигне до десетки благоразположени читатели чрез отпечатани на циклостил самиздатски публикации на забранен материал.

Но в днешна Русия Алексей Н. Навалний успява да привлече значителна публика чрез своя уебсайт за инвеститори navalny.ru, макар че той се насочва към големи държавни енергийни компании в кръстоносния си поход срещу незаконното забогатяване, корупцията и рушветчийството.

34-годишният Навалний, който по образование е адвокат по недвижими имоти, може да достигне до милион уникални посетители на ден със своето дигитално самиздат, както стана миналата есен със сензационния му видеоклип за незаконно присвояване в държавната енергийна компания „Транснефт“.

В материала, представен като предупредителна история за тези, които се изкушават да инвестират в руския енергиен сектор, се разказваше за шефове, подготвящи да представят редица добивни компании като фирми, договорили се с „Транснефт“ да участват в неин проект за построяване на 4800-километров тръбопровод до Китай. Според публикацията на Навалний една енергийна компания например била регистрирана на името на мъж от Сибир, загубил паспорта си.

Материалът включваше данни от финансова проверка, показващи, че договорната измама е струвала на „Транснефт“ 4 милиарда долара. И „Транснефт“, и руската сметна палата, чиито документи Навалний каза, че е публикувал на своя уебсайт, отричат твърденията за корупция. Но министър-председателят Владимир В. Путин се отнесе достатъчно сериозно към материала, за да поиска разследване, което още не е завършило.

Навалний, за чиято известност и невъзмутими политически амбиции със сигурност имат роля сините му очи и добрият външен вид плюс хапливото му чувство за хумор, очевидно засяга невралгично място в руското общество.

Неговият блог се обръща към руснаците, които се чудят: ако от огромното петролно богатство на страната не достига нищо до обществеността, тогава къде отива то? „Правя това, защото мразя тези хора“, каза весело Навалний за публикуваните от него материали в интернет, които вземат на прицел тези, които той нарича „самооблагодетелстващи се мениджъри на компаниите за петрол и природен газ“.

В Русия известността на Навалний „се увеличава почти толкова бързо, колкото тази на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж“, написа през декември сътрудникът в московския център за политически изследвания „Карнеги“ Николай Петров. Според него Навалний „е представител на ново поколение политически активисти, човек, който вижда уязвимите места на системата и насочва своите удари към тях“.

Навалний, който е бивш активист на либералната политическа партия „Яблоко“, казва, че в крайна сметка ще се кандидатира за обществена длъжност. Сега той определя себе си като защитник на правата на членовете на руската средна класа – хора, които инвестиран във фондовия пазар и които според него губят пари заради корупцията и лошото управление.

Притежаването на акции тук е незначително според американските стандарти. Руснаци са открили 726 000 брокерски сметки, което представлява около 0,5 процента от населението. Но според московската инвестиционна банка „Тройка диалог“ този брой – а и вероятната публика на Навалний – се увеличава с около 12 процента на месец.

Точно както американците бяха бесни на богатите банкери след спукването на балона на жилищата, така руснаците започват да се дразнят от лошото управление на държавните компании през петролния разцвет, каза той. „Те виждат, че „Газпром“ не плаща дивиденти, но паркинга на компанията е пълен с мерцедеси“, заяви той.

Разкритията на Навалний може да са ценни за собствениците на акции и взаимни фондове, но не му печелят приятели сред висшите служители на големите енергийни компании в страната. Главният изпълнителен директор на „Транснефт“ Николай Токарев, ветеран от съветския КГБ, предположи, че Навалний е поставено лице на американското Централното разузнавателно управление със заповед да очерни репутацията на важни руски компании.

Досега нищо не е последвало от тези обвинения. Навалний обаче толкова се притесни, че даде на съпругата си списък с телефонни номера, на които да се обади, ако той изчезне – телефони на други адвокати, журналисти и опозиционни политици. „Може да ме арестуват всеки момент“, обясни Навалний.

Наистина, след публикуването на документите за „Транснефт“ правителството започна наказателно разследване срещу Навалний. Официално то няма нищо общо с разкритията за „Транснефт“. Вместо това в него се твърди, че той е дал лош инвестиционен съвет на регионално правителство преди няколко години, когато е работел като съветник на местен губернатор. Това разследване също още не е завършило.

Навалний каза, че след изтичането на данните от финансовата проверка на енергийната компания мъже, представили се като агенти по сигурността, се свързали с клиенти на правната му кантора, като ги предупредили да не търсят услугите му. Навалний е ограничил работата си като адвокат по недвижими имоти, както и активната си дейност в интернет.

Той поставя началото през 2007 г., когато завежда дело срещу руски компании, за да ги принуди да разкрият счетоводни документи, като използвал позицията си на миноритарен акционер, притежаващ определени дялове. После публикува разкритията в блога livejournal, след което създава нов уебсайт. Миналата година започва navalny.ru.

Той има почитатели по-конкретно сред московските финансови анализатори и банкери. „Постигам голям успех и съм благодарен“, каза московски банкер, който поиска да бъде разкрито само първото му име – Владимир – заради противоречията около Навалний. „Сега искам да направя тази страна по-добро място“, заяви той. Банкерът каза, че тайно е оказал доброволна помощ на Навалний за анализирането на финансовите документи.

Противоречивият случай с „Транснефт“ само засили интереса към блога на Навалний. Оттогава той разшири дейността си извън акционерския активизъм, като създаде rospil.info – нов уебсайт за корупцията в процеса на даване на обществени поръчки от правителството. В него се публикуват документи за държавни конкурси и се призовава обществеността да предоставя данни по въпроси като прозрачността на цените или крайните срокове.

Това е пионерски експеримент по „краудсорсинг“ в област, запазена по традиция за разследващата журналистика, в страна, където този вид журналистика е подложен на репресии. Уебсайтът се финансира от дарения по интернет, като се използва руски аналог на разплащателната система пейпал.

„Аз не просто казвам „това са корумпираните бюрократи“, а предлагам решения“, заяви Навалний. Подобно на navalny.ru, rospil.info изисква внимателно четене, но популярността му предполага, че има натрупване на гняв в обществото.

„Средната класа мрази корупцията. Ако кажете на някоя баба в някое село, че държавната петролна компания е откраднала 1 милиард долара, тя няма да разбере. Но някой, който притежава акции в тази компания, определено ще разбере“, каза Навалний.

Името на новия уебсайт означава „руски трион“. На сайта има абсурден образ на гледащия свирепо руски двуглав орел, който е символът на държавата, сграбчил в ноктите си два дърводелски триона.

Защо триони? На жаргонен руски език вземането на рушвет се казва „да отрежеш“ парче от договора. Навалний помага за превръщането на триона в символ на това недоволство – заиграване със селската сопа, предназначено за съвременната руска публика.

Уебсайтът обяснява защо руснаците би трябвало да отделят време, за да прочетат документите за конкурси: „Защото пенсионерите, лекарите и учителите са на ръба на оцеляването, докато дебелаците с власт си купуват поредната вила, яхта или дявол знае какво.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.