„Зелените“ в Германия трупат мощ след аварията в АЕЦ „Фукушима 1“

Стивън Браун
Брайън Роуан
Ройтерс

Демонстрациите против ядрената енергетика в Берлин, след аварията във Фукушима. Снимка:Пийс Хелт блог

Атомната авария в Япония помогна на „Зелените“ в Германия да се надигнат от скамейките на опозицията и да заемат креслата на властта в най-богатата провинция в неделя след безпрецедентен скок в популярността им. С изумителна победа Зелените изместиха партията на канцлера Ангела Меркел от управлението на провинция Баден-Вюртемберг, която консерваторите ръководеха 58 години поред.

Зелените победиха и традиционните си съюзници – социалдемократите. „Това е историческа повратна точка в историята на Зелените“, коментира съпредседателката на партията Клаудия Рот на празненствата в Берлин, след като в 18 ч. избухнаха оглушителни аплодисменти , когато екзит-половете показаха, че Зелените са получили достатъчна подкрепа, за да спечелят премиерския пост в провинцията.

Основана преди 31 години като пъстра смесица от пацифисти и антиядрени активисти, Зелените присъстваха в общественото съзнание предимно като забавна опозиционна партия. Запазените им марки включваха мюсли, вълнени пуловери, дълги коси, гъсти бради и равенство между половете. Дълго време те бяха разцепени от борбата между фундаменталисткото крило „фундитата“, които искаха да останат в опозиция и по-прагматичните „реаловци“, които се стремяха да повлияят политиката и да влязат във властта.


В крайна сметка „реаловците“ взеха превес и след около 20 години Зелените се включиха във властта на национално ниво като по-малките коалиционни партньори на лявоцентристките социалдемократи през 1998 г. Йошка Фишер, изтъкнат „реаловец“, който започна политическата си кариера като ляв уличен радикал в края на 60-те години, беше външен министър в това правителство.
През следващите седем години кабинетът на социалдемократите и Зелените прокара модерни закони за разработване на възобновяеми енергийни източници , които помогнаха на страната да се превърне в световен лидер в преобразуването на вятърна и слънчева енергия, които в момента осигуряват 17 процента от електричеството в Германия. Те приеха и закон за прекратяване на използването на атомна енергия до 2022 г.

СЛУЧИ СЕ НЕМИСЛИМОТО

Зелените обаче си останаха маргинална партия, която в повечето случаи едва успяваше да премине петпроцентовата бариера за влизане в парламента и в провинциалните събрания. Изглеждаше невъзможно те някога да победят своите съюзници от Германската социалдемократическа партия (ГСДП)

Немислимото обаче се случи в Баден-Вюртемберг в неделя. Зелените спечелиха 24,2 процента от гласовете, докато социалдемократите получиха 23,2, което означава, че лидерът на Зелените в провинцията Винфрид Кречман ще оглави коалиционно правителство на неговата партия и ГСДП. Зелените, които имат шанс да оглавят подобна коалиция в провинция Берлин след изборите през септември, натрупаха дивиденти от това, че са в опозиция на федерално ниво от 2005 г., тъй като германците обичат да се оплакват от своите управници.

Демонстрациите против ядрената енергетика в Берлин, след аварията във Фукушима. Снимка:Пийс Хелт блог

Зелените успяха да си изградят репутация на финансово отговорна партия и разшириха базата на привържениците си, като влязоха в коалиция с Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел в провинция Хамбург между 2008 и 2010 г., като по този начин отвориха врати за много разочаровани поддръжници на ХДС. В Баден-Вюртемберг Зелените бяха единствената партия, която последователно се противопоставяше на големия проект „Щутгарт 21“ на стойност 4,1 милиарда евро за изграждане на железница, който беше силно непопулярен.

Освен това Зелените недвусмислено и последователно се противопоставят на ядрената енергетика още от основаването на партията на 13 януари 1980 г. в град Карлсруе в Баден-Вюртемберг. През последните месеци популярността им според проучванията на общественото мнение растеше постоянно и достигна рекордните 25 процента, но впоследствие спадна до 18 процента, преди атомната авария в Япония да предизвика масови страхове в Германия.

Геро Нойгебауер, политолог от Берлинския свободен университет, смята, че победата на Зелените в Баден-Вюртемберг ще има дълготрайни последствия върху политиката в Германия. „Ядреният проблем беше това, което подтикна толкова много хора да гласуват за Зелените“, коментира той. „Избирателите заявиха доста ясно, че вече не искат ядрена енергетика. Зелените се ползват с най-голямо доверие по тази тема. Тяхната победа ще разтърси политическия пейзаж“.

Ангела Меркел ще поеме своя дял от вината за изборния провал на ХДС в твърдината на консерваторите въпреки опитите на нейното правителство да се представи като злочеста жертва на събитията в Япония и Либия. Меркел загуби Баден-Вюртемберг от Зелените заради неубедителната реакция на ядрения проблем. Това обаче едва ли ще й коства канцлерския пост.

„Това е бедствие за ХДС и ще предизвика голяма дискусия в партията“, коментира Торстен Фаас, преподавател по политология в Манхаймския университет в Баден-Вюртемберг. Той не изключва възможността външният министър Гидо Вестервеле, лидер на Свободната демократическа партия-либерали, която е коалиционен партньор на ХДС във федералното правителство, да се оттегли от ръководството на партията.

Няколко дни преди изборите, когато стана кристално ясно, че ХДС ще загуби контрол над провинцията, която управлява от 1953 г., при това сравнително добре, ако съдим по силната икономика, и ниската престъпност и безработица, на първите страници на вестниците се появиха гневни критики към решенията на Меркел по ядрените и външнополитическите въпроси.

Видни консерватори се дистанцираха от решението й Германия да се въздържи в гласуването на резолюцията за военни действия срещу Либия в Съвета за сигурност на ООН и предупредиха за опасностите на това, което бившият й ментор Хелмут Кол определяше като „твърде прибързано и изолирано отдръпване от ядрената енергетика“.

Бившият министър на отбраната от ХДС Фолкер Рюе беше цитиран на първа страница на консервативния вестник „Велт ам Зонтаг“, заявявайки, че въздържането от подкрепа за операцията в Либия е било „сериозна грешка от историческо значение“. Заместник-председателят на парламентарната група на ХДС Михаел Фукс заяви, че германската общественост е била озадачена. „Нашите маневри през последните дни просто не вдъхнаха доверие на избирателите“, заяви Фукс.

ЛОШО УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ

Лошият късмет несъмнено може да е допринесъл за мащаба на историческото поражение на дясноцентристкото правителство. „Събитията в Япония, войната в Либия, дебатът за еврото и много други неща бяха намесени“, коментира министърът на икономиката Райнер Брюдерле от свободните демократи, които едва се задържаха в парламента на Баден-Вюртемберг, но бяха изгонени от този в Рейнланд-Пфалц вчера.

Най-големият губещ, премиерът на Баден-Вюртемберг от ХДС Щефан Мапус, заяви, че до неговото поражение е довела комбинация от вътрешни и външни събития, като едно от основните е проектът „Щутгарт 21“, който предизвика протестите на Зелените. Германското консервативно правителство наскоро загуби най-голямата си звезда – министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг, който подаде оставка заради обвинения в плагиатство.

Кабинетът изглежда все по-отдалечен от обществото. „Знаете кои са ключовите думи – „Щутгарт 21″, енергиен консенсус, оставката на Гутенберг, ужасните събития в Япония и много други“, коментира Мапус. Колкото и непредвидими да са били обстоятелствата обаче, след като Меркел миналия септември превърна изборите в референдум за своето управление с ожесточен дебат за „Щутгарт 21“, репутацията й на политик, добър в овладяването на кризи, се срина.

На ядрения фронт, където миналата година тя първо удължи живота на германските атомни електроцентрали, а после, след земетресението в Япония, затвори седемте най-стари, Меркел е обвинявана както в престараване, така и в нескопосани и неуспешни опити за предизборно печелене на доверие.

Нейното управление за момента обаче не е изложено на риск поради липсата на сериозна алтернатива след оттеглянето на най-значимите премиери на провинции от ХДС миналата година и в по-ново време – това на Гутенберг. „Тя не бива да се притеснява от пуч, или от каквито и да било съперници“, смята Геро Нойгебауер. „Тя може да помисли как да остане на власт в дългосрочен план“.

Меркел може да разчита и на някои избиратели, които правят разлика между политиката на провинциално и на федерално ниво, като Мануел Блохвиц, 23-годишен служител в телекомуникационна фирма в Щутгарт, който е гласувал за Зелените в неделя заради „Щутгарт 21“, но по принцип е привърженик на Меркел. „Не искам смяна на правителството преди 2013 г., доволен съм от Меркел“, казва той. „Няма кой да я замени, но подкрепям едно ново начало тук, в Щутгарт, където само ХДС е бил на власт още от създаването на Баден-Вюртемберг“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.