Либия – последно „Ура!“ за Запада

в. Файненшъл таймс

Залогът във войната в Либия е много повече от съдбата на Муамар Кадафи. Нейният изход ще отекне в целия Близък изток и ще окаже влияние върху международната политика за десетилетия напред. На карта е заложен жизнено важен принцип.

Поддръжниците на външната намеса вярват, че се бият не само за да спрат зверствата в самата Либия, а да положат маркер за бъдещето. Те искат да покажат, че епохата, в която един диктатор може да избива собствения си народ, е към края си. Френският философ Бернар Анри-Леви, който изигра неочаквана роля като връзка между либийските бунтовници и президента Никола Саркози, каза: „Важното в този случай е, че се признава „дългът за намеса“.“

Никълъс Кристоф, който пише за в. „Ню Йорк таймс“, твърди същото: „Световните сили имат правото и задължението да се намесват, когато един диктатор унищожава своя народ.“ Тази идея беше одобрена от ООН през 2005 г. и според Кристоф намесата в Либия „придава тежест на тази новоизлюпена концепция“.

Би било хубаво да вярваме, че доктрината за „отговорност за защита“, известна на разговорен език като ОЗЗ (responsibility to protect – R2P), сега наистина се утвърждава. Поддръжниците на намесата ще са доволни, като се има предвид, че бунтовническите войски бързо напредват по либийския бряг.

Но в действителност войната в Либия вероятно ще отбележи по-скоро последно „Ура!“ за либералния интервенционизъм, отколкото нова зора. Защото жестоката истина е, че западните сили, които са най-ревностните привърженици на тази идея, няма да имат икономическата сила или обществената подкрепа, за да поддържат още много намеси в различни части на света. А надигащите се икономически сили като Китай, Индия, Бразилия и други са доста скептични към цялата концепция.

Великобритания, Франция и САЩ гласуваха в подкрепа на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, разрешаваща използването на сила в Либия. Но всички членове на модерната сега група, известна като БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай,- се въздържаха. Никой от тях няма много време за полковник Кадафи.

Но страни като Китай, Индия и Бразилия смятат, че могат малко да спечелят и много да загубят, като рискуват пари, хора и влияние за намеси в чужбина. Техният инстинкт е да си гледат своята работа и да се съсредоточават върху дългосрочната цел да укрепват собствената си икономическа сила. Едно клане в Либия несъмнено може би ще е нещастие, но Бенгази е далеч от Пекин или Бразилия.

Има някои усложнения. Германия се въздържа, но по този начин се постави извън западното ядро. Южна Африка, която е поканена на следващата среща на високо равнище на БРИК, гласува за либийската резолюция, но после гръмогласно разкритикува бомбардировките.

Така изглежда голямата картина. Утвърдените западни сили все още изпитват мисионерска ревност да оправят света. Надигащите се сили са много по-предпазливи и егоцентрични.

Западните съюзници обаче се бият на фона на намаляващи ресурси. Британците тъкмо обявяват големи съкращения на парите за отбрана, а французите също се борят да сдържат бюджетния си дефицит и да запазят своята социална държава.

Нежеланието на американската военна върхушка да поеме този нов ангажимент също е осезаемо. Президентът Барак Обама и неговите генерали знаят, че епохата, когато президентът на САЩ можеше просто да каже, че Америка ще направи „каквото е необходимо“, е отминала.

Председателят на Съвета на началник щабовете на американските въоръжени сили адмирал Майк Мълън заяви, че най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ е бюджетният дефицит. В ерата след Ирак и Афганистан обществената подкрепа за военни операции в чужбина също е ограничена.

Разбира се, ако намесата в Либия приключи бързо и успешно – сваляне от власт на полковник Кадафи, ликуващи тълпи в Триполи,- тогава либералният интервенционизъм ще бъде подсилен. Но успехът би могъл да бъде не по-малък капан от провала. Всяка успешна намеса ще породи искане за следваща, а за такава няма да липсват възможни кандидати.

Този въпрос наистина вече се повдига при гледките от Сирия, където правителството стреля по собствените си граждани. Колкото повече искания обаче тегнат върху западните сили, толкова по-очевидно ще става растящото несъответствие между амбиции и ресурси.

Някой ден тази празнина би могла да бъде запълнена, ако държавите от БРИК и други надигащи се сили променят отношението си към либералния интервенционизъм. Но има много малки изгледи това да се случи. Китайското правителство, което си спомня събитията на площад „Тянанмън“ през 1989 г., се отнася доста предпазливо към идеята, че чужденци имат правото да се намесват, за да предотвратяват нарушения на правата на човека в суверенна държава. Същото важи за руснаците, които имат опит в Чечения.

Индия, Бразилия и Южна Африка са демократични страни, които нямат нужда от планове за непредвидени ситуации, при които да стрелят по собствените си граждани. Но колониалната им история ги прави склонни да бъдат скептични към ходовете на западните сили, които се стремят да използват военна сила в различни части на света. Те също така са надигащи се сили, които още не са свикнали да мислят глобално.

За разлика от тях Великобритания и Франция са запазили инстинкта да мислят глобално, без да разполагат с нужните за това ресурси. Дори САЩ, които във военно отношение далеч превъзхождат всяка страна в света, показват сериозни признаци, че губят желанието да бъдат световен полицай.

Едно време през викторианската епоха британците пееха: „Не искаме да се бием, но дявол да го вземе, ако това стане, имаме корабите, имаме хората, имаме и парите.“ Намесата в Либия звучи като последно припяване на тази стара мелодия, а не като дръзко заявление за нова ера.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.