Как Казхстан имитира многопартийност

в. Новие известия

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Предсрочни президентски избори са свикани тази неделя в Казахстан. Малцина се съмняват кой ще е победителят, но цели трима кандидати все пак тръгват да мерят сили с Нурсултан Назарбаев. Някой от тях просто търси начин да припомни на властите колко е „значим“. Друг смята, че така най-сигурно ще привлече вниманието на „върхушката“ и цялата нация към собственото си проекторешение за най-болезнените проблеми на обществото. Повечето опозиционери обаче бойкотират вота – не желаят да участват в „поредния спектакъл“.

Председателят на мажилиса (долната парламентарна камара) Урал Мухамеджанов веднага смая кореспондента на „Новие известия“ – разказа откровено кое всъщност е наложило предсрочните избори. Цялата история започна с един своеобразен, чисто казахстански „конфликт“ между отделни клонове на властта – законодателите настояваха за референдум, който да продължи мандата на държавния глава до 2020 г., а самият „баща на нацията“ предлагаше предсрочни избори. В крайна сметка парламентът прие на 2 февруари поправки в конституцията и оправомощи президента да лансира своята инициатива.

В коментар за създалата се ситуация председателят на долната камара отбеляза, че в следващия мажилис вече нямало да има партия монополист (каквато е днес „Нур Отан“ начело с Нурсултан Назарбаев). „Многопартийността излезе на мода в цял свят“, обясни той. Не отрече и друго – че изборите се очаква най-вече да демонстрират тъкмо пред външния свят наличието на междупартийна конкуренция в Казахстан. Признания, необичайни за един председател на парламент, нали? Ще припомним, че опозицията в по-голямата си част бойкотира предстоящия вот; това обаче не притеснява Урал Мухамеджанов, защото е „техен собствен избор“.

Президентът Назарбаев заявяваше преди, че няма нужда да води агитационна кампания. При все това из улиците на Астана и Алмати бият на очи точно плакатите с портрета на сегашния държавен глава като претендент за нов президентски мандат. В Алмати срещнах впрочем съвсем млади момичета, които разлепваха листовки в подкрепа на Жамбил Ахметбеков – кандидата, издигнат от Комунистическата народна партия („разколниците“ от другата, „просто комунистическа“ партия бойкотират изборите).

Самият Ахметбеков заяви за „Новие известия“, че основната му задача е да постави пред властите редица социални въпроси, включително за съдбата на над 2,5 милиона „самозаети“ граждани. Така наричат тук безработните, които се мъчат да си изкарат прехраната с нерегистрирана никъде търговия на дребно или от занаятчийство, също тъй неофициално.

„Самозает“ звучи къде по-добре, отколкото „безработен“, иронизира Ахметбеков. Той се затрудни да отговори колко процента от гласовете разчита да събере, но хора от предизборния му щаб заявиха, както е думата, с честни сини очи: „50 процента плюс един“.

Не по-малка самоувереност демонстрира и Гани Касимов, който оглавява Партията на патриотите на Казахстан. Сенаторът (от президентската квота, впрочем) е председател на комисията по международни отношения, отбрана и сигурност в горната камара. Той споделя без притеснение, че храни надежди да стигне до втори тур.

А независимият Мелс Елеусизов, лидер на екологичния съюз „Табигат“ („Природа“), казва направо, че не си прави никакви политически илюзии и се стреми най-вече (преодолял веднъж „чиновническите бариери“) да привлече вниманието на държавното ръководство към своите проекти за спасяване на околната среда. Те обхващат и проблема с Аралско море, и неспособността на държавите, заети с подялба на Каспийския басейн, да се спогодят за обща „зелена“ политика, и много други неща.

Злите езици впрочем твърдят, че кандидатурата на Елеусизов също се дължи на една мода – в Европа било прието „зелени“ също да претендират за висшия пост в съответната държава. При всяко положение „остатъчните“ проценти, които спечелят на 3 април формалните опоненти на Назарбаев, явно ще са белег кой от тях има реално бъдеще в политиката.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.