Кръв и хаос в „страната на какаото“

Росбалт

Събитията в Либия отклониха вниманието на наблюдателите от центъра на африканския континент – Кот д’Ивоар. Четиримесечната въоръжена конфронтация в тази държава заплашва да прерасне в тотална гражданска война. ООН прави опити да примири противоборстващите страни – международната общност е изправена пред поредния тест дали взема обосновани решения. През това време обаче след либийския петрол от световните пазари може да изчезне и какаото.

Във вторник силите на Аласан Уатара, един от претендентите за президентския пост в Кот д’Ивоар, превзеха ключови във военностратегически план градове. Въстаниците поеха контрола над Далоа и Бондуку. Това им отвори пътя към административната столица Ямусукро и най-важното морско пристанище Сан Педро. Дотогава битки се водеха само в западните райони на Кот д’Ивоар и в северната част на най-големия град, Абиджан. Сега противниците на бившия президент Лоран Гбагбо могат да се надяват, че щом контролират столицата и пристанището, това ще го принуди да напусне поста.

Да припомним причината за гражданската война: Аласан Уатара бе признат за победител в президентските избори миналия ноември, но все още не може да встъпи в длъжност. Бившият държавен глава Лоран Гбагбо, изгубил вота, оспорва резултатите и отказва да се оттегли. Всеки от двамата – и Уатара, и Гбагбо, се обяви за президент. Първият е признат за легитимен от ООН, Африканския съюз и други международни и регионални организации, а вторият има сериозна подкрепа в самата страна.

Конфронтацията между привържениците на двамата лидери трае над четири месеца и се нажежи дотам, че според Върховния комисариат на ООН за бежанците страхът от гражданска война е принудил поне 116 хиляди души да напуснат Кот д’Ивоар. Бежанците се укриват в съседни африкански държави. Повечето – 112 000, са намерили подслон в Либерия. Всеки ден там пристигат нови 300-400 души.

Международната общност прави опити да реши политическата криза, която заплашва да прерасне в хуманитарна катастрофа. На 29 март Франция дори настоя Съветът за сигурност на ООН да приеме специална резолюция за положението в Кот д’Ивоар, евентуално да наложи и санкции. При все че в африканската държава действа мисия на ООН от над 9 хиляди души. Тя включва военнослужещи и полицаи от 54 държави, включително от Русия и Украйна. Във френската мисия „Ликорн“ („Еднорог“) там са разположени още 900 души. Противоборстващите страни с всички средства пречат на миротворческия контингент да изпълнява задълженията си.

Освен това, държавните власти наложиха ембарго върху износа на какао, а Кот д’Ивоар е най-големият в света производител на какаови зърна с дял от 40 процента на световния пазар и годишен износ за 4,5 милиарда долара по текущи цени. Аласан Уатара дори заплаши да превърне ембаргото в безсрочно, ако Лоран Гбагбо не се откаже от битката за власт. В резултат световните цени на какаовите зърна скочиха с 10 на сто само през последния месец. Експертите са сигурни, че скоро те ще надхвърлят предишния рекорд от 1979 г. – 3720 долара за тон. Критичната ситуация е сред най-големите заплахи, надвисвали над шоколадения отрасъл през цялата му история.

Някои медии побързаха да заявят, че конфронтацията в Кот д’Ивоар може да прерасне в същинска гражданска война, при това „заплашва стабилността на целия африкански континент“. И наистина, котдивоарската нестабилност се отразява на положението в Гана, където в момента има над три хиляди бежанци, също и в Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Бенин и Нигерия.

Ако оставим настрана икономическия аспект, събитията в Кот д’Ивоар няма да повлияят пряко събитията в повечето други африкански държави с изключение на тези в пряко съседство, заяви пред Росбалт Дмитрий Бондаренко, зам.-директор на Института за Африка към Руската академия на науките. Според Бондаренко обаче може да се очаква подновяване на гражданската война в държавата, разцепена надве – на мюсюлмански Север и християнски Юг. Нищо чудно войната да започне отново, ако световната общност не сполучи „да натисне“ както трябва някоя от враждуващите страни, смята експертът. Това обаче „явно няма да стане, още повече че събитията в Либия изместват погледа на световната общност от Кот д’Ивоар“, добави той.

„Сама по себе си ситуацията е доста типична за Африка – продължи политологът. – Неотдавна имаше подобни събития в Кения, а преди няколко години и в Либерия. Двама претенденти се провъзгласяват за победители, нито един не желае да признае своето поражение и да се оттегли. Друг въпрос е, че всеки вариант за излизане от патовата политическа ситуация в Кот д’Ивоар ще послужи за прецедент при решаване на аналогични ситуации, каквито може да се формират и в други африкански държави.“

Заслужава внимание и друг момент – реакцията на световната общност и възможните действия от нейна страна. Засега не е сигурно какъв път за уреждане ще бъде избран, нито какви методи ще се използват за деблокиране на котдивоарската ситуация. Както отбелязва Дмитрий Бондаренко, през последните години световната общност, представена от ООН и Африканския съюз, прави опити да влияе върху положението в отделни държави.

Москва традиционно се обявява против евентуално силово решение на политическата криза. Както заяви неотдавна руският външен министър Сергей Лавров, „силовата намеса е абсолютно неприемлива“, „не бива да бъдат създавани подобни прецеденти и да се дава лош пример, който ще се използва всеки път, щом някой недоволства от избори“.

Тази позиция на Русия, която до голяма степен напомня позицията й за Либия, днес може би е най-добрият възможен изход. Това ще покаже обаче крайният резултат от противопоставянето в Кот д’Ивоар. Ако онзи лидер, който дойде на власт, не забрави, че Русия го е подкрепила на дипломатическо равнище, Москва може да получи някакви преференции – естествено, най-вече икономически. Чак тогава ще можем да говорим за прозорливи политически прогнози, диктувани от прагматични интереси.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.