Чернобил – 25 години по-късно

в. Фигаро

Снимка: pripyat.com

След 25 години японският град Фукушима може да заприлича на Припят, украинския град-мъченик, който на 27 април 1986 г. беше напуснат панически от неговите 50 000 обитатели. Жителите на градчето, разположено на 2 километра от Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил, изоставиха всичко, качиха се на автобуси и завещаха на вечността дребните и завинаги заразени с радиация вещи от всекидневието си. В спортната зала на този съветски град-пионер, построен през 1970 г. едновременно с централата, сега сред дъските на паркета е израсло дърво. Игрището за хандбал е същото, каквото е било преди 25 години, както и стените, върху които се чете девизът: „Силни, смели, сръчни“. На дъното на басейна, под 5-метровия трамплин, има купчини стъклени отломки. Стените на басейна са изрисувани с графити.

В училището в Припят – гордостта на местните жители – емоцията завладява посетителя. В една от класните стаи кафявото пиано е непокътнато. На табуретката пред него има кукла. В гардеробчетата са разхвърляни учебници, тетрадки и книги. Една от тях е озаглавена „Пионерско лято“. Първото изречение в нея гласи: „Първата в света социалистическа страна стана първенец в света на щастливото детство“. Когато облакът от радиоактивен прах надвисна над града, учениците учеха първо спрежение на руските глаголи. В отворена тетрадка са написани тези невинни думи: „Аз се разхождам, ти си почиваш“. Във фоайето на училището са разлепени решенията на 22-ия Конгрес са Комунистическата партия на СССР. На пода на един от коридорите посетителят се натъква на портрет на Ленин. Портретите на Маркс и на Енгелс все още висят на стените.

Навсякъде дозиметрите направо са полудели, особено до мъховете и тревите, поникнали из централния площад на града, около площадката с картинга. Съоръженията в лунапарка са ръждясали, както и виенското колело, което стърчи срещу тях. Там дозиметърът отчита 2 до 5 сиверта, стойности, които са много по-високи от допустимите. Растителността е завладяла улиците на Припят, край които се издигат пустите жилищни блокове с апартаменти с изпочупени прозорци. Посетителят вдига глава и пред очите му изниква странна гледка – вана, заклещена между две дървета. Вероятно незавършено дело на крадци.

Въпреки че е работил 13 години в централата, Юрий Татарчи, заместник-директор на Информационната агенция на Чернобил, е все така запленен от този мъртъв град. За разлика от Припят, 3000 души днес работят в забранената за достъп зона на централата, където френско-руски консорциум, в който участва и Електрисите дьо Франс, се е заел с обновяването на саркофага на повредения реактор. Тези хора живеят в Славитич, в радиус от 55 километра. Други 4000 души отговарят за надзора и управлението на разширения периметър около централата, където се преместиха жителите на града. Юрий се прави, че нехае за радиацията. „Тя е като водката, някой я понасят много добре, други не чак толкова“, шегува се здравенякът с вид на рокер.

Миналата година 10 000 души посетиха Припят с екскурзии, организирани от украински туроператори в Киев. Срещу 130 евро тези туристи искат да усетят големия ужас. „Четох неотдавна в сп. „Форбс“, че Припят е едно от 10-те места на земята, които човек трябва обезателно да посети веднъж в живота си, преди да умре“, казва полският студент Пьотр. Шейсет годишна датчанка, преживяла загубата на няколко свои близки, иска да открие в Припят „тъмната страна на живота“. В автобуса от Киев до намиращия се на 100 километра Чернобил, трима млади украинци, облечени в куртки, гълтат таблетки калиев йодид и се наливат с червено вино. В Украйна и в Русия се смята, че червеното вино предпазва от радиацията. Туроператорът уточнява пред посетителите, че не поема в никакъв случай отговорност за възможните им бъдещи здравословни проблеми.

За момента строителната площадка на Чернобил не е много зрелищна. Но бетонните основи с дължина 150 метра и широчина 90 метра сочат, че става дума за проект извън стандартите – изграждане на нов саркофаг над сегашния, който започна да пропуска радиация. Мисията е поверена на френските компании Венси и Буиг, избрани с търг през 2007 г.

Оттогава те непрекъснато трябва да решават главоблъсканици, свързани с прекомерно високата радиация на обекта. Например, преди да излеят основите на новия саркофаг, те трябваше да разчистят терена, като отнемат слой почва между 30 и 60 сантиметра. „Изгребахме около 48 000 кубически метра заразена пръст“, казва Хосни Бузид, директор на проекта „Чернобил“ на Венси. 250 работници изпълняваха тази задача, която им отне почти една година заради правилата за безопасност, които трябваше да спазват неотлъчно. Всеки от тях се преобличаше в бели дрехи и слагаше хирургическа маска и ръкавици. Те работеха в зоната близо до централата само няколко часа.

Паралелно с това експертният екип, съставен от 60 инженери, в продължение на 2 години от 2009 досега вложи всички сили, за да проектира невиждан саркофаг. „Поискаха от нас да създадем съоръжение, което да има трайност 100 години и да се ремонтира с минимално човешко участие“, казва Бузид. Това наложи драконовски избор на съставните части. Конструкцията ще е от от Италия, обвивката – от друга западноевропейска държава, циментът – от Украйна. Поддръжката на новия саркофаг ще бъде осигурена главно от роботи. За да се намали облъчването, сглобяването на саркофага, тежък 30 000 тона, ще става на земята, а не във въздуха, където радиоактивността е по-голяма.

Работата на екипите се усложнява и от необходимостта да се общува на два езика – английски и руски, използвани в Украйна. Заради техническите и човешките трудности Венси и Буиг поискаха увеличаване на сумата, която ще им бъде изплатена по договора. Първоначално тя възлизаше на 432 милиона евро. Сега двете компании искат допълнителни 300-400 милиона евро. В преговорите не става дума за промяна на крайния срок за доставка на саркофага, който е 2015 г.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.