Да се запитаме отново какво са парите, за да разберем кризата

в. Трибюн

Снимка: Булфото

Икономическата политика от два века непрекъснато се пита за растежа и валутата. Най-често, разделяйки двете теми, но понякога, като израз на особено смел опит, се полагат усилия да бъде сближен физическият свят с финансовите потоци. Масово се шири идеята, че парите са нещо повече от обикновен флуид, който позволява да има търговия; че валутата играе важна роля за икономическите конюнктури и често е основна причина за нарушенията във функционирането на системата, както и за шокове и кризи. От тук идва и значението на констатацията днес за изобилието на световно равнище на ликвидности и очевидно на нови механизми за създаването им.

Това е цялата невероятна амбиция на труда на Жан-Франсоа Сервал и Жан-Паскал Трание** – да се запитаме отново какво представляват парите, да се помъчим да дадем ново определение, за да разберем по-добре корените на финансовата криза и да предложим как тя да бъде овладяна в нашето време на създаване на валута. В действителност тази книга е ехо на невероятната интелектуална караница на 19-и век, която десетилетия наред противопоставяше най-големите икономисти на времето си, разделени в две изключителни школи – „банкиране“(„banking“) и „валутна школа“ („currency school“).

Всичко бе налице – определението на валутата с нейните метални и хартиени съставни части, както и търговските дисбаланси. В действителност този дебат бе нещо като прелюдия към сегашния период, който нашите двама автори описват така добре. Рикардо*** бе в центъра на тази дискусия. Той се е вълнувал от инфлацията в периода след наполеоновите войни. Рикардо вярвал, че една смесена валута трябва да варира по абсолютно същия начин както и чисто металните пари. Дебатът започнал през 1821 година, когато било възобновено обръщането на хартиени пари в златни монети.

Така че възникнал въпросът дали тази конвертируемост е достатъчна, за да се регулира количеството на парите. Оттук тръгнала и караницата. Така наречената currency school настоявала за контролирано емитиране на банкноти, докато banking school пък твърдяла, че задължителната конвертируемост непременно ще доведе до регулиране на обема на пусканите пари.

През следващия половин век всички аргументи щели да бъдат разменени и да се стигне до основния въпрос, който е толкова актуален: дали разнообразието на паричните форми трябва да доведе до ново и стриктно регулиране на емитирането на банкноти от централната банка? Именно пред този проблем се изправят двамата френски автори, хвърляйки светлина върху факта, че днес валутата има много по-широко определение от използваното по традиция. Така че всичко трябва да бъде премислено през призмата на твърдото схващане за общата парична сума и организация на контрола върху растежа й, която е приспособена към нейната нова и сложна система.

Оригиналността и силата на книгата се основават върху този истински интелектуален пробив. Според тях вече трябва да разсъждаваме, ръководейки се от преосмислена обща парична сума, M5, съдържаща всички елементи на наследството ни заедно с един противовес. Тогава може да започне нов дебат върху този нов подход, който е толкова сложен за практическо приложение. Ясно е, че това ще промени коренно нашите навици на разсъждения, защото без съмнение дематериализирането на търговията и способността на банките да издават ценни книжа задължително водят до отхвърляне на факта, че контролът върху традиционната валута може да се окаже сам по себе си достатъчен.

По БТА

*Жан-Ерве Лоренци е президент на Кръга на икономистите.
**“Виртуалната валута, благодарение на която живеем“ („La monnaie virtuelle qui nous fait vivre“, издателство Ейрол (Editions Eyrolles), 2011.
***Давид Рикардо (1772-1823) е британски икономист, един от най-влиятелните на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и опонент на Адам Смит. Рикардо е привърженик на концепцията за икономически либерализъм, който не допуска никаква държавна намеса в икономиката и предполага свободно предприемачество и свободна търговия – бел. ред.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.