„Радиационен расизъм“ се заражда в Япония

Оцелели скърбят за загиналите си близки в спасителен център край Кесенума. Снимки: ЕПА/АП/БТА

Заедно с кризата с ядрената централа Фукушима 1 идват и предубежденията към евакуираните хора около централата. Те са връщани от лечебните заведения и от временните убежища заради опасения, че са заразени с радиация и че заразата може да се предаде чрез техните дрехи и обувки, пише в. „Дейли телеграф“. Болниците и временните убежища искат евакуираните да представят удостоверения, че не са били изложени на радиация, преди да бъдат приети, допълва вестникът.

Изданието посочва пример с 8-годишната Такаюки Окамура, на която било отказано лечение за кожен обрив в град Фукушима. Там тя и семейството й се настанили във временен лагер, след като напуснали разрушения си дом в град Минамисома, на 18 километра от централата Фукушима 1. „За нас и без друго е голям шок, че живеем в убежище, но отказът на болницата да приеме за лечение детето ни беше още по-голям удар“, разказват родителите на момиченцето.

Медицински експерти осъждат подобни крайни мерки. Според тях, ако има съмнения, че някой е заразен с радиация, заплахата може да се отстрани, като неговите дрехи бъдат свалени, преди той да влезе в болницата или във временното убежище. Предубежденията срещу хората, които са живели край Фукушима 1, възцаряват спомена за отношението към оцелелите от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки, които не са можели да наемат жилища, да си намерят работа или брачни партньори, отбелязва британският вестник.

В друга статия „Дейли телеграф“ пише, че ядрената криза се е отразила на бизнеса със суши и е изхвърлила това ястие от менюто на чуждите клиенти. Все повече поръчки за японско суши се анулират в чужбина заради опасения, че в него може да има следи от радиация. Пред британския в. „Индипендънт“ Пади Рийган, преподавател по ядрена физика в университета Съри, посочва, че радиационните нива в Япония не са толкова ужасяващи, колкото изглеждат в информациите за сиверти и бекерели.

Рийган припомня, че сивертът е мерна единица за дозата радиационно облъчване и дава оценка за евентуалните биологични увреждания, които определено ниво на радиацията може да причини. Бекерелът се отнася за количеството на наличната радиация. Експертът допълва, че здравият човек има радиоактивност от десетки хиляди бекерела на секунда. Информациите, че някои от ликвидаторите на Фукушима 1 са били изложени на доза радиационно облъчване от 200 милисиверта означава, че рискът от ракови заболявания за тях се е повишил с 1 процент.

„Радиацията е опасна в големи количества, в това няма съмнение. Но повечето данни за нивата на радиацията в Токио и на други места показват, че те ще имат почти същия ефект като този човек да изяде банан“, заключава преподавателят. В. „Ню Йорк таймс“ пише, че работниците, опитващи се да спасят Фукушима 1, започват да дават интервюта, да публикуват информации в блогове и да пращат имейли, в които хвърлят светлина върху случващото се в повредената централа.

Операторът на централата ТЕПКО при нормални обстоятелства не допуска неговите работници да си развързват езиците. Сега работниците се опасяват, че техните разкази за състоянието на централата могат да бъдат цензурирани от компанията, допълва вестникът.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.