Сирийският диктатор има шансове да се задържи на власт

Ройтерс

Махмуд Ахмадинеджад и Башар Асад. Снимка: АП/БТА

Сирийският президент Башар Асад има по-добри шансове да се задържи на власт от свалените вече авторитарни управници на Египет и на Тунис. Но при условие, че в най-скоро време пристъпи от репресиите към реформите. Асад досега се придържаше към изтъркания сценарий, който безуспешно се опитаха да следват няколко арабски страни. Неговите сили за сигурност потъпкаха с насилие продемократичните протести, които започнаха в Сирия преди две седмици.

После Асад накара своите привърженици да излязат по улиците на сирийските градове, за да засвидетелстват лоялността си към него. Накрая, президентът произнесе реч, в която обвини чужди заговорници за въстанието в Сирия, но за разлика от тунизийския президент Зин ал Абидин бен Али и от египетския си колега Хосни Мубарак, той не направи отстъпки под формата на обещания за реформи.

Разчитайки на лоялността на всепроникващите сили за сигурност, на безмълвните критики на Запада, на подкрепата на монархиите от района на Персийския залив и на шиитския съюзник Иран, Асад реши, че може да овладее революционната вълна, помела арабския свят. Но докато не приложи сериозни реформи, от отменянето на действащия от десетилетия закон за извънредно положение до гарантирането на политически и медийни свободи – сирийският президент може да се радва на временно затишие и скоро да последва съдбата на свалените египетски и тунизийски лидери.

„Асад не трябва да спи на копринени чаршафи“, казва Набил Бумонсеф, коментатор на ливанския вестник „Ан Нахар“, предупреждаващ срещу опасностите на задоволството. „Асад трябва да направи страхотни реформи, за да овладее вълната на недоволството. Той не трябва да поема рискове“, допълва журналистът.

Протестите започнаха в южния град Дераа, който е с преобладаващо сунитско население. После се разпространиха до други градове в това число Латакия и Хама. Първоначално протестиращите настояваха за повече свобода и по-малко корупция. После с нарастването на броя на убитите протестиращите започнаха да отправят по директни критики срещу Асад. Но засега протестите не представляват сериозна опасност за 11-годишното управление на Башар Асад.

Сирия граничи с Ирак, Иран, Йордания, Ливан, Турция и Израел и това я въвлича в много регионални конфликти. Съседите й се въздържат да критикуват Асад, защото се страхуват, че в Сирия може да избухне конфликт на религиозна основа, който да се разпространи после и в техните собствени страни. Сред сирийските сунити, които са мнозинство в страната, има голямо негодувание срещу малцинството, към което принадлежи Асад – алауитите, които са издънка на шиитския ислям. Асад облагодетелства своята собствена религиозна общност, когато разпределя властта, богатството и бизнес договорите.

Управляваните от сунити монархии от Персийския залив, които вече се справиха с протеста на шиитите в Бахрейн, където управляващите сунити са малцинство, сега искат Асад да успее за запази мира между религиозните общности в Сирия. Разчитайки на тези притеснения, Сирия твърди, че е мишена на чужд заговор за подклаждане на вражда на религиозна основа. В последните дни 45-годишният, дипломирал се във Великобритания президент вече получи послания на подкрепа на управниците от Персийския залив.

„Ако Сирия бъде обхваната от насилие, то ще последва взрив и в Ирак, Йордания също ще избухне, а Ливан направо ще се изпари. Ще станем свидетели на сунитско-алауитска гражданска война, която незабавно ще се разпространи в арабския свят между сунитите и шиитите“, казва политологът Хилал Хашан от Американския университет в Бейрут. „Сирия ще отвори кутията на Пандора на размириците“, предупреждава той. САЩ, затънали в продължителните конфликти в Ирак и Афганистан, а сега и във въздушните удари срещу либийския лидер Муамар Кадафи, няма да искат да възприемат твърда линия.

Вашингтон определи речта на Асад от сряда, в която той пропусна да обяви плановете си за реформи и оправда използването на сила срещу демонстрантите, като лишена от съдържание. Но САЩ допълниха, че сирийците са тези, които трябва да правят оценки на словото на президента си. В четвъртък Дамаск обяви създаването на няколко комисии, които да разгледат оплакванията на сирийците, в това число и срещу извънредното положение и срещу преброяването от 1962 г. в източния район Хасака, в резултат на което на 150 000 кюрди, които сега живеят в Сирия, беше отнето гражданството. Дамаск обяви също така, че ще има разследване на убийствата на протестиращи в Дераа.

Вашингтон упрекваше в миналото Сирия, че се бърка във вътрешните дела на Ливан и критикуваше подкрепата й за Иран и за военните групировки Хамас и Хизбула. Но американски посланик се върна в Дамаск през януари след близо 6-годишно отсъствие в опит да се примамят сирийците извън оглавяваната от Иран антиизраелска коалиция. Някои анализатори твърдят, че монархиите от Персийския залив, САЩ и Израел имат интерес Асад да остане на власт, за да съхрани крехката регионална стабилност. „Страните от Залива искат Асад да остане на власт. САЩ може и да него го харесват, но не искат той да си отиде, защото се страхуват от граждански войни и защото израелците гледат на него като на най-добрия измежду арабските диктатори“, казва Хашан.

За разлика от Тунис и Египет, където армиите отказаха да се подчинят на президентските заповеди да използват смъртоносна сила, за да възпрат протестите, сирийските сили за сигурност досега не изглеждат отвратени да стрелят с бойни патрони срещу демонстрантите. Правозащитни групи твърдят, че 61 души са убити в Сирия. Водещият опозиционер Маамун ал Хомси заяви в събота, че разполага с имената на 105 убити. Голяма част от елита на силите за сигурност са от близката до Асад група на алауитите и едва ли иска някой да им отнеме властта и да я предаде на сунитите.

„Дори и протестите да се разпространят, режимът разполага с машината на репресиите и насилието. Тази машина може да се справи с протестите“, казва Хашан. „Жертвите са изключително много на фона на малкия брой на протестиращите, така че това говори за решимостта на властите да сплашат протестите. Асад знае, че неговите сили за сигурност са на негова страна“, допълва той. Сирия има история на безжалостно потискане на дисидентите. Бащата на президента – Хафез Асад, ликвидира ислямисткото въстание в Хама през 1982 г., като уби най-малко 20 000 души.

Това може да ни помогне да си обясним защо в протестите на такива места като пристанищата Латакия и Хама участват едва неколкостотин или дори само десетки протестиращи за разлика от огромното множества, излезли по улиците на Тунис, Йемен, Египет и дори Бахрейн. Протестите освен това намаляха през последните дни, въпреки че имаше демонстрация в Латакия след речта на Асад. Опозиционен лидер съобщи за протест и в Дераа. Сирия освен това засили темпото на арестите на дисиденти, които започнаха още по времето на бунтовете в Тунис и Египет. И докато някои от тях бяха освободени, в последните дни се появиха информации за масови арести.

Но отвъд добре познатите правозащитници и активисти, адвокати и журналисти, опозицията в Сирия все още не е наясно или изобщо няма стратегия или способности да организира масови демонстрации. „Силите за сигурност са тясно свързани с елита и демонстрациите са по-скоро ограничени, що се касае до тяхната цел. Но всичко това може да се промени“, казва политическият коментатор Рами Хури. Онлайн активисти призоваха за протести днес в Деня на достойнство. Светът ще гледа днес към Сирия, но може би все още не е настъпил моментът на протестиращите. „Не е назряло още времето за промени в Сирия“, заключава Хашан.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.