Първанов сам си писа 3 по национална сигурност

Георги Първанов. Снимка: Булфото

Някой би казал, че най-сетне и експертите получиха възможност да коментират един претенциозен продукт, имащ амбициите да казва истини от последна инстанция. Става дума за статията на президента Първанов „Алтернативи в развитието на отбранителната политика” (http://georgiparvanov.bg/moyata-poziciya/10).

Изпитвам, обаче, нека да се изразя досущ като политически коректен израело-россиянин от Одеса, две големи съмнения – дали изобщо е нужно да коментирам този типично по първановски разфокусиран и разбалансиран опус, в който един държавен глава за пореден път се опитва да говори като експерт от отдел в Министерството на отбраната.

От една страна, след като съм бил цели 5 години секретар на Първанов по националната сигурност, аз съм в безкрайно деликатна ситуация. Даже имам отлична позната, безспорен приятел, първокласен журналист, която категорично ме критикува, че критикувам категорично Първанов, защото смята, че нямам моралното право на това. По принцип сигурно е права, но все пак – аз не съм говорил едно, докато съм бил при Първанов, а друго – след това! Както може да се види и на този сайт, и от двете ми книги с материали, писани до Първанов, аз съм отстоявал неизменно едни и същи позиции и това донякъде ми дава някакво морално право да отстоявам същите позиции и сега.

Но осъзнавам, че след като не сме продължили (макар и по остро изразено взаимно съгласие) да работим заедно, сега каквото и да кажа, каквото и да напиша за Първанов, веднага ще бъда заподозрян, че го правя тенденциозно, обидено, отмъстителски и все подобни неща от този сорт.

От друга страна, този текст на Първанов наистина не заслужава да бъде коментиран, защото е абсурден! Според мен е меко казано нахално действащият вече десета (!!!!) година президент и върховен главнокомандващ, да атакува от извънсистемни позиции една политика, която властва безкомпромисно в страната ни също близо десетилетие – при това политика, на която Първанов е конструктор, проводник, крепител и активен ПиАр!

Абсолютно всичко, което се случва в националната сигурност от 2002 г. насам, се случва с дейното участие и безучастие на Първанов. И затова тази статия шокира с откровената си безпардонност. Ако не ставаше дума за държавния ни (ми) глава, ако не идеше реч за човека, за когото съм работил цели 5 години, бих употребил и по-остра дума, която започва с „наг” и завършва с „лост”!

Тук изобщо не ми се иска да се спирам на дребния факт, че президентът Първанов смесва Фейсбук (където човек е индивидуалност, личност, персона, играе себе си – като една частица от социалната мрежа) с Пресцентъра на Президентството (което е структура, работеща за Държавния глава). Не ми се и повдига въпросът дали данъкоплатецът трябва да плаща високи възнаграждения на държавни служители, които да пишат текстове за страницата във Фейсбук и за личния блог на Първанов. А че цялото секретарско войнство се е впрегнало да му поддържа тези две страници е повече от ясно.

Но това е типично за Първанов, то е част от всичко, което той прави през втория мандат. Първанов е превърнал президентството в партийна централа на АБВ, използва бюджета на президентството, сякаш е държавна субсидия за тази партия (която не се е явявала на избори, за да може да получава такава субсидия). Всъщност Първанов действа не като държавен глава и част от политическата система и системата за управление и за национална сигурност, а като извънсистемен играч, като лидер на малка извънпарламентарна партийка. Той атакува системата отвън, като откровено се дистанцира от нея и се обявява за нейна алтернатива!!

Само в това му фалшиво второ политическо Аз може да бъде вместена въпросната статия. И по никакъв друг начин. Прав е министърът на отбраната Ангелов – нека се надяваме, че в ЕС и НАТО, та даже и в институциите ни от националната сигурност, не четат блога и страницата във Фейсбук на Първанов като официални позиции, а ги възприемат като закъснял вопъл за модерност и като качване на влака на високите технологии на един слизащ от политическата сцена президент!

Така че в колосално огромна степен статията не си струва коментара. Защото в тази статия има остри логически противоречия, с невъоръжено око се вижда как отделни хора са написали отделните пасажи и после всичко е съшито с червени конци. Едно твърдят, например, за армията и отбраната военните (вижда се ръката и командирският замах на ген. Никола Колев), съвсем друго твърдят крехките му като професионализъм външнополитически експерти (след като ги няма вече почти перфектните Златин Тръпков и Никола Карадимов). Като че се говори за две армии, с два несъвместими приоритета, с две противоречащи си структури. И се говори на принципа: Много е добре да си здрав и богат, а е много зле да си болен и беден.

Представяте ли си – президентът пише критично за мисиите на българската армия в чужбина, а от лятото на 2003-а година насам е първият защитник на все по-силното въвличане на армията ни в Ирак и Афганистан! В същото време той така и не пожела да приеме нито един войник от Първия контингент в Ирак, дал свидни жертви от убити и ранени, не прие нито един роднина на войник от този контингент и така допринесе за скриването на истината за бедствията на контингента и за неразкриването на някои пропуски, а защо не и престъпления на определени висши военни (вижте за трагедията на Първия контингент в този сайт, като използвате търсачката, изписвайки „Първи контингент”).

Президентът критикува състоянието на гражданския контрол над въоръжените сили, а в същото време в продължение на 4 години заиграваше с началника на ГЩ и толерираше влизащото в разрез с този контрол поведение на този началник, който публично даваше оценки за политическата компетентост и моралния облик на министъра на отбраната! И нима именно президентът не заемаше най-демодирани, бих казал ретроградни позиции по отношение на т.нар. интегриран модел на Министерството на отбраната, така че после цивилното ръководство на МО трябваше да се поти и челви пред НАТО и да замазва президентските „изцепки”.

Президентът иска още средства за отбрана, но никога и по никакъв начин не прие предложението ми да проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) за приоритетите и размерите на средствата за отбрана и сигурност. Всъщност, България е сред държавите, които заделят най-много средства като процент от БВП за тези сфери!

Президентът продължава да разпространява слуха, че като държава сме били поели ангажимент пред НАТО да даваме 2.6% от БВП за отбрана. Аз поне не видях нито един документ, с който да сме поели подобен ангажимент! Вероятно някой си Паси или Свинаров е казал, бъхтайки се гърдите: Булгар, Булгар! И е се е опитал да „натресе” на държавата ни подобна персонална клетва за вярност.

2.6% от БВП звучи като разсипия на фона на Румъния – 1.8%, Словения – 1.5%, Унгария – 1.4%, Испания – 1.2%, Финландия – 1.2%, Австрия – 0.8%, Ирландия – 0.7%. Президентът може да иска още и още пари за отбрана и сигурност, но в същото време да мълчи за огромните комисионни в МО и за ненужните платформи-бижута, които и негови приятели (търговци с оръжие) натрапиха на армията ни по безумни програми за разпиляване на грешна държавна пара:

Ето за какви сериозни сделки при този върховен главнокомандващ става дума:

– Доставка на вертолети „Кугър” (Cougar) и „Пантер” (Panter) и резервни части за тях от „Юрокоптер Груп” (Eurocopter Group) – Франция за 749.237 млн.лв.
– Доставка на транспортни самолети „Спартан” (Spartan) от „Аления Аеронаутика“ (Alenia Aeronautica S.p.A.) – Италия за 179.534 млн. лв.
– Автомобилна техника от „Даймлер Крайслер” (Daimler Chrysler AG) — Германия за 35.030 млн. лв.
– Кораби second hand от Кралство Белгия за 105.615 млн. лв.

Президентът може да иска още и още пари за отбрана и сигурност, но когато депутатът Николай Младенов (тогава, ако добре си спомням, от СДС) внесе в президентството документи, че за ремонта на българските вертолети могат да отидат на вятъра 50 милиона, президентът свенливо сведе очи и не се разтревожи в нужната степен, макар че 50 милиона, това ако са в левове са 25 Български Коледи, а ако са в евро, са 50 Български Коледи – т.е. пари за лечение на болни дечица…

За мен намирисва на цинизъм години наред да мълчиш оглушително за безоразията на НДСВ и на Тройната коалиция в МО, а сега месеци наред да нападаш ГЕРБ за направеното в МО и то по нищожни, в сравнение с техните предходници, поводи.
Справчица: За финансирането на въоръжените сили, отбраната и сигурността, за сделките с оръжия (приоритети, злоупотреби) съм написал за президента Първанов 10 материала.

Президентът настоява армията много по-активно да бъде ангажирана при бедствия, аварии и катастрофи. Това е старо негово убеждение. Докато вицепремиерката г-жа Природно бедствие от любимото му ДПС съзерцаваше пасивно проблемите на страната при кризисни ситуации, Първанов и личният му началник ГЩ ген. Никола Колев устройваха за армията гонки по хоризонтала и вертикала – да запушва всички пробойни в системата за гражданска сигурност, да измива очите на държавата, да служи de facto като прикритие за всички злоупотреби в тази система. Като че ли армията им беше тяхна частна собственост, а не ключова институция, създавана за малко по-различни цели.

Президентът не разбира, че армията не е спасителен отряд от подводничари, алпинисти и гребци на дървени салове, плюс рота вестовои, плюс експедиционен корпус, плюс шепа паркетни генерали, а нещо много по-важно и много по-нужно. Не, той и персонално преданият му Началник на ГЩ я юркаха, командореха и употребяваха за лични (политически и кариеристични) цели при природни бедствия.

Президентът говори, че правителството подценява проблемите на националната сигурност, но въпреки данните за контрабанда, за нелегални трафици, за организирана престъпност, за битова престъпност, с които президенството бе заливано, той истински се разтревожи и събра Съвета за координация на борбата с престъпността и свика собствениците на българските медии, сред които имаше главни редактори (днес в оставка), любители на екскурзии с президентския самолет и голфър-социолози, само когато бе убит Емил Кюлев.

Да не говорим, че на някои до болка известни (защото ние не научаваме за тях едва сега от доклада на посланик Пардю до State Department) и до гуша съмнителни откъм незаконни способи за натрупване на имането им, личности, той връчи най-високи държавни отличия…

Президентът говори за Стратегия за развитие на българската военна индустрия, но нито веднъж не се съгласи КСНС да обсъди състоянието и перспективите пред нашия ВПК. Той бягаше от тези проблеми като дявол от тамян. Можеше да бъде в Казанлък, но не за да посети „Арсенал”, а за да го накичат с розов венец.

Когато в Пловдив имаше международно изложение на въоръжение и техника „Хемус”, на което гости бяха редица водещи американски, европейски и руски компании и се обсъждаха проблемите пред ВПК, Първанов отказа да удостои с вниманието си това изложение, а предпочете по същото време да връчва кортици на футболисти-ветерани от „Левски”.

Няма смисъл да продължавам. С тази своя статия президентът Първанов всъщност е поставил оценка „среден 3” за своята дейност в системата за национална сигурност. Цялата статия на Георги Първанов може да бъде разгледана като набор от изводи: Какво можех да отстоявам, какво можех да направя, за какво можех да подпомогна, ако в националната сигурност бях президентът, от който България имаше остра, жизнена необходимост?!

Със значителни съкращения. Виж целия текст на сайта на Николай Слатински

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.