Купувачите на “Труд” и “24 часа” орезилиха българския печат. Журналистиката е в капан

Купувачите на „Труд“ и „24 часа“ след обявяването на сделката – отляво надясно: Христо Грозев, Любомир Павлов, Даниел Руц, Карл Фон Хабсбург, Огнян Донев. Снимка: в. „Дневник“

Както и да го въртят и сучат собствениците на “24 часа” и “Труд”, с техните разправии хвърлиха петно върху целия български печат.
Не че беше неочаквано. Дори в e-vestnik преди време изказахме предположения за нещо подобно (виж тук), но чак такъв грозен скандал за собственост никой не е очаквал.

Само няколко месеца след едни захаросани изявления за това как новите собственици – австриец, германец и българин от Австрия, от една страна, и от друга – Любомир Павлов и Огнян Донев – ще развиват до нови висоти “24 часа” и “Труд”, те се обвиняват един друг и станаха клиенти на прокуратурата, която ще изяснява кой как лъже другия.

Едни хубави хора издават вестници…

Ситуацията с българските вестници е нерадостна. Най-големият собственик Дилян Пеевски, в съдружие с майка си, притежава “Телеграф” (най-тиражния всекидневник, продава се на дъмпингова цена 40 ст.), “Монитор”, “Уикенд” (най-тиражния седмичник), два вестника в провинцията и две телевизии. Някои части на тази медийна империя са на някакви фирми в чужбина, чиято собственост не може да се изясни, но като ги четеш и гледаш, всичко е ясно. Пеевски притежава вече чрез няколко фирми и над 50% от пазара за разпространение на печатни издания. Той е бивш зам-министър, уволнен от предишния премиер заради съмнения за корупция и после възстановен по искане на Ахмед Доган. Срещу неговото бившо министерство и лично срещу него се очакваше да има разследване. Но неговите вестници подкрепят мощно сегашното правителство и няма разследване. Пеевски е депутат от опозицията денем, а вечер редактор на пропагандни издания, изграждащи имиджа на премиера на власт. Зад медийната империя седи една Корпоративна банка, в която правителството е набутало куп сметки на държавата.
Като гледаш отстрани, някак те обзема радостно чувство колко е нeзависима българската преса.

Другият голям издател е Тодор Батков (в. “Стандарт”). И този вестник се занимава с пропаганда и агитация на успехите на сегашното правителство. Защо е избрал тази политика, той си знае. А издателят се появи в доклада на бившия посланик на САЩ, изтекъл в “Уикилийкс”, като един от мафиотите в България, връзка с руски мафиоти.

И другите големи издатели са споменатите нови собственици на вестниците “Труд” и “24 часа”. На фона на останалите може да минат и за далеч по-светли фигури. Поне в момента двата вестника се държат по-независимо от тези на Пеевски и Батков. Но човек не трябва да се заблуждава.

“Труд” и “24 часа” паднаха жертва

на конюнктурни интереси. Дали наистина са в ръцете на издатели, които имат амбиция да развиват медии? По-скоро искат да ги използват като инструмент. Това веднага пролича от взаимните обвинения на собствениците.
Най-напред Павлов обвинява съдружника си Грозев, който олицетворяваше някакви европейски инвеститори на мястото на досегашните германски, че искал да вкарва като акционери в двата вестника собствениците на винпром “Пещера”, на които дължал много пари. И убеждавал Павлов да го запознае с тях, те били свестни хора. Същевременно Грозев се страхувал от тях, дори казал на Павлов – “Ще ме убият”. Грозев категорично отрича да е имал намерения да намесва хора от винпром “Пещера”. А те също отрекоха, че имат интерес да стават собственици на медии (то алкохолни босове трябва да са луди, наистина, да стават съдружници в тия вестници).
Другият пункт в обясненията на Павлов е, че Грозев искал да вкара като акционери или да си продаде дяловете на Делян Пеевски. Грозев беше един от противниците на инвазията на Пеевски в медиите и нарастващия му монопол. Той хвърли светлина върху топлата връзка на Корпоративна банка с Пеевски и държавата. Сега, не че е невъзможно да обърне палачинката, ама малко елементарно изглежда. И по този въпрос Грозев отрича обвиненията.

Кой лъже? Кой клевети?

Няма убедителен отговор. Това дискредитира не само самите акционери, ами и изданията, които притежават.
Грозев на свой ред обвинява Павлов, че е злоупотребил с пълномощното, което му е дал, като с него е прехвърлил акциите им на своя съдружник Огнян Донев.
Павлов и Донев обаче казват, че техните съдружници от Австрия не са дали пари и те са свели акциите им до размера на даденото от тях. Тоест – за Павлов и Донев 83%, а за другите двама, които до момента са имали 53%, сега остават 17%.
Грозев обвинява – по-голямата част от парите са от кредит, взет от новото дружество, а това прехвърляне на акции е корпоративно превземане. Донев и Павлов отговарят, че тези двамата (първоначално трима) от Виена са нямали пари, внесли са досега само 4 млн. евро, и са искали да прекарат акционерното участие на Донев, който е влязъл в сделката с 16 млн. евро. И кредитите са взети чрез негови фирми.
Грозев пред бТВ отправи още едно обвинение, че Павлов го е натискал да влезе в политиката, че имало място за нова партия, която може да се подкрепи от двата вестника. Като се имат предвид миналите участия на Павлов в политиката, такива намерения са възможни. Което не изключва обаче, че Донев може да е прав, че участва с най-много пари, пък искат да го прекарат.
Добре, нека Павлов и Донев са прави. Ама прехвърлят акции в неделя, с извикан нотариус по пантофи… Не признават ли по този начин, че всъщност са използвали своите съдружници от Виена само за преговори с ВАЦ, докато купят вестниците? Като са знаели, че те нямат пари, а после просто са се отървали от тях? Ако някой си спомня, в първоначалните съобщения за продажба на двата вестника, се казваше, че ги купуват съдружниците Грозев, Даниел Руц и Карл Фон Хабсбург, а били привлечени и външни инвеститори – Любомир Павлов и Огнян Донев… Сега стана обратното.

И издателят Донев е основен собственик на “Софарма”, и също така е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Такива ли са българските индустриалци и работодатели? Така ли се правят сделки между съдружници и се изяснява акционерно участие?…
Могат да се посочат още неясноти в операциите на издателите, но няма смисъл. Откъдето и да го погледнеш, е срамно. Който и да е прав от двете страни. Това компрометира цялата медийна среда и двата вестника. Това бламира новите главни редактори, доколкото Грозев обясни пред бТВ, че тяхното назначение е еднолично решение на Павлов. А имаше конкурси, концепции. Много професионални журналисти са се вързали на това хоро…

Най-лошото е, че двата вестника имаха нужда от промяна. Но със сегашните циркове акционерите неминуемо предизвикват

сътресения във вестниците

и дават поводи предишното уродливо управление на двамата главни редактори Тошев и Гочева да го посочват като по-добро. Как журналистите в тези два вестника ще пишат за далавери в българския бизнес, след като такива скандали стават с техните издатели?

Двата вестника от години имат спадащи тиражи и влияние. Това продължава и сега. “24 часа” преди 10-ина дни слезе до под 50 000 тираж (48 000 преди седмица), а “Труд” се върти около 55 000 през седмицата. Това е т. нар. машинен тираж, продажбите са около 65-70% от него.
Сегашните издатели трудно могат да запълнят мястото, освободено от солидния германски медиен концерн ВАЦ, който не намери решение на проблема с тиражите и авторитета на изданията. Или може би не се зае с това, доколкото искаше да не предизвиква сътресения, за да се отърве от двата вестника.
Загазват вестниците, загазват и хората, които ги правят.
Ако човек е вестникар в България, трябва да работи при някой от изредените по-горе издатели. Малко са изключенията извън тях. Затова и в журналистическите среди не се коментира много за тези издатели монополисти, защото не се знае утре кой на кого може да стане работодател.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.