Купувачите на “Труд” и “24 часа” орезилиха българския печат. Журналистиката е в капан
Както и да го въртят и сучат собствениците на “24 часа” и “Труд”, с техните разправии хвърлиха петно върху целия български печат.
Не че беше неочаквано. Дори в e-vestnik преди време изказахме предположения за нещо подобно (виж тук), но чак такъв грозен скандал за собственост никой не е очаквал.
Само няколко месеца след едни захаросани изявления за това как новите собственици – австриец, германец и българин от Австрия, от една страна, и от друга – Любомир Павлов и Огнян Донев – ще развиват до нови висоти “24 часа” и “Труд”, те се обвиняват един друг и станаха клиенти на прокуратурата, която ще изяснява кой как лъже другия.
Едни хубави хора издават вестници…
Ситуацията с българските вестници е нерадостна. Най-големият собственик Дилян Пеевски, в съдружие с майка си, притежава “Телеграф” (най-тиражния всекидневник, продава се на дъмпингова цена 40 ст.), “Монитор”, “Уикенд” (най-тиражния седмичник), два вестника в провинцията и две телевизии. Някои части на тази медийна империя са на някакви фирми в чужбина, чиято собственост не може да се изясни, но като ги четеш и гледаш, всичко е ясно. Пеевски притежава вече чрез няколко фирми и над 50% от пазара за разпространение на печатни издания. Той е бивш зам-министър, уволнен от предишния премиер заради съмнения за корупция и после възстановен по искане на Ахмед Доган. Срещу неговото бившо министерство и лично срещу него се очакваше да има разследване. Но неговите вестници подкрепят мощно сегашното правителство и няма разследване. Пеевски е депутат от опозицията денем, а вечер редактор на пропагандни издания, изграждащи имиджа на премиера на власт. Зад медийната империя седи една Корпоративна банка, в която правителството е набутало куп сметки на държавата.
Като гледаш отстрани, някак те обзема радостно чувство колко е нeзависима българската преса.
Другият голям издател е Тодор Батков (в. “Стандарт”). И този вестник се занимава с пропаганда и агитация на успехите на сегашното правителство. Защо е избрал тази политика, той си знае. А издателят се появи в доклада на бившия посланик на САЩ, изтекъл в “Уикилийкс”, като един от мафиотите в България, връзка с руски мафиоти.
И другите големи издатели са споменатите нови собственици на вестниците “Труд” и “24 часа”. На фона на останалите може да минат и за далеч по-светли фигури. Поне в момента двата вестника се държат по-независимо от тези на Пеевски и Батков. Но човек не трябва да се заблуждава.
“Труд” и “24 часа” паднаха жертва
на конюнктурни интереси. Дали наистина са в ръцете на издатели, които имат амбиция да развиват медии? По-скоро искат да ги използват като инструмент. Това веднага пролича от взаимните обвинения на собствениците.
Най-напред Павлов обвинява съдружника си Грозев, който олицетворяваше някакви европейски инвеститори на мястото на досегашните германски, че искал да вкарва като акционери в двата вестника собствениците на винпром “Пещера”, на които дължал много пари. И убеждавал Павлов да го запознае с тях, те били свестни хора. Същевременно Грозев се страхувал от тях, дори казал на Павлов – “Ще ме убият”. Грозев категорично отрича да е имал намерения да намесва хора от винпром “Пещера”. А те също отрекоха, че имат интерес да стават собственици на медии (то алкохолни босове трябва да са луди, наистина, да стават съдружници в тия вестници).
Другият пункт в обясненията на Павлов е, че Грозев искал да вкара като акционери или да си продаде дяловете на Делян Пеевски. Грозев беше един от противниците на инвазията на Пеевски в медиите и нарастващия му монопол. Той хвърли светлина върху топлата връзка на Корпоративна банка с Пеевски и държавата. Сега, не че е невъзможно да обърне палачинката, ама малко елементарно изглежда. И по този въпрос Грозев отрича обвиненията.
Кой лъже? Кой клевети?
Няма убедителен отговор. Това дискредитира не само самите акционери, ами и изданията, които притежават.
Грозев на свой ред обвинява Павлов, че е злоупотребил с пълномощното, което му е дал, като с него е прехвърлил акциите им на своя съдружник Огнян Донев.
Павлов и Донев обаче казват, че техните съдружници от Австрия не са дали пари и те са свели акциите им до размера на даденото от тях. Тоест – за Павлов и Донев 83%, а за другите двама, които до момента са имали 53%, сега остават 17%.
Грозев обвинява – по-голямата част от парите са от кредит, взет от новото дружество, а това прехвърляне на акции е корпоративно превземане. Донев и Павлов отговарят, че тези двамата (първоначално трима) от Виена са нямали пари, внесли са досега само 4 млн. евро, и са искали да прекарат акционерното участие на Донев, който е влязъл в сделката с 16 млн. евро. И кредитите са взети чрез негови фирми.
Грозев пред бТВ отправи още едно обвинение, че Павлов го е натискал да влезе в политиката, че имало място за нова партия, която може да се подкрепи от двата вестника. Като се имат предвид миналите участия на Павлов в политиката, такива намерения са възможни. Което не изключва обаче, че Донев може да е прав, че участва с най-много пари, пък искат да го прекарат.
Добре, нека Павлов и Донев са прави. Ама прехвърлят акции в неделя, с извикан нотариус по пантофи… Не признават ли по този начин, че всъщност са използвали своите съдружници от Виена само за преговори с ВАЦ, докато купят вестниците? Като са знаели, че те нямат пари, а после просто са се отървали от тях? Ако някой си спомня, в първоначалните съобщения за продажба на двата вестника, се казваше, че ги купуват съдружниците Грозев, Даниел Руц и Карл Фон Хабсбург, а били привлечени и външни инвеститори – Любомир Павлов и Огнян Донев… Сега стана обратното.
И издателят Донев е основен собственик на “Софарма”, и също така е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Такива ли са българските индустриалци и работодатели? Така ли се правят сделки между съдружници и се изяснява акционерно участие?…
Могат да се посочат още неясноти в операциите на издателите, но няма смисъл. Откъдето и да го погледнеш, е срамно. Който и да е прав от двете страни. Това компрометира цялата медийна среда и двата вестника. Това бламира новите главни редактори, доколкото Грозев обясни пред бТВ, че тяхното назначение е еднолично решение на Павлов. А имаше конкурси, концепции. Много професионални журналисти са се вързали на това хоро…
Най-лошото е, че двата вестника имаха нужда от промяна. Но със сегашните циркове акционерите неминуемо предизвикват
сътресения във вестниците
и дават поводи предишното уродливо управление на двамата главни редактори Тошев и Гочева да го посочват като по-добро. Как журналистите в тези два вестника ще пишат за далавери в българския бизнес, след като такива скандали стават с техните издатели?
Двата вестника от години имат спадащи тиражи и влияние. Това продължава и сега. “24 часа” преди 10-ина дни слезе до под 50 000 тираж (48 000 преди седмица), а “Труд” се върти около 55 000 през седмицата. Това е т. нар. машинен тираж, продажбите са около 65-70% от него.
Сегашните издатели трудно могат да запълнят мястото, освободено от солидния германски медиен концерн ВАЦ, който не намери решение на проблема с тиражите и авторитета на изданията. Или може би не се зае с това, доколкото искаше да не предизвиква сътресения, за да се отърве от двата вестника.
Загазват вестниците, загазват и хората, които ги правят.
Ако човек е вестникар в България, трябва да работи при някой от изредените по-горе издатели. Малко са изключенията извън тях. Затова и в журналистическите среди не се коментира много за тези издатели монополисти, защото не се знае утре кой на кого може да стане работодател.