Въздушната мощ не печели войни

в. Лос Анжелис таймс

Свръхзвуковата ракета Х-51, изстрелвана от бомбардировач Б-52. Илюстрация: попюлармеканик

Войните не могат да бъдат спечели само с прецизно бомбардиране. Операцията от въздуха срещу Сърбия често се рекламира като успешна, въпреки това тя продължи повече от очакваното и условията за примирието останаха непроменени с договорените още преди войната.

Нито един човек, който познава постиженията на въздушната мощ като инструмент на национални прищявки, няма да бъде изненадан, че армията на Муамар Кадафи като че ли остава необуздана и даже стремително отблъсква бунтовниците въпреки сипещите се бомби и ракети на НАТО. Фактически историята се повтаря по повече от един начин.

Първата въздушна бомбардировка в историята е извършена преди почти 100 години – на 11 ноември 1911 г., когато италиански авиатор пуска с ръце четири 4,5-фунтови (около 2 кг) бомби върху защитниците на Триполи срещу италианските нашественици.

Това значително събитие е отразено положително от пресата. „Италиански военен авиатор доказва край Триполи бойните качества на аероплана“, пише в заглавие „Ню Йорк таймс“. Но този акт повлиява слабо върху боевете и слага началото на поредица разочарования, повтарящи се с постоянна методичност в поредни конфликти, независимо от напредъка на технологиите. Прецизното бомбардиране, хвалено като инструмент за победата във Втората световна война и Виетнам, се превърна в нещо, което оставя войните да бъдат решавани от пехотинците на земята.

Въздушната кампания на НАТО срещу Сърбия през 1999 г. често бива цитирана като повратен пункт в това тъжно повествование. Въпреки факта, че тя продължи 11 седмици вместо три дни, както предричаха командирите от НАТО, нито един военнослужещ от САЩ не бе убит.

Освен това атаките приключиха, когато югославският лидер Слободан Милошевич се съгласи да се изтегли от Косово и така да позволи завръщането на десетки хиляди албански бежанци, заплашено дотогава от сръбски етнически чистки. Тази операция не само че бе подкрепяна от либералните привърженици на намесата сред членовете на администрацията на Клинтън, но и даде знак, че най-сетне въздушната мощ може да спечели война.

По-нататъшното развитие засенчи силно този блестящ пример. За изненада на международни военни наблюдатели, след края на конфликта частите на сръбската армия в Косово, които бяха основната мишена на бомбите и ракетите, се изтегляха в добър боен ред и дух, а техниката им изглеждаше непокътната.

И въпреки официалните твърдения тогава, че над 300 танка са били унищожени, истинската бройка, по данни на командния щаб и на вътрешно разследване на военновъздушните сили, е само 14. Най-поразителен е фактът, че условията за примирието бяха почти идентични с тези, които Милошевич бе приел още преди войната.

Все пак бързото прогонване на талибаните от Афганистан през 2001 г. сякаш разсея съмненията окончателно и недвусмислено. Съчетанието от прецизно насочвани бомби и ракети, изстрелвани от безпилотни самолети и подбрани екипи от специалните части, поразяваха целите си на земята, като се предполагаше, че унищожават голям брой врагове и обръщат в бягство останалите.

Този бърз триумф убеди тогавашния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, че неговото предпочитание към кратки кампании с малко войници и прецизни оръжия е напълно оправдано, но то имаше катастрофални последици за планирането на инвазията в Ирак.

Както се оказа, талибаните не бяха унищожени (броят на ранените, изоставени от оттеглящите се техни сили, бе буквално нищожен). В повечето случаи талибаните се снишаваха, когато главният им спонсор – пакистанската разузнавателна агенция ИСИ – заповядваше тактическо оттегляне. През последните години талибаните трайно си възвръщаха властта върху голяма част от Афганистан въпреки постоянните и тежки въздушни удари.

Нито една от тези здравословни констатации не е оказала голямо влияние върху привържениците на въздушните удари в сегашната администрация, особено върху онези ветерани от годините на Клинтън, които пазят топли, но погрешни спомени за косовската кампания. Така че трудните уроци ще трябва да бъда усвоявани наново.

Реактивните изтребители, летящи на 4500 м – стандартната височина при тези условия, – срещат големи затруднения в разпознаване на цели като танкове, особено когато те полагат усилия да се прикриват или замаскират. Освен това се говори, че през последната седмица силите на Кадафи се придвижват с пикапи, идентични с тези на бунтовниците, което прави задачата на военните пилоти още по сложна.

За да се постигне поне минимален успех, е крайно необходим американски наземен персонал от разузнавачи, наблюдаващ придвижването на войските. Разбира се, това ще изисква допълнителни сухопътни части, които да ги защищават и да обучават местни съюзници – роля, която изглежда е поверена на ЦРУ.

Струва си да не забравяме, че след „бомбената премиера“ през 1911 г., на която нашествениците са възлагали толкова големи надежди, и въпреки вкарването на рекорден брой италиански сухопътни сили, войната продължава още 20 години.

По БТА

* Последната книга на Андрю Кобърн е „Ръмсфелд: Неговият възход, падение и катастрофално наследство

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.