Казахстанският Тато иска да управлява вечно

Ройтерс

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, който спечели изборите за нов петгодишен президентски мандат в най-голямата икономика в Централна Азия, изглежда ще направлява политиката на Казахстан дори след като дългогодишното му управление приключи.

Седемдесетгодишният бивш работник в завод за стомана, известен с прякора „Татко“, държеше властта с желязна хватка в продължение на две десетилетия след разпадането на Съветския съюз, без да обръща особено внимание на вътрешната опозиция и натиска на Запада за демократични реформи.

Член на последното Политбюро на съветската комунистическа партия, Назарбаев спечели предсрочните избори в неделя с безкомпромисната подкрепа от над 95 процента от гласовете в предимно мюсюлманската страна, производителка на петрол.

Назарбаев гледа отвисоко от гигантски билбордове, които го представят като „силния лидер на една успяла нация“. През януари той заяви, че възнамерява да управлява колкото му позволят здравето и народът.

Неговите поддръжници изглежда са убедени, че Назарбаев трябва да продължи да оказва влияние върху Казахстан дори след като най-накрая напусне президентския пост. Защото Назарбаев не е просто президент. На 15 юни 2010 г. той стана „водач на нацията“, след като парламентът му гласува имунитет срещу съдебно преследване и правото да участва във формирането на политиката на Казахстан и след оттеглянето си.

Според дипломати и анализатори новият закон, който беше ратифициран въпреки публичното несъгласие на президента с необходимостта от подобни правомощия, сигнализира, че който и да дойде на власт след него, ще отговаря пред Назарбаев. Някои анализатори смятат, че това ще му позволи да си отгледа послушен приемник, липсата на който в момента е смятана от мнозина за най-големият политически риск пред чуждестранните инвеститори.

ЧОВЕК ОТ СТОМАНА

Тъй като няма син, който да го наследи, Назарбаев, поне публично, държи политическия и бизнес елит в неведение. Надарен с находчив ум и поддържащ добра физическа форма, Назарбаев не разкрива нищо, което може да подскаже кога би се оттеглил. Хората от близкото му обкръжение смятат, че той може да управлява поне до 2020 г.

„Работя денонощно […] понякога, особено при посещения в чужбина, спя само по два-три часа на денонощие. Но не се оплаквам. Въпреки всичко намирам време да играя тенис два пъти седмично“, разказа той наскоро в интервю за местни медии. „Никога не пропускам физическите си упражнения от по 30-40 минути всяка сутрин – просто не мога без тях“.

Назарбаев, който поддържа имидж на човек от стомана, прокара пазарни реформи, като привлече преки чуждестранни инвестиции за 122 милиарда долара и отвори огромната си степна държава към света.

Той се е научил на занаят преди половин век в пещите на най-голямата стоманолеярна в Казахстан, където е работил близо десетилетие. Той нарича Темиртау, града, разположен край нейните комини, своя „трудова родина“.
„Нашето поколение имаше стоманен характер, несломима воля и беше целеустремено“, каза той миналата година при посещение на Темиртау. „Тези качества ни позволиха да изпълним дори най-трудните задачи и да покорим всички върхове“.

Популярен сред много хора в своята 16,4-милионна страна, Назарбаев предлага на избирателите земни обещания за стабилност и благоденствие във взривоопасния централноазиатски регион, който граничи с Афганистан и е разтърсван от радикален ислямизъм, регионални кланове, етническо напрежение и търговия с наркотици.

„Никога не съм строил въздушни кули“, заяви той в предизборната си платформа. „Моята задача е да накарам всеки казахстанец да чувства, че държавата винаги се грижи за него. Само този, който е уверен в своите способности, в своята нация, може да бъде истински патриот“. ЛОВКО
МАНЕВРИРАНЕ

Казахстан, чиято площ е пет пъти по-голяма от тази на Франция, е най-големият пазар за чуждестранните инвеститори в Централна Азия и е от централно значение за геополитическото съревнование между Русия, Китай и Запада.

Назарбаев издържа на критиките на Запада, че е отстъпил от демократичните промени през 2010 г., когато Казахстан стана първата бивша съветска страна ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Без да се вслушва в критиците си, през декември той организира среща на върха на ОССЕ в пищна обстановка в новата столица Астана, използвайки възможността да направи реклама на града – неговото модернистично творение, издигащо се смело нагоре сред обрулените от вятъра степи.

Назарбаев казва, че за да се спаси пострадалата промишленост в постсъветския период е бил необходим чуждестранен капитал. Мнозина му придават заслугата за икономическия растеж, чиято средна стойност за последното десетилетие беше около 8 процента годишно, избягвайки социалното напрежение, което засегна по-бедните съседки на Казахстан.

Опитите на Назарбаев напоследък да омае Пекин също се оказаха хитро решение. Китай беше най-големият инвеститор в страната през 2008 г., която беше рекордна година за чуждестранните инвестиции в Казахстан, в пика на световната финансова криза.

Назарбаев е роден на 6 юли 1940 г. близо до бившата столица Алмати. В училището, в което е учил, сега има музей, в който е изложена картина, изобразяваща майка му, докато сънува сън, в който малкият Нурсултан язди бял кон в небето сред бели облаци. Селяните вярват, че това показва, че Назарбаев е бил избран лично от Аллах да ги управлява.

Наред с другите си хобита президентът обича да се отдава на голф и пешеходен туризъм. Той използва АйПод и „други джаджи“, за да гледа филми, да чете и да учи английски.

„Обръщам внимание на семейството си“, казва той. „Понякога се събираме в неделя и обядваме заедно […], пеем песни и, разбира се, ядем любимия си бешбармак“ – традиционно казахстанско номадско ястие от конско и овнешко месо в гъст сос, сервирано с варени пшенични пръчици.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.