Кавказ – терорът с пари от Русия и „мирните уахабити“

в. Независимая газета

Дмитрий Медведев и Рамзан Кадиров в Чечения. Снимка: ядрин

Руският бизнес финансира въоръжените бунтовници, заяви тези дни Александър Хлопонин, пълномощник на държавния глава в Севернокавказкия федерален окръг. Това обаче е публична тайна. Едва ли не всеки втори жител на републиките в Южна Русия може горе-долу подробно да разкаже кой на кого и колко плаща.
Допреди няколко години само нелегалните въоръжени бандити черпеха финансови ресурси основно от чужбина. Някоя чужда фирма примерно работи на обекти в Русия, съответно идват инвестиции отвън. И невинаги с проверки може да се разбере колко от средствата наистина отиват за бизнеса и колко – в горите и планините.

Случва се почтеният предприемач, бил той от Русия или чужденец, да научи, че парите му, предназначени за някакви проекти, са изразходвани не съвсем според плана – но чак щом пристигнат проверяващи от Федералната служба за сигурност. Последните нищят финансите на стопанските субекти само в два случая – ако получат сведения за нецелево използване на средства от бюджета и най-важното, при подозрения, че се финансира тероризъм и екстремизъм.

Тези схеми действат и се развиват. Разпространено явление са вече напълно легалните канали: арабски спонсори издават религиозна (и не само) литература, плащат всички разходи по транспорта и митата, а после я изпращат в Русия през Иран, Турция или Азербайджан. И вече на руска територия печалбите от доходоносната стока се насочват „по предназначение“. Стига да посочим, че общият оборот на религиозни стоки в Русия е 1 милиард долара.

Изстискването на пари от бизнесмени е методично разработена, проверена практика. В разговор с т. нар. мирни салафити (наричани в ежедневието уахабити) човек разбира, че логиката на въоръжените бойци не е лишена от идеологическа обосновка, нито от справедливост, както я схващат те. Набелязвайки си примерно поредния бизнесмен, „партизаните“ проучват открай докрай деловия и личния му живот. Ще ви обърнат внимание, че „най-важното, никога не търсим за съдействие хора с по-малко от 5 милиона рубли свободни пари“. Което е истина.

„Справедливостта“ на уахабитите идва от свободно интерпретиране на ислямските положения за подкрепата, дължима на религията. През Средните векове плячкосаното при походи било поделяно на пет равни части. Три дяла получавали конниците, един – пешаците, а последният бил изпращан на халифа. И въоръжените нелегални „изстискват“ същия дял дори от политиците, смятани от тях за бизнесмени във властта.

При това незнайно защо наричат въпросния „данък“ закят, при все че закятът в размер на една четирийсета част от дохода (2,5 процента) е задължителният социален данък, плащан от мюсюлманите в полза на бедните. Става дума за дохода на всеки вярващ, намален със средствата за издръжка на семейството, на имотите му и за изплащане на дългове.

Социалният данък обаче е твърде малък, още повече с подобни уговорки; „да се заграбва плячка“ е къде по-примамливо. Нелегалните бойци са въвели данък от 20 на сто, с който трябва „да подкрепя джихада“ всеки „муртад“ (помагач на властите), ако впрочем разполага, както бе посочено, с над 5 милиона рубли. Промени има и в подялбата на плячката: дървото на живота си зеленее колкото си ще дори при догматизма. Бойците си делят половината от данъка, една пета отива за „емира“, а 30 на сто наистина се харчат за „джихада“ – купуват се оръжия, храна, техника.

Подобни хватки от страна на „партизаните“ помнят едва ли не всички бизнесмени средна ръка, доста известни в Дагестан, Чечения и Ингушетия, донякъде и в останалите републики. Само твърде заможните, които могат да си позволят многобройна охрана (от бойци като нелегалните), не забелязват „данъчните“, пращани от гората. В Дагестан например буди подозрение фактът, че бандитите атакуват само омразните за тях шефове на вътрешното министерство (предишният бе убит) и на Министерството на националностите (загинали са двама министри, а днешният оцеля при атентат срещу него).

Колкото до другите „помагачи на Кремъл и на неверниците“, нелегалните не им обръщат внимание. Тук е от значение не само да се оградиш от терора с брониран Мерчо и гардове, но и да можеш да си го върнеш, ако нелегалните посегнат на парите и живота на някой ВИП. И бандитите не пипат не само подобни бизнесмени и чиновници, но и техните фирми и търговските им обекти, дори ако там се продава алкохол. На тях им е разрешено.

Бандитите действат избирателно и не ги е грижа за „справедливостта“, даже както я схващат те самите. Красноречиво свидетелство е неотдавнашното групово изнасилване на 13-годишно момиче в Хасавюрт. Блогосферата буквално експлодира, щом усети, че следствието се опитва да съсипе делото – независимо че процесът се контролира лично от Павел Астахов, пълномощник на руския президент по правата на децата. Участници във форуми и чатове отправяха към нелегалните бойци директни молби за справедливо възмездие. В отговор чуха само тишина. Там не плащат пари. Точно така бе отвърнал на първия чеченски президент Ахмад Кадиров арабин наемник, запитан защо е дошъл там, вместо да освобождава своята Палестина. „Там не плащат пари“ – често отговори арабинът.

Естествено има и финансисти, водени от идейни съображения. Никой не е карал примерно бизнесмена от Красноярск Исмаил Казакбиев, дагестанец по произход, да си продава бизнеса и да хваща гората, за да го убият при специална операция след половин година. През последните 10 години обаче имаше само 12 случая много богати хора да минат в нелегалност заедно с парите, че и със семействата – жените и децата си.

Бандитите ликвидират „несъзнателните“ и неугодните за тях бизнесмени и това далеч не е спонтанно решение – ето, ти си министър или продаваш алкохол, значи ще те убием. Най-често съответният човек получава предупреждение, с него по възможност се водят откровени, „сърдечни“ разговори, убеждават го да се откаже или го сплашват. Причината е, че радикалите имат нужда от социална подкрепа и постоянно раздават обещания за справедливост.

Властите не могат нищо да сторят. Хората са готови да плащат, макар и без охота – така се чувстват по-спокойно. Закрила няма отникъде. Кореспондент на „Независимая газета“ в Махачкала неведнъж е виждал как местен чиновник, човек доста заможен, организира цяла специална операция, преди да излезе с кола от собствения си двор. Охраната му прочиства всички улички наоколо, за да проправи път за своя бос и шофьорът му с голяма скорост да го откара на работа. Както се разбра, веднъж му се наложило да плати и явно не е пожелал да плаща отново, тъй че е принуден да харчи за охрана.

Някои бизнесмени и чиновници (най-често разлика няма) са тръгнали по различен път. Преструват се не само на „дълбоко вярващи“, ами направо на уахабити. Формално погледнато, „мирни уахабити“ са близо една трета от местните ръководители в градовете и отделните райони. Те не докосмат оръжие, но най-малкото симпатизират на нелегалните бойци. Което им носи отчасти имунитет срещу полицейския произвол: кой ще иска ненужни конфликти с човек, който има връзки в гората? И най-важното, това им дава възможност да избегнат „данъка за джихад“.

Затова не бива да отсъждаме категорично, щом прочетем в медиите, че някой си дагестанец финансирал нелегалните със 160 милиона рубли за няколко години. Дали е дал парите по собствено желание или е бил принуден, тъй като властта и силовите структури не са му осигурили защита срещу терора? Отговор няма.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.