Туркини със забрадки искат държавни постове

Фатма Бостан Унсал казва, че не е била допусната до изпит за докторантура в турски университет, защото носела ислямска забрадка. Наложило се да отиде да учи в чужбина. Сега тя е изправена пред ново препятствие: иска да се кандидатира за депутат в парламента на изборите през юни, въпреки светските правила, които забраняват религиозното облекло в правителствените сгради.

Унсал е една от десетките жени, носещи ислямски забрадки, които искат да се кандидатират за парламента от квотата на турската управляваща партия с ислямистки корени. Стремежът им е трудно предизвикателство за Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която отхвърли законите, ограничаващи носенето на забрадки на някои места, но все пак се опитва да не предизвиква бурната реакция на светските кръгове.

„Демокрация, в която не са представени голям брой жени, е демокрация, на която нещо й липсва“, заяви Унсал, една от основателите на ПСР, в интервю за Асошиейтед прес в офис на женската група, ръководена от вярващи мюсюлманки. Подборът на кандидатурите приключва следващата седмица, а все още никоя туркиня със забрадка не е посочена, въпреки кампанията, имаща за цел да убеди партийните лидери да включат жени кандидати. Девет процента от 550 депутати в парламента са жени; две трети от жените законодатели са представители на управляващата партия на премиера Реджеп Тайип Ердоган, чиито съпруга и дъщери носят забрадки.

Проучванията показват, че кандидатиращата се за трети мандат управляваща партия води в анкетите за предстоящите избори на 12 юни. Докато обаче правителството гледа на забрадките като на въпрос на лично изразяване и свобода, то като че ли внимава да не се противопоставя на опонентите си от светските институции. „Аз по принцип подкрепям избирането на депутатка със забрадка, но не съм сигурен, че е дошъл моментът за това“, заяви вицепремиерът Бюлент Арънч.

Насърчено от триумфа си на изборите, правителството постепенно ограничи силата на армията и съдиите, които от много време насърчават забраните за религиозно облекло в училищата и на обществени места като част от светското наследство на основателя на светската турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. Съпругата на турския президент Абдуллах Гюл, която носи забрадка, дълго време стоеше в сянка, за да не дразни секуларистите с присъствието си в президентския дворец, някогашен дом на Ататюрк. Сега обаче тя се появява на публични мероприятия, като е все по-приета от обществото.

Университетите открито позволяват носенето на забрадки от студентките, след като отговарящият за университетите правителстен орган постанови, че студентите не трябва да бъдат гонени от занятията за нарушаване на етикета на обличане. Тази година за първи път беше позволено явяването на кандидат-студентски изпити, без момичетата да си свалят забрадките. Някои секуларисти дори заявиха, че забраната за забрадките може да се прилага само към държавните служители, а не на депутатите.

Ердоган остави този въпрос за след изборите. Той обеща, че ако неговото правителство спечели сигурен мандат през юни, ще пренапише конституцията, за да въведе повече свободи, включително и за забрадките. Много хора в партията са преследвани от спомена за Мерве Кавакчъ – политичка, която скоро след като бе избрана в парламента през 1999 г., бе възпрепятствана да положи клетва и бе изгонена от събранието сред силни удари върху банките и викове „Вън!“ от страна на колегите й депутати. Те се оскърбиха от това, че тя влезе в парламента с ислямска забрадка.

През 2008 г. турският конституционен съд замалко да забрани партията на Ердоган, като постанови, че тя нарушава светската конституция на Турция. Съдът спря държавните субсидии за партията. Съдът използва неуспешния опит от страна на партията да премахне забраната за ислямско облекло в районите на университета като факт срещу партията.

46-годишната Унсал, една от 60-те души, които основаха партията на Ердоган през 2001 г., е била активист, пътувала до Багдад през 2003 г., за да бъде „човешки щит“ в опитите за предотвратяване на ударите на Съединените щати срещу Ирак. Тя казва, че ще се пробва като независим кандидат, ако партията не се реши да застане зад кандидатите със забрадки. „Това беззаконие трябва да бъде отстранено“, заяви Унсал, облечена в дълга дреха, скриваща цялото й тяло, и червено-кафява забрадка на цветя, завързана под брадичката.

Направеното през март от компания „Метропол“ проучване показва, че 78 процента от турците биха възприели депутатка със забрадка „като нещо нормално“. Основната опозиционна партия – Народнорепубликанската партия, смекчи враждебното си отношение към забрадките в университетите. Лидерът на партията Кемал Кълъчдароглу обаче изрази неодобрение за забрадките в парламента. „Всеки е свободен да носи каквото иска навън, никой не може да му пречи“, заяви той, допълвайки обаче, че „всички ние трябва да се подчиняваме на правилата.“

Подобно на много набожни туркини, които разполагат със средства, Унсал е учила в чужбина, като през 2001 г. е станала изследовател в американския университет „Джорджтаун“, след което се е преместила в малайзийския международен ислямски университет, за да следва докторантура по политическите науки. Преди да замине за Малайзия, тя е оглавявала звеното за човешките права в партията на Ердоган, докато съпругът й не бил избран за депутат. Любезно говорещата майка на двама младежи е работила още като преводач и преподавател по английски.

В офиса, където АП взе интервюто, всички жени носеха забрадки, а посетителите бяха молени да свалят обувките си. Унсал отказа любезно да се ръкува с мъж фотограф, позовавайки се на вярата си. Тя цитира резултатите от проучванията, че 65 процента от туркините от общо 74-милионното население на страната, покриват главите си със забрадки. „Това е неуместно“, заяви тя, коментирайки липсата на забрадки в парламента. „Ако се допусне това да продължи, ще бъде равносилно на това да се приеме несправедливостта“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.