Упадъкът на днешна Русия напомня последните дни на СССР

в. Файненшъл таймс Дойчланд

Владимир Путин и Бойко Борисов палят свещи в храма „Св. Александър Невски“ по време на посещението на руския премиер в София. Снимка: Импакт прес груп

Руският президент Дмитрий Медведев обещава модернизация и напредък на страната, но не успява да ги осигури. Икономическият растеж остава под възможния, инвеститорите се оплакват повече от всякога от старите злини – корупция, бюрокрация, своеволия в правосъдието. Има място, където Русия процъфтява. Там руски и чуждестранни учени правят изследвания на най-високо равнище, ръка за ръка с частните инвеститори, които след това пласират изобретенията на пазара. Инвеститорите идват, приветствани от любезни чиновници, които, на перфектен английски, одобряват проектите.

Това място е „Сколково“, разположено е в подстъпите към Москва и има само два недостатъка. Първо, планираният „град на иновациите“ засега съществува само на уебсайт. В зоната, където трябва да се издигне градът, има брезова горичка. Кремъл наистина обяви планове да инвестира във високо технологичния проект 2 млрд. евро, но не се знае дали ще дойдат и пари от частния сектор.Второ, още отсега е ясно, че около този град на науката (когато някой ден бъде построен), както и преди, ще се разпростира отдавна позната Русия.

Страната, чиито учени предпочитат да емигрират, а чиновниците рядко са учтиви. Страната, в която успешният предприемач Михаил Ходорковски бе осъден в показен процес да прекара дълго време в затвора, а собствеността му бе отнета. Страната, в която всеки километър пътища струва много повече, отколкото в Западна Европа, защото многобройни държавни чиновници трябва да получат парче от тортата. Страната, в която един адвокат, работещ за британски инвестиционен фонд, попадна в затвора, бе малтретиран и накрая почина, защото му бяха отказани важни лекарства.

Това е средата, в която трябва да се появи „Сколково“. Руската Силициевата долина, както пиар експертите на Кремъл обичат да наричат проекта, всъщност е единственото, което остана от „стратегията за модернизация“, която президентът Медведев обяви след избирането си на поста през 2008 г. Целта, която Медведев си постави – да превърне страната си в най-значимата сила сред гигантите с нововъзникваща пазарна икономика – се отдалечава все повече.

На капиталовите пазари все още се говори общо за БРИК – квартетът на най-големите бързоразвиващи се страни, които имат възможност за икономически растеж от 5% до 10% годишно. Докато икономиките на Индия, Бразилия и Китай изживяват бум, икономиката на Русия обаче буксува. Ако се анализира динамиката на новите компании и инвестиции, се вижда, че „Русия изостава спрямо останалите страни от БРИК“, отбелязва Янис Хюбнер, експерт по страните с нововъзникваща пазарна икономика в „Декабанк“ (DekaBank.de). Икономическият растеж, който се очаква за 2011 г. е 4,2% и би бил впечатляващ за някоя зряла западна икономика, но със сигурност е твърде малък за постсъветския гигант, който има да наваксва толкова много.

Изпадане от Шампионската лига

В най-новия доклад за индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум в Давос, Русия, както и преди, остава на 63-то място. В класацията за условия на бизнес средата на Световната банка (WorldBank.org), която отчита условията за инвестиции, Русия е на едва 123-то място сред 183 страни – някой предприемач би имал по-малко проблеми в Уганда, Бангладеш или Свазиленд, отколкото в Москва.

Отрицателната е и оценката на инвестиционната банка „Голдман Сакс“ (GoldmanSachs.com), чиито главен икономист Джим О’Нийл създаде концепцията за групата БРИК. Веднъж годишно анализаторите на банката оценяват условията за растеж на 180 страни в изследване, което отчита показатели като държавна задлъжнялост и инфлация, но също така правна сигурност и достъп до интернет. След големия срив във финансовата система Китай и Бразилия леко повишиха позицията си в класацията, Индия запази мястото си, но Русия слезе надолу спрямо мястото си през 2008 г.

С икономика, която прекалено силно зависи от износа на суровини, царството на Медведев стана един от големите губещи от кризата. Развитието е драматично, подчертават авторите на изследването Константин Бурджи и Стейси Карлсън. Опасност представляват най-вече „дупките“ в държавния бюджет, предупреждават експертите. За една година в бюджета от стабилен излишък се стигна до дефицит от 5,9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Политическата среда също „се е развила към по-лошо“ – Русия силно изостава по показатели като корупция, политическа стабилност и отвореност на икономиката. Няма и следа от „модернизацията“ на Медведев.

На руския президент му остава само утехата, че футболният фен Джим О’Нийл сега е насочил вниманието си към Световното първенство по футбол през 2018 г., което според решението на ФИФА от декември ще се проведе в Русия. „Какво по-хубаво от това да се поемеш отговорността за най-големия в света футболен турнир и да имаш седем до осем години време за подготовка“, възторгва се главният икономист на „Голдман Сакс“. Според него Световното първенство би могло да бъде „крайно важно“ – то може би е последната възможност на Русия да спаси репутацията си.

Защото търпението и нервите на чуждестранните собственици на капитал и ноу-хау, въпреки всички обещания, непрекъснато са поставяни на нови изпитания. Според оценката на московски изследователски център INDEM, който от години изучава корупцията в страната, при президентството на Владимир Путин са дадени подкупи за близо 300 млрд. долара, което се равнява на 25% от руския БВП.

Оттогава не са настъпили значителни промени. Мебелната къща ИКЕА, която от години открива нови магазини в Русия, неотдавна спря разширяването си на руския пазар. Компанията все повече страда от засилващата се корупция, а двама нейни водещи служители трябваше да напуснат след голям скандал за подкупи.Основателят на ИКЕА Ингвар Камрад неотдавна посочи, че е бил „прекомерен оптимист“ за руските си инвестиции. „Прилагането на правителствените програми е бавно и не винаги е ефективно“, отбелязва Майкъл Ганске, главен икономист за страните с нововъзникваща пазарна икономика в „Комерцбанк“ (Commerzbank.de) в Лондон.

Тръбопроводният газ на Русия губи атрактивността си

Русия продължава да изостава в конкуренцията за привличане на международен капитал. Москва вече не може да разчита на особеното си положение като незаменим партньор в енергетиката. Природният газ, който е най-важната руска износна стока, е почти в излишък, откакто благодарение на новата американска технология се добива все повече шистов газ, а неотдавна край бреговете на Израел бе открито голямо газово находище.

Тези фактори водят до поевтиняване на газа и дългосрочните договори за руското синьо гориво, доставяно по тръбопроводи, губят привлекателността си. Борсовата стойност на енергийния гигант „Газпром“ (Gazprom.ru), който преди няколко години бе най-голямата компания в света, намаля с близо 50% спрямо рекорда от 2008 г. – от 306 млрд. долара до под 150 млрд. долара. Медведев познава проблемите на страната си и все по-често изказванията му приличат повече на думи на кандидат на опозицията, който се оплаква от катастрофалното положение в страната. В статията „Напред, Русия“, която президентът публикува в електронно издание в края на 2009 г., той описва една „корумпирана и изостанала страна“, чиято икономика е на „примитивно равнище“.

Световната икономическа криза промени малко неща и дори още повече увеличи бюджетния дефицит. Руското машиностроене и най-вече автомобилостроенето се утвърдиха като слабо конкурентни, а заводите често могат да бъдат спасени само чрез големи държавни помощи. Само „Автоваз“, производителят на „Лада“, получи 2,5 млрд. долара. Алуминиевият концерн „Русал“ на олигарха Олег Дерипаска успя да оцелее единствено благодарение на заем от „Внешекономбанк“ за 4,5 млрд. долара. Ако някой иска да промени коренно това положение, то ще има нужда от нещо повече от изследователски парк, който ще се конкурира с десетки подобни проекти от Централна и Източна Европа.

Призракът на централизма

Експерти по Русия като Клифърд Гъди от американската организация с идеална цел Brookings Institution се съмняват дали „Сколково“, високо технологичната инициатива на Москва, изобщо ще постигне целта си. „Нищо не показва повече, колко изостанала е Русия, от мисълта, че една спусната „отгоре“, дирижирана кампания може по някакъв начин да модернизира страната“, отбелязва той.

Московските финансови кръгове се оплакват повече или по-малко открито, че положението напомня за последните дни на СССР, когато всички съзнаваха изостаналостта, но никой не знаеше как да я избегне. Неотдавна Пьотър Авен, ръководител на руската „Алфа банк“ (Alfa Bank), описа пред в. „Файненшъл таймс“ усещането за „връщане в съветските времена“. При идването на власт на Горбачов „страната имаше големи валутни резерви, задлъжнялостта беше ниска, а цената на петрола – висока. За три или четири години вече нямаше пари, а външният дълг бе огромен“, припомня Авен.

Надеждата, която мнозина възлагаха на Медведев, през последните седмици още повече избледня. Точно преди края на процеса Ходорковски премиерът Владимир Путин произнесе осъдителната присъда и така още веднъж показа, кой има думата в Русия. Изявите на Путин като пожарникар, капитан на подводница и спасител на автомобилостроенето още повече засилиха впечатлението, че той отново ще застане официално начело – кандидатурата му за президентските избори през 2012 г. и оттеглянето на Медведев няма да изненадат никого.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.