Войната в Рио

Битката с уличните банди в Бразилия е по-лоша, отколкото в Ирак

В Рио де Жанейро има над 750 гета. От 1 май в едно от тях се води истинска война, а местните живеят като под обсада. Снимка: webshots.com

Саша Ленарц

Кръстовището в квартал Пеня в Рио де Жанейро може да бъде наречено идилично, ако не бяха дупките от куршуми в грила за печени пилета. На ъгъла на улица „Професор Отавио до Фрейтас” и „Авенида де Носа Сеньора да Пеня” има един бар без име. Посетителите му, само мъже, са облечени по бразилската мода – с бермуди, джапанки и блузи без ръкави. Те пият обедната си бира. Бензиностанцията от другата страна на улицата се казва „Посто Носа Сеньора де Лурдес”, а на стоянката за таксита по диагонала е написано със спрей: „Ако Бог е с нас, кой смее да е против нас?” Явно това е порядъчен католически квартал.

Малко преди 11 часа обаче зад ъгъла се подава бронирана военна машина, с амбразури и оръдие. Секунди по-късно идва и втора. Черна, с раздробени от куршуми прозорци, с изрисуван отстрани череп и кръстосани зад него пистолети и кинжал – това е логото на BOPE – специалните части за борба с наркотиците. След по-малко от две минути съвсем наблизо експлоадират няколко бомбички. Така членовете на наркокартела се предупреждават за приближаването на врага. Врага – а тук всеки непознат е враг – дилърите наричат Alemães – германците. Защото в повечето американски филми, които са гледали, лошите са били германци.

Изстрели от и към върха

Вероятно, шушукат си посетителите в бара, се започва отново. Полицаите ще опитат да отстранят барикадите, издигнати от наркодилърите, за да им попречат да влязат във Favelas – бедняшките квартали на Рио де Жанейро. На улицата, която води нагоре към квартала Vila Cruzeiro са струпани парчета бетон, бурета и останки от автомобили. Улицата е залята и с олио. Щом BOPE стигне барикадите, трафикантите ще започнат да стрелят. Отгоре, от върха. А ВОРЕ ще им отговори със стрелба, нагоре към върха.

Така стоят нещата тук. Във вестниците вече се появи постоянна рубрика A Guerra do Rio – Войната в Рио.

Първата битка от тази война започна във вечерните часове на 1 май. Тогава в квартал Освалдо Круз, на улица Жоао Висенте бяха застреляни двама полицаи, най-вероятно от търговци на наркотици.

На 19-я ден от полицейските операции в Complexo do Alemão срещу търговията с наркотици равносметката е тъжна: 16 убити и 50 ранени. Снимка: 20minutos.es

Името на улицата веднага събуди у жителите на Рио спомените за друго престъпление, извършено тук преди три месеца. Точно на тази улица трима млади мъже принудиха една майка и дъщеря й да слязат от колата си, и избягаха с автомобила. Тъй като шестгодишният син на шофьорката се беше оплел в предпазните колани на детското столче, докато се опитвал да слезе, престъпниците не го забелязали. Те влачили детето седем километра, преди то да умре.

Варварската постъпка предизвика дискусия дали подрастващите престъпници да не се третират занапред като възрастни, защото един от крадците, които бяха заловени бързо, се оказа едва на 16 години.

Balas perdidas – заблудени куршуми

Фактът, че сензационното престъпление и убийствата на полицаите станаха на една и съща улица, сигурно е причината полицейските сили да отвърнат на удара с масирана ярост. От 2 май различни военни отряди ръководят операциите в Complexo do Alemão hierão, който обхваща много бедняшки квартали в северната част на Рио, сред които и Vila Cruzeiro. Целта им е да заловят убийците на полицаите и да нанесат удар на организираната търговия с наркотици.

Равносметката след 19 дни „операции”, които често привършват с безразборна стрелба, е 16 убити и 50 ранени. Стоте хиляди жители на Complexo do Alemão живеят в положение на обсада. Ток и вода има от време на време. По улиците са се събрали близо сто тона боклук. Училищата са затворени.

Предполагаемите убийци на полицаите досега не са заловени. Някои от убитите и повечето от ранените обаче не са нито полицаи, нито наркодилъри, а са жители на гетата, попаднали на пътя на куршумите и уцелени от рикошети, които тук наричат balas perdidas – заблудени куршуми. Такива куршуми са продупчили и грила за печени пилета.

Военните от специалните части за борба с наркотиците засега не успяват да противодействат на наркотрафикантите, а броят на невинните жертви расте. Снимка: defesanet.com.br

Големият брой невинни жертви и липсата на успех карат много хора да се питат какъв е смисълът на операциите. Полицията счита, че много от куршумите в никакъв случай не са се „заблудили”, а трафикантите стрелят нарочно по външни за конфликта хора – за да припишат след това жертвите на полицията. Polícia Militar – военната полиция – е с особено лоша слава в Бразилия. Тя е прочута като силно корумпирана и лошо образована. Статистиката подкрепя това мнение: всяка година повече от хиляда души умират при полицейските акции. Само през февруари жертвите са били 90.

„Тук е по-лошо отколкото в Ирак,” казва един фотограф, който работи за всекидневника „Диа” и снима в Complexo do Alemão. „В Ирак поне знаеш къде са твоите хора. Тук те обстрелват отвсякъде.”

Журналистите вече не смеят да влизат в гетата

Complexo do Alemão е част от един район в северната част на Рио, който местните наричат „ивицата Газа”. Тази ивица обхваща 33 квартала, в които живеят повече от един милион души. Две трети от всички нападения над шофьори и почти половината от всички убийства в Рио се извършват в т.нар. Zona Norte. На юг, където живят по-състоятелните и където туристите се радват на Ипанема, Леблон или Копакабана, има четири пъти повече полицаи, отколкото на север. В Zona Norte има цели квартали, където полицаи може да се видят само при военни операции. Бедняшките квартали като онези в Complexo do Alemão се владеят изцяло от наркокартела Comando Vermelho. Тук навсякъде изрисуваните със спрей инициали C.V. подсказват кой държи властта.

Дори журналистите не смеят вече да влизат в гетата, след като преди пет години наркодилъри отвлякоха в Complexo do Alemão телевизионния репортер Тим Лопес докато правеше проучване под прикритие. Главатарят на Comando Vermelho „Елиас лудият” го измъчвал със самурайски меч до смърт.

Търговията с наркотици не може да бъде спряна

„Преди смъртта на Тим Лопес трафикантите все още спазваха някакви основни етични норми”, разказва репортерката Таис Мендес, докато обикаля входните артерии на Complexo do Alemão за всекидневника „О глобо”. Тя се вози на брониран служебен Голф и носи бронирана жилетка. „Преди пускаха журналисти в гетата, защото пишехме и за корумпираните полицаи.” Но новото поколение главатари е непредвидимо. За разлика от предишните, новите шефове са пристрастени към дрогата и допълнително се опияняват от властта си върху живота и смъртта.

Първоначално Comando Vermelho възниква като своеобразен съюз между лявата опозиция и обичайните затворници на военната диктатура. Мотото на оргинизацията звучи като подигравка: „Свобода-справедливост-мир”. Междувременно самата C.V. започна да налага собствена диктатура. Някои медии вече не споменават името на картела, за да не помагат за легитимирането му.

Журналистите вече не смеят да влизат в гетата, където и десетгодишните ходят с револвери. Снимка: webshots.com

Почти всички от първите ръководители на Comando Vermelho лежат в затвори с висока степен на сигурност или са мъртви. Но това не помогна. Те или продължават да движат бизнеса си зад решетките, или по-младите и по-бруталните им наследници поеха командването. Защото търговците на наркотици може да се елиминират, но не и търговията с дрога. Войната в Рио няма да бъде спечелена от никой.

Десетгодишни с револвери

За обитателите на гетата търговията с наркотици много често е единствената надежда да се измъкнат от бедността. Трафикантите плащат на осемгодишни деца по 60 реала (около 24 евро) на седмица само и само да си държат очите и ушите отворени. За една страна, в която минималната заплата наскоро беше повишена на 380 реала това е прекалено привлекателна сума за деца, които почти нямат шанс да се образоват и да получат професия. С възрастта растат и задачите, и приходите. Десетгодишните вече носят револвери.

В града има 750 гета, и броят им постоянно расте. Предполага се, че една четвърт от осемте милиона обитатели на Рио живеят в бедняшките квартали, като повечето от тях са се преместили в града от бедния североизток на страната. Не всички, но много Favelas се управляват от Comando Vermelho или от конкурентните му картели като Terçeiro Comando или Amigos dos Amigos. Натискът, който те упражняват върху жителите в Complexo do Alemão може да се усети и по това, че почти никой местен обитател не говори открито с журналисти. От страх. Говорител на „обединение на живущите” във Vila Cruzeiro поиска преди десетина дни да се сложи край на полицейската обсада на квартала и да се премахнат ограниченията в движението. Тези мерки пречели на живеещите да ходят на работа, и ограничавали човешките им права.

Трудно е да се прецени доколко говорителят на местните е инструмент в ръцете на трафикантите. Губернаторът на щата Рио де Жанейро Сержо Кабрал каза същия ден, че много от хората подкрепят разпоредените от него полицейски акции и те щели да бъдат продължени. Явно шестте хиляди смъртни случая на година в неговия щат го принуждават да действа.

Допреди няколко дни все още нямаше следа от убийците на двамата полицаи. ВОРЕ разчисти няколко барикади във Vila Cruzeiro и по изключение не беше обстрелвана. А 16-ти батальон на военната полиция гордо представи във вътрешния двор на своята казарма 60 кг Maconha – силно миришещ хашиш, конфискуван същия следобед. Капка вода върху горещ камък.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.