„Подстригване“ за гръцкия дълг

Два основни алтернативни сценария предвиждат „подстригване“ или удължаване на срока за погасяване на гръцките облигации. Около тези сценарии през последните дни се завъртя и оживеният дебат за преструктуриране на гръцкия дълг. Анализатори използваха жаргонната дума „подстригване“ за ситуацията, в която притежателите на облигации биват принуждавани да приемат преструктуриране на дълга.

Разбира се, правителството в Атина и т. нар. тройка — Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, упорито твърдят, че не стои въпрос за преструктуриране на дълга и според мнозина най-доброто решение за Гърция си остава поне засега правилното прилагане на пограмата за бюджетно хармонизиране в рамките на подписания меморандум за заемите от ЕС и МВФ.

Признавайки неуспехите и закъсненията при постигане на бюджетните цели, управителят на центалната банка Георгиос Провопулос се обяви за „силно рестартиране“ на усилията, които да дадат мощен тласък на страната.

Има обаче и една друга група експерти, която твърди, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно поради факта, че дългът е изключително висок и че колкото и усилия да се полагат в края на краищата „сметките не излизат“. Същите тези експерти твърдят, че едно преструктуриране на дълга ще даде „глътка време“ на икономиката да се опита да се изправи на крака.

Първо, „подстригването“. Решението на Европейския съюз за създаването на постоянен механизъм за финансова стабилност, който ще заработи след 2013 г., предвижда, че за да бъде подкрепена една страна от този механизъм, преди това ще е нужно „подстригване“ на облигациите, които частните кредитори притежават.

Пазарите реагираха отрицателно на конкретното решение на ЕС, тъй като то ще им струва скъпо. Ако въпреки всичко, на кредиторите им се наложи да прибегнат до „подстригване“ на облигациите, те може би няма да поискат повторно да изкупят гръцки облигации.
Тогава Гърция ще се окаже зависима за дълго от кредитирането на „тройката“, която, разбира се, също иска да си вземе обратно парите, и която със сигурност ще наложи една продължителна програма за строги икономии.
Сценарият с „подстригването“ има и други варианти. Например, Европейската централна банка би могла незабавно да изкупи обратно облигации на по-ниски цени от сегашните.
Професорът от Атинския университет Янис Варуфакис казва, че алтернативно банката би могла да поеме дълг равен на 60 на сто от БВП на Гърция и да го подложи на преговори след това с кредиторите, като наложи, например, „подстригване“ или удължаване на срока.

„Преструктурирането крие неизвестности“, смята анализаторът от Алфа банк Димитрис Марулис. Според него „Гърция може за дълги години да се окаже сред страните с ниско доверие. И това ще е така, защото страната ни не иска да закача данъчните длъжници или да реформира общините“, казва той.

Второ, удължаванто на срока. Това е относително най-безболезненият сценарий, тъй като той просто изисква от пазарите да последват примера на „тройката“ и да дадат повече време на Гърция, за да погаси своя дълг. Както казва професорът от Атинския университет Янис Стурнарас, за да може пазарите да приемат такова удължаване на срока, те ще поискат по-голяма лихва. А това ще доведе по-голям дефицит заради увеличените разходи по плащането на лихвите. „Трябва да престанем дори да мислим за преструктуриране на дълга и да съсредоточим усилията си върху причините за него и за неговото преодоляване“, казва той.

Професорът от Пирейския университет Гикас Хардувелис пък твърди, че удължаването на срока е най-вероятният сценарий за преструктуриране на дълга и добавя, че ако е нужно преструктуриране, то трябва да стане възможно най-бързо. Преструктурирането обаче ще има своето отражение и то ще се прояви в различна степен по отношение на осигурителните каси, банките, заплатите и ръста на икономиката.

Атина, Брюксел и Берлин изключват вероятността от преструктуриране на дълга. Те обаче биват опровергавани от публикации в германския печат, в които се твърди, че страни от еврозоната проучват такава вероятност.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.