Бойко лъжецът – статия първа

Едвин Сугарев

Че българският премиер лъже — това не е никаква новина. Може би малко по-голяма новина представляват редките случаи, в които казва истината — ала не трябва да забравяме, че за него понятието „истина“ просто не съществува. За него истината е това, което е изгодно да се каже в момента. Нищо повече — но и нищо по-малко. Иначе казано — популизъм в най-чистия му, буквално дестилиран вид. Нещо като водка „Путинка“.

Примерите за лъжите му са легион — но може би най-симптоматични сред всички тях са тези, свързани с АЕЦ „Белене“. Най-малкото защото в тяхната матрица се вижда ясно комбинацията от истини и лъжи, върху която се гради управленската му стратегия.

Същата се крепи върху един единствен фундамент, който може да бъде определен като политическа поврътливост. Тактиката е: днес казваш истината — твърдо, с апломб, с удряне по масата и бабаитски закани. Утре казваш точно обратното — сиреч лъжата. Също с перчене и репчене, със същото нагло простодушие и абсолютна убеденост. При което всяка от заитересованите страни е чула лично от твоите уста това, което е искала да чуе, идентифицирала се е с твоето казване — и започва да спори с другата именно на базата на тази си идентификация, а ти си правиш нужното за личния си джоб.

Например: когато стратегическият инвеститор в проекта RWE се оттегли, коментарът на Бойко Борисов беше, че германците се оттеглят, защото не искат да купуват „котка в чувал“ — сиреч не могат да се ангажират със строежа на една ядрена централа, чиято крайна цена не е ясна и подлежи на незнайно колко големи обструкции. Днес, близо две години по-късно, котката е още в чувала — сиреч цената още не е договорена, нов „стратегическият инвеститор“ няма и очевидно няма да има, след като всички опити да бъде намерен друг такъв претърпяха пълен провал. Въпреки това — чрез прословутия анекс 12 към споразумението за АЕЦ „Белене“ Бойко Борисов купи котката в чувала — ангажира се до 30 юни да подпише пълен и окончателен договор за АЕЦ „Белене“, без да знае колко ще му струва и дали изобщо е котка. (Най-вероятно не е. Най-вероятно е пор, опусум или подобно смрадливо животинче.)

За цената обаче стана дума — със също толкова взаимоизключващи се изказвания от негова страна. Освен че определи проекта като „висша форма на корупция“ — едно безспорно точно и вярно определение, Бойко Борисов посочи и хипотетичната цена за построяването му — около 26 милиарда лева. Цена определено реалистична, ако се има предвид централата, хранилището за радиоактивни отпадъци, инфраструктурата, далекопроводите, подстанциите и прочее подобни подробности. Оценката на института за пазарна икономика беше малко по-малка — 11,5 милиарда евро. На каква база при това положение се водят преговори за цени между пет и седем милиарда евро — това изобщо не е ясно.

Още по-малко ясно е как България — най-бедната страна в Европа — ще намери тези милиарди — дори и ако приемем хипотетично напълно невероятното — че руснаците спазят своите обещания. Напоследък стана безпощадно ясно, че — съвсем очевидно под давлението на руския експерт по сделката Валентин Златев, шеф на Лукойл — България и близък приятел на премиера, Бойко Борисов всъщност се е съгласил да отстъпи под руския натиск и да приеме руската индексация — независимо от това, че последната е по-висока от всички действащи инфлационни индекси към този момент — и че се искат повече от два милиарда евро в повече от уж договорената сума от 3, 9 милиарда.

Бойко Борисов набързо забрави собствените си думи за това, че няма да строи Белене по руската цена — и собствените си риторични въпроси от типа на следния: „Ако задължа държавата с шест милиарда в следващите десет години да ги платим, плюс още този един милиард близо, който идва по външния дълг, който да платим след 2013, как ще повишим доходите, пенсиите? Как ще правим инфраструктура, давате ли си сметка?“ Аргументът за това себеотричане е простичък: „А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?“

Това е вероятно моментът, в който премиерът се превърна в рупор на руските интереси и на българското ядрено лоби, което ги обслужва в един съвсем очевиден мафиотско-кагебистки сценарий. Защото идеята, че централата ще се построи изцяло с руски инвестиции, е една дебела и много късокрака лъжа, лансирана именно от „Росатом“.

Никой не казва обаче другата страна на тази „дружеска“ оферта — че става дума за заем, даван при незнайно какви условия и лихви, който ще бъде изплащан чрез произвеждания от централата ток — докато тя изплати докрай своята цена. Това изобщо няма да стане за 15 години, както ни уверяват руските експерти; няма да стане и за тридесет — защото ако вземем зае пример чистата печалба на АЕЦ „Козлодуй“ например и пресметнем на тази база колко време ще ни трябва, докато изплатим въпросните десетина милиарда, ще ни стане ясно, че най-вероятно ще трябва да ги изплащаме дълго след като АЕЦ „Белене“ е приключила проектния си срок — и след като сме я погребали за сметка на българските данъкоплатци.

За 2010 г. например чистата печалба на АЕЦ „Козлодуй“ е всичко на всичко 65 милиона лева — или приблизително 33 милиона евро. Колкото на една средна ТЕЦ.

Да, да, не се чудете. Освен че произвежда ток и го продава, една ядрена централа има и разходи за своята поддръжка — и то много, ама много големи разходи. Да не говорим за българо-руските корупционни традиции — поради пълната им секретност и нулевата прозрачност ядрените централи са мястото, откъдето с най-голям размах и мащаб се краде. Можете да си представите прочее за колко години една руска ядрена централа от този тип би могла да изплати направените инвестиции — дори и при най-оптимистичен сценарий.

Всеки знае, че подхвърлените от „Росатом“ и прогнозирани от Бойко Борисов цени са лъжливи — че те не включват нито ифраструктура, нито хранилище, нито дори задължителната застраховка на централата, която сама по себе си е повече от милиард и половина. Нито пък включват задължителните при оценката на една ядрена централа отчисления за погребването й след изтичането на проектния й срок (който сам по себе си беше футуристично раздут от Бойко Борисов до немислимите 70 години — след като реално не може да бъде повече от 40-50).

Точно толкова лъжливи са и цените, които се лансират като базисни за енергията, произвеждана от бъдещата централа. Като доказателство за ефективността на ядрената енергетика българският премиер винаги цитира цената на произвежданата от АЕЦ „Козлодуй“ електроенергия — като удобно се пропуска дребната подробност, че става дума за една вече построена централа с изградена инфраструктура, която не трябва да калкулира в цената на произвеждания от нея ток отчисления за изплащане на дългове, за инфраструктурни подобрения и какво ли още не.

Реалната цена на произвеждания от АЕЦ „Белене“ енергиен продукт няма да е 42 лева, за колкото Бойко Борисов твърди, че се продава електроенергията на АЕЦ „Козлодуй“, а ще бъде в пъти по-висока. За това колко пъти имаме вече конкретния и ясен отговор от страна на отговорния за този проект министър Трайчо Трайков, който заяви дословно следното: „Цената от АЕЦ „Белене“ при каквато и да е цена за строителство ще бъде доста над 100 лева за мегаватчас. И не може да се сравнява с цената на електроенергията, която се добива от „Козлодуй“. В „Козлодуй“ е 45 лева на мегаватчас, в „Марица-изток 2“ — 55-60 лева. В „Белене“ ще бъде поне два пъти повече, отколкото в „Марица-изток 2“, и три пъти повече, най-малко, казвам, отколкото в АЕЦ „Козлодуй“.

Три пъти повече от цената в „Марица-изток 2“ е около 170-180 лева. Иначе казано — прогнозите на премиера и неговия министър за цената на тока от АЕЦ „Белене“ се разминават с повече от четири пъти.

По-интересно е обаче кой ще купува този ток — тъй като подобна цена го прави абсолютно непродаваем. И съответно — кой ще го плаща, след като за АЕЦ „Белене“ липсва какъвто и да е икономически план, който да доказва ефективността на бъдещата централа, нейните възможности да се пребори на енергийния пазар и прогноза за евентуалните потребители на нейната продукция. Вместо това е известно — и то добре известно — че такъв пазар няма да има — тъй като всички евентуални клиенти на тази централа ще са си осигурили свои ядрени централи или алтернативни източници — и тъй като покрай икономическата криза потреблението не само че не нараства, а продължава да се срива.

Тъй че централата ще си я плащаме ние — българските граждани, доколкото оцелеем до нейното построяване. Това, което се крие днес твърде усърдно, е дребната подробност, че строежа на АЕЦ „Белене“ е свързан със заробващ страната ни договор за изкупуване на произведената от централата електроенергия. Точно такъв — и то за срок от 15 години — е предлаган на RWE — и той е основната причина немския концерн да се включи в едно толкова рисковано партньорство — просто германците не могли да удържата на невероятната аванта, предлагана от България.

Въпреки това в крайна сметка се отказали, предоставяйки на Бойко Борисов щастливата възможност да купи руска котка в чувал. Котката, която той днес ни пробутва като бъдещо благоденствие — почти като светлото бъдеще на комунистическата утопия. За контраст обаче гарнира тази гледка с друга една — тази на безмилостния апокалипсис, който ще настъпи, ако евентуално вземем, че не построим АЕЦ „Белене“. Особено развихрени — като на един същински Йеронимус Бош — са неговите есхатологически визии, демонстрирани по БНТ в съботната „Панорама“. Но за това — в следващата статия.

Виж още текстове в сайта на Едвин Сугарев svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.