Как Византия създаде славянската писменост

Проф. Василка Тъпкова-Заимова (1924-2018) е византоложка и историчка, основател на българската медиевистична балканистика. Снимка: Софийски университет

Повечето българи погрешно смятат, че братята Кирил и Методий са българи. Няма никакви исторически доказателства за това. Погрешно се смята също така, че създаването на „българската“ писменост (по-точно славянска) е някакво родолюбиво дело на „Солунските двама братя“. Всъщност това е поръчка на византийския император.
По повод днешния празник по-долу е-vestnik публикува накратко историята на създаването на славянската писменост, разказана от проф. Василка Тъпкова, историчка и преподавателка в Софийския университет, която е привърженик на идеята, че Св. Св. Кирил и Методий са от славянски произход:

 

 

През 9-и век Византийската империя е в разцвет. Тогава тя решава да привлече към своята култура славянския свят , като създаде писменост за славините в средна Европа, именно в Моравия и Панония.
Така започва историческото дело на Солунските братя Кирил и Методий, които са натоварени от византийския император Михаил ІІІ да създадат славянската азбука за тази нова политика на Византия, насочена съм славянския свят.

А кои са те? Според „Пространното житие“ на Методий, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани , а всички солунчани говорят чисто по славянски” . Това означава, че те са били най-подготвени за тази задача. Оттам възниква въпросът за тяхната народност. Някои учени смятат, че те са гърци, но като са живели сред славянско население, каквото е имало около Солун, са овладели и славянския език. Други са на мнение (между тях и аз), че те произхождат от тамошното славянско население, но са получили високо образование. В историческата книжнина се знае малко по тези въпроси. Бащата на двамата братя – Лъв е бил на висока византийска служба в Солун, но той може и да е бил по произход славянин. Славяни-християни са били издигани във византийската служебна йерархия многократно.

Мисията на двамата Солунски апостоли започва в 863 г., когато те занасят в Моравия и Панония преведените от тях книги – за църковното богослужение в тези страни (днес – Чехия и Словакия). Целта е била тамошните славянски народи да не попаднат под влиянието на Западната църква и да не им бъде наложен латинския език.
Двамата братя минават през Рим, за да защитят своето дело и да получат благословията на папата. На Запад се е смятало, че църковното богослужение може да се извършва само на еврейски, гръцки и латински. Те обаче успяват да убедят папата, че проповедта може да се извършва и на други езици, понятни за населението, за което били предназначени.
Изтощен, Кирил умира в Рим. Остава Методий, който има голям успех в Моравия , главно в град Микулчице, където и днес има следи от изградената от него църква.

След смъртта на Методий – 885 г., обаче, се налагат баварските духовници и изгонват учениците на Кирил и Методи – Климент, Наум, Ангеларии, Сава, Горазд – т. нар. седмочисленици (заедно с Кирил и Методий). Те бягат по Дунав до Белград.

В този критичен момент Княз Борис I ги приютява в България. Взима Наум в Плиска и изпраща Климент в Охрид. Там те стават разпространители на славянската книжнина и въвеждат богослужение на славянски език – постепенно различията между прабългари и славяни се изглаждат. Така славянската писменост намира своето огнище в България, която вече не зависи от византийската империя. Българската държава става център на новата писменост , която започва да се разпространява навсякъде сред славяните. Тя постепенно достига и на север от Дунава до Румъния и Русия.

И тук е голямата заслуга на Княз Борис I, защото той осъзнава значението на Кирило-Методиевското дело не само за средновековна България, но и за другите славянски страни. Оръжието, което създава Византия – новата писменост – за да привлече към себе си народите от Източна Европа, Княз Борис I го обръща в своя полза. Чрез това оръжие България застава срещу самата Византия. Българската държава става водеща в развитието на славянската култура и я отдалечава завинаги от Византия. Това е историческият път на Българската държава и нейното културно и духовно израстване.

Празникът на славянската писменост се празнува след като братята Кирил и Методи са канонизирани – провъзгласени за светци. Това става около 9-10 век. Първоначално се честват по отделно – Кирил на 6 април – денят на неговата смърт, а празникът на Методи се чества на 14 февруари през втората половина на 10 век).

В края на 17-и началото на 18-и век се утвърждава 11 май като ден за обща прослава на солунските братя Кирил и Методи. По грегорианския календар празникът се измества на 24 май и се запазва не само като църковен, но и като светски национален празник за целия български народ. Тържествата постепенно обхващат училища, обединяват българските емигранти в Румъния и Цариград, през Възраждането го празнуват дори Диарбекирските заточеници. От тогава братята Кирил и Методи се неизменно се тачат като просветители и стават знаме в борбите за национална независимост.

В края на 1980 г. папа Йоан Павел II провъзгласи Кирил и Методи за съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт. Днес кирилицата заема място сред другите азбуки в Е С.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.