Спорове в Лондон за най-високия небостъргач в Европа

Франс прес

Бъдещият небостъргач „Шард“ в Лондон. Илюстрация: фирмен сайт

Небостъргачът „Шард“ („Крилото на бръмбара“) расте в небето на Лондон, превръщайки се за някои в новия символ на британската столица. Други обаче се възмущават, че с височината си фатално засенчва катедралата Сейнт Пол, символ на града от три столетия.

След като бъде завършено през 2012 г., творението на италианския архитект Ренцо Пиано — проектирал също така Центъра „Помпиду“ в Париж и центъра „Паул Клее“ в Берн — ще се извисява на 310 метра, превръщайки се (макар и неизвестно докога) в най-високата кула в Европа. Гледката от строящия се 72-ри етаж вече предизвиква замайване, а етажите ще са общо 87.

В момента в Лондон се строят цели шест небостъргача и това е истинско предизвикателство за намиращата се в незавидно състояние икономика: „Уоки токи“, „Чийзгрейтър“ („Рендето за сирене“), „Рейзър“ („Електрическа самобръсначка“), кулата „Херон“ и „Пинакъл“, по-известна като „Хелтър-скелтър“ („Влакче на ужасите“) — по името на песента на „Бийтълс“.

Тези имена развеселяват Питър Рийс, който от 25 години оглавява управлението по градоустройство на Лондон. „Това са все прозвища, дадени с добро чувство, които не биха хрумнали на хората, ако ставаше дума за сгради, които смятат за безлични или които не харесват“, казва Рийс.

Всичко започна през 2003 г. с „Еротичната краставица“, чиято фалическа форма бързо се наложи като една от лондонските атракции — за нещастие на застрахователя „Суис ре“, който напразно се мъчеше да запази официалното име на зданието — „Сейнт Мери Екс“.
„Англичаните обожават прякорите. Ако сте редовен посетител на кръчма, веднага ще ви лепнат прякор“, усмихва се Рийс, според когото прозвищата са израз на приемане на небостъргачите.

От парижка гледна точка небостъргачите в лондонския пейзаж сякаш се напреварват по дързост и кулите никнат като гъби. Действителността не е толкова розова — на предприемача на „Шард“ Ървин Серал били нужни близо 12 години, за да осъществи проекта си.

„Източената“ стъклена кула, намираща се до Лондонския мост, извън Ситито, се сблъсква с енергичната съпротива на защитници на архитектурното и културно наследство като „Инглиш херитидж“, които я смятат за посегателство върху защитените гледки към катедралата „Сейнт Пол“.

„Това ще е великолепна сграда, но е на лошо място“, обобщава Пади Пю, регионален директор на „Инлиш херитидж“ — организация, занимаваща се с опазване на наследството. „Небостъргачите нарушават панорамите към няколко от най-важните исторически паметници на Лондон“, добавя той.

За разлика от Париж в Лондон няма ограничение за максимална височина на сградите, но има изисквания за запазване на гледката към исторически здания откъм стратегическите места близо до реката и на околните хълмове, нещо като „визуални коридори“, обяснява специалистът по темата, френският географ Манюел Апер. Панорамните гледки към Сейнт Пол, към парламента, към Тауър и Бъкингамския дворец от места като Хълма на парламента се смятат за защитени.

Погледнат именно откъм Хълма на парламента, „Шард“ сякаш смазва с височината си Сейнт Пол, въпреки че се намира на близо километър разстояние, на другия бряг на Темза. След продължително допитване до обществеността, лейбъристкото (тогава) правителство взе решение в полза на небостъргача.

Светотатство? Катедралата Сейнт Пол — най-високата сграда в Лондон до 1964 г., не е била официално приета за символ на столицата.
„Сейнт Пол е била нещо абсолютно различно от всичко, строено в Лондон дотогава (1675 г.), като готическите катедрали с техните стрели“, напомня Рийс. „Това континентално изобретение — куполът — разделило хората на два лагера, но Кристофър Рен направил нововъведение и аз смятам, че градовете имат нужда от този вид зрителна стимулация, добавя той.

„Шард“ вече е налице, като трън в петата на противниците си, но той ще има и благотворен ефект в техните очи: при идването си на власт, кметът на Лондон Борис Джонсън разшири зрителните коридори, сведени до жалко състояние от предшественика му Кен Ливингстън.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.