Терорът над медиите не води към победа над терора

Сред последиците от терористичния акт в метрото на Минск е „информационната война“ в Беларус. Държавните власти смятат да я водят не само с пропагандни, но и с репресивни методи.

В момента е неуместно да гадаем кои са виновниците за трагедията. Очевидни заподозрени няма, а конспиративните версии неизбежно приличат на спекулации с жертвите от атентата. Остава само да констатираме, че престъплението е извършено в „резервата на социалната стабилност“, чийто директор дълги години е полагал максимални усилия Беларус да не се нареди сред държавите, разтърсвани от протестни движения и мащабни вътрешни конфликти.

Населението плати за това с гражданските си свободи, а срещу тях получи сравнително предсказуем утрешен ден. Атентатът в метрото може би слага край на този период.

Още повече, че финансово-икономическото положение в Беларус бездруго бързо се усложнява, което вече сее паника сред потребителите.
Разбира се, атентатът също предизвика паника. Нека отдадем впрочем дължимото на Минск, където в деня на трагедията бяха пуснати безплатни таксита и маршрутки. Естествено обаче из града плъзнаха слухове за нови и нови експлозии — такава е човешката природа.

Реакцията на Александър Лукашенко и подчинените му също бе повече от предсказуема. Първо, държавните медии направиха пауза. Ясно е, че не са разчитали да отминат нещастието с мълчание, но вероятно са съгласували и уреждали нещата, подготвяли са съответното „представяне на материала“. Нещо доста естествено за организации, поставили си за основна цел не да информират гражданите, а да правят пропаганда.

Бедата е там, че тази информационна празнина запушиха неконтролируеми панически съобщения от социални мрежи и микроблогове. Но как да стане другояче? Проблемът нямаше да се реши, дори ако беларуската власт бе „изключила Интернет“. Защото мрежата е само среда за разпространение на слуховете.

При всяко положение, режимът на Лукашенко прибегна до проверения административен начин за „оправяне на ситуацията“ — закани се на медиите и започна арести сред „разпространителите на провокационни слухове (…) чрез интернет форуми и социални интернет мрежи“.

Просто решение, което би могло да подейства през годините на относителна стабилност — тогава бе възможно слуховете, изгубили актуалност, да стихват от само себе си. Днес обаче е твърде вероятно да няма резултат. Информационната прозрачност на модерния свят води дотам, че усилията изкуствено да се огради част от него може да дадат ефект само като допълнение към твърде сериозни полицейски мерки, каквито беларуският режим — при цялата си авторитарност — още не е използвал.

Александър Лукашенко: снимка: белпан

Същевременно е ясно, че независимо кои са терористите от Минск и какви политически задачи се опитват да решат, те го правят тъкмо с информационни средства.

Терористичният акт, насочен срещу обикновени хора, а не ключови чиновници, винаги представлява на първо място едно съобщение. И беларуското правителство трябва да му противопостави свои собствени съобщения, по-съдържателни от простите думи „паникьорите в затвора“.
Иначе казано, необходимо е властта да се включи в „информационната война“ и да я спечели.

Тя навярно разбира това. И първите й чисто репресивни действия са по-скоро рефлекторна реакция на управленския апарат, създаден от Лукашенко, отколкото признак, сочещ как всъщност този апарат смята да се справи с положението.

Проблемът е там, че ще е много трудно властта да мобилизира населението в своя подкрепа не чрез масирана, открита и директна държавна пропаганда, а с по-фини методи, и то в контекста на валутна криза. А трябва да осъзнаем, че колкото по-дълго официален Минск се придържа към простите решения и гледа само да окошари паникьорите, толкова повече ще набират сили най-злонамерените версии за събитията — дори обвиненията, че зад атентата стои самият Александър Лукашенко.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.