Човекът, който ни кара да купуваме вино – лейбълмейкърът Йордан Желев

Йордан Желев с наградата си от изложението „Винария“ 2011 и наградения етикет. Снимка: Личен архив

Различни проучвания сочат, че над 90% от хората избират вино по етикета. Ако това е вярно, най-големият продавач на вино в България е Йордан Желев от Варна.
Той е водещият български дизайнер на етикети за вина. Заради невероятните си калиграфски и дизайнерски умения той е познат във винените среди с прозвището The Labelmaker (б. р. – англ., Майсторът на етикети. Виж тук сайта му – epixs.eu).
В продължение на 15 години той е създал и създава уникални букви и лога, които придават неповторим вид на стотици вина.
Желев е единственият българин, представен в най-големия сайт за дизайн на опаковки в света thedieline.com. Името му е намерило място и в международни и български издания и сайтове, посветени на виното, дизайна на етикети и опаковки, компютърната графика, калиграфията, като lovelypackage.com, Monsa, Wine Pro book – Испания, Labels and Labeling magazine – Великобритания, Computer Arts Projects Magazine – Великобритания, Choi’s Gallery, Pack Your Life Book – Китай, Atpower, PackAge Book – Китай, Gestalten, Playful Type II Book – Германия, и българските – SIGNCAFE Magazine, ProPack Magazine, ProGrafika Magazine, www.lettercult.com.
С работата си Желев е спечелил доверието на компании и изби като „Домейн Бойар”, „Винпром Русе”, „Драгомир”, „Феста уайн”, „Реджина Естейт”, „Шато Евксиноград”. Автор е на етикета на флагманското българско вино „Солитер”.
През 2009 г. беше награден от Националната лозаро-винарска камара за цялостно творчество в дизайна на винените етикети. През 2011 година Желев спечели голямата награда на изложението Винария в Пловдив за етикета на вино „Дионис“, изработен от него за „Вини Сливен“.
Неотдавна е поканен в журито на тазгодишното международно състезание за вина и алкохолни напитки от цял свят – Concours Mondial в раздела за дизайн.
Желев е завършил математическа гимназия и икономическия университет във Варна, където живее и досега със съпругата си и двете си дъщери.

Снимки: архив на дизайнера

– Как се става дизайнер, г-н Желев?

– Предполагам, че може да се чуят доста рецепти по темата. Аз лично навремето случих на хора и среда и в един момент, след доста яко бачкане, нещата започнаха да се случват както трябва. Иначе и моята съдба не е по различна от тази на таксиметров шофьор в България, завършил преди това органична химия (смее се)… А бачкането продължава и до ден днешен.

– Какво е да си световно известен дизайнер в България?

– До някаква степен е като в онази притча – никой не е пророк сред свои. Българинът все още доста трудничко успява да обясни пред себе си адекватно нечие чуждо постижение, но и това ще мине един ден като тенденция. Истина е, че много малко хора у нас допускат и изобщо знаят, че ме има под небето. Ако гледаме на това като фактор, може би е успокоително да споменем, че достатъчно хора по целия свят се вълнуват от това, което правя. На мен лично популярността ми дава основно две неща – първото е авторитет, който се старая да употребя в полза на крайния продукт, респективно в полза на клиента ми, и второто е огромна растяща отговорност и самокритичност.

– Как се ориентира към дизайн на етикетите за вино?

– Стана на пръв поглед случайно – някъде преди 10-12 години. „Феста Холдинг“ организираха конкурс за имена на два нови бранда и създаване на визия към тях – представих моите предложения и спечелих. Тогава нямах никакви стереотипи в маниера си на работа и това явно ми е дало голяма преднина. Това беше началото на един доста дълъг процес, който продължава и днес…

Дизайн - Йордан Желев. Снимки: архив на дизайнера
Дизайн – Йордан Желев. Снимки: архив на дизайнера
Дизайн - Йордан Желев. Снимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераНаграденият етикет с монетата. Снимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнераСнимки: архив на дизайнера

– Откъде интересът към калиграфия?

– Калиграфията и типографията са ме привличали от дете – тогава не знаех много нито за едното, нито за другото. После стана така, че в интервал от една година първо баща ми, а след това съпругата ми, ми подариха комплекти писалки за калиграфия . . . Странното беше, че още от първия път, в който прописах, имах усещането, че винаги съм го можел. Естествено, с времето разбрах, че не знам почти нищо, но и в същото време ужасно много – идеалната формула или да се самозабравиш, или да продължиш да се развиваш. Неусетно уменията ми в калиграфията нарастваха и плавно се смесиха с професионалното ми развитие в областта на винения етикет – и така до момента, в който калиграфията не се превърна в моя запазена територия в света на дизайна за вино (смее се).

– Какви други техники използваш?

– Използвам доста голям арсенал от техники, били те традиционни или дигитални… всъщност интуитивно намирам златната среда и ползвам най-доброто от двете.

– Освен вино върху какво друго работиш?

– Виното и по-специално етикетът за вино е сам по себе си синтез на доста различни изображения, обединени в общ визуален знаменател – това е самият етикет. За да стане той факт, често ми се налага да измислям име на бранд, да правя ново лого, да предвиждам как моят етикет ще се трансформира в кутия, витрина или корица на списание… На практика при мен етикетът е крайна форма на познания в много области. Казано по друг начин – занимавам се почти всичко, което вълнува графичния дизайн, с тази особеност, че накрая най-често получаваме етикет за вино на финала…(смее се)

– На свободна практика или работиш в определена компания?

– От есента на 1998 съм дизайнер на студио “Фактор Р” – Варна (factor-r.net).

– Важно ли е да ти харесва виното, за което правиш етикет?

– Да, смятам, че е важно, но не е наложително. По-скоро е интересно да имам формирана представа за виното, защото тази представа повлиява дизайна ми, който вече от своя страна въздейства специфично и на аудиторията.

Награденият етикет с монетата. Снимки: архив на дизайнера

– Разкажи малко за последния етикет с голяма награда – тази от Винария 2011 г.?

– Идеята за „Шато Дионис“ принадлежи на партньорите ни от „Вини Сливен“. Всичко стана много бързо и внезапно за мен – от самото задание до финала с готовия етикет. Първоначалната идея беше да сложим стилизирано изображение на една антична постройка, но след кратък брейнсторминг между клиента, проф. Овчаров и мен, бързо стигнахме до най-доброто асоциативно решение – монета с лика на бог Дионис. Естествено я отпечатахме със златен топъл печат, нещо което допълнително затвърди автентичността на самия етикет и на темата, която предава. Трябваше да нарисувам една гръцка монета с бог Дионис. Естествено имах големи притеснения колко детайлна да бъде тази монета и по този повод я рисувах на три пъти, за да съм сигурен в резултата. На края пак не бях спокоен, но за щастие от години работя само с най-качествената хартия от Финландия, която понася много добре топлия печат и всичко беше наред.

– Хартията е важна, така ли?

– Да. Една от любимите ми, която използвах за етикета на Шато Дионис е Velmart. Предпочитам я, защото ми дава две основни предимства, когато създавам нов етикет за вино – това е изключително „винарска“ хартия – има много добре балансирана текстура, изглежда по-плътна от останалите в класа й и стои изключително автентично на бутилката. Другото й голямо предимство, което много често ползвам, е специфичния ефект, който се получава в големи фонови участъци, покрити с по тъмни тонове мастило. Благодарение на релефната структура на хартията, мастилото получава различни степени на покривност, в следствие на което фоновете добиват специфични седефени отблясъци.

– Върху какво работиш сега?

– Точно в момента пуснах съобщение във фейсбук профила си, че съм завършил може би най-откачения дизайн в кариерата си. Не е редно да давам подробности на този етап, но съм сигурен, че всички скоро ще го видят в топ форумите за дизайн по целия свят. За вино става дума естествено… и за малко калиграфия.

– Имаш ли амбиции да смениш компанията и града, например с нещо в София?

– За бъдещето ми е трудно да говоря в момента – едва ли ще се преместя точно в София. За мен е важно децата ми да получат най-доброто от мен като родител и това ще бъде определящо занапред във всяка една моя стъпка. Интернет дава огромни възможности да се преодолее физическата дистанция между мен и клиента, така че реално мога да бъда навсякъде

– Имаш ли любим етикет или дизайн?

– Имам и то много – както български, така и от целия свят, мои и чужди.
Харесвам консервативното и безкомпромисно отсъствие на желание за промяна на Бордо. Харесват ми и безумно модерните етикети на новия свят. Харесват ми и италианците – те безнаказано посещават и двете територии.

Интервюто е публикувано на английски в сайта novinite.com

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.