Либия зловещо напомня Ирак от 1991 г.

в. Индипендънт

Конфликтът в Либия между силите, подкрепящи Кадафи, и тези, които се борят срещу него, би могъл да превърне страната в нова Сомалия, смята избягалият във Великобритания бивш либийски външен министър Муса Куса. Предпоставките за продължителен конфликт определено са налице.

Твърденията, че Муамар Кадафи е на път да падне от власт, тревожно напомнят за прогнозите през 1991 г., че Саддам Хюсеин щял да загуби властта в Ирак след катастрофалното си поражение в Кувейт и въстанията на шиити и кюрди, които бяха жестоко смазани от него.

Всъщност Саддам оцеля още 12 години и беше окончателно свален едва след американско-британско нашествие, отприщило в страната невиждано насилие, от което тя още не се е възстановила. Може ли същото да се случи с Кадафи? Вече не изглежда така вероятно, както беше през първите няколко седмици от либийското въстание, че той скоро ще избяга от Триполи, за да спаси живота си, или че ще стане жертва на преврат, извършен от собствените му приближени.

Вместо това изглежда, че Кадафи закрепва властта си и може да я запази още месеци или дори години. На бойното поле се е установила безизходица. Малки подразделения и от двете страни превземат и отново губят град Адждабия през последните няколко седмици, но нито една не успява да нанесе съкрушителен удар. На моменти на фронтовата линия има повече журналисти, отколкото бойци: набези на няколко пикапа с картечници в каросерията се съобщават все едно са сражения между германски и британски дивизии в същия район преди 70 години.

Кадафи доказва, че е най-силният играч в Либия. Въздушните удари на САЩ, Франция и Великобритания, които имат за цел да попречат на танковете и войниците на Кадафи да превземат Бенгази, постигат успех. Покрай пътя между Бенгази и Адждабия са разхвърляни обгорелите останки на бронирани автомобили. Но след този първоначален успех ситуацията не се променя. Все още единствено заплахата от въздушни удари на НАТО спира хората на Кадафи да превземат Бенгази сега, което те за малко не постигнаха преди няколко седмици.

Водачите на опозицията се утешават с вярата, че в Триполи и източната част на тази огромна страна се натрупва напрежение, което в крайна сметка ще прелее и ще принуди Кадафи и семейството му да се оттеглят от властта. Може и така да стане, но засега няма кой знае какви признаци за това. Режимът в Триполи изглежда си възвръща самообладанието и има сили да смаже всяко ново местно въстание.

В момента Либия на практика е разделена, като разделителната линия минава по старата граница между историческите провинции Киренайка и Триполитания. Войските на Кадафи може да не са в състояние да напредват при сегашните въздушни удари, но и не отстъпват безразборно след тежките загуби. Те се нагаждат към въздушната заплаха, като се придвижват с мръсни пикапи, изглеждащи точно като тези, които карат бунтовниците и цивилните.

За либийците войната е нещо ново; засега жертвите не са толкова много, колкото убитите и ранените в Ливан, Ирак и Афганистан. В Бенгази петролът все още е евтин и почти няма прекъсвания на електричеството освен за по три часа на ден. Но същевременно цари страх, че ако Кадафи беше превзел града, неговите войски, които бунтовническите лидери заклеймиха като съставени предимно от наемници, са щели, както се изрази жител на Бенгази, „да убият всички мъже и да изнасилят всички жени“.

Силата на Преходния национален съвет е международната политическа и военна подкрепа, с която се ползва той. По-слабата му страна е организирането на работещо правителство. Както при други арабски въстания, опозицията е особено ефективна, когато трябва да организира демонстрации и да печели симпатията на международните медии.

Старото кметство на Бенгази, от чийто балкон в различни периоди речи пред тълпите на площада са изнасяли Мусолини, Ромел и крал Идрис, сега е заето, доста подходящо, от имащия огромно влияние сателитен телевизионен канал „Ал Джазира“.

Когато делегация на Африканския съюз дойде на посещение тук тази седмица, за да предложи условия за прекратяване на огъня, които не включваха оттеглянето на Кадафи, тълпата от враждебно настроени демонстранти пред хотела, където се провеждаше срещата, изглеждаше по-добре организирана от бунтовническите лидери вътре.

Плакати на арабски, английски и френски настояваха за оттегляне на диктатора и се обявяваха против разделяне на Либия. Протестиращите отхвърлиха възможността Либия да бъде обхваната от гражданска война, защото борбата била между либийския народ, от една страна, и омразния диктатор, от друга.

За жалост, ситуацията не е толкова ясно определена. Въпреки преобладаващите прогнози Кадафи и семейството му все още запазват позициите си и е малко вероятно да се оттеглят. Либия на практика е разделена на две половини. Кадафи има ядро от поддръжници, които се бият за него, и не може всички те да бъдат заклеймявани като чужди наемници.

Колкото по-дълго продължава конфликтът и либийците са принудени да заемат страна, толкова повече той се превръща в гражданска война. Освен това изходът от този конфликт ще се реши от чужди сили, което може да даде възможност на Кадафи да се представи като либийски националист, защитаващ страната си от имперски контрол.

Доста време би било нужно, за да затъне Либия до положението на Сомалия, но гражданските конфликти и омразата, която докарват те, набират сила веднага щом започнат престрелките. Чуждите медии доста се присмиват на бунтовниците в Адждабия, които се разбягват бързо след няколко паднали снаряда. Но едно от добрите неща в Либия е, че толкова много млади мъже не знаят как да боравят с огнестрелно оръжие за разлика от своите връстници в Афганистан и Ирак. Това няма да продължи дълго.

Водачите на опозицията в Бенгази се надяват, че времето е на тяхна страна и че изпадащият във все по-голяма изолация режим ще се разпадне отвътре, след като се сблъсква с неустоим чуждестранен натиск. Може и да са прави. Но иракските противници на Саддам Хюсеин мислеха общо взето по същия начин преди 20 години. А конфликтите преди и след неговото падане от власт породиха омраза, която непоправимо опустоши страната им.

Когато започна тази либийска война, бях поразен от сравненията с чуждата намеса в Ирак и Афганистан. Сега, когато се запознавам отблизо със ситуацията, установявам, че приликите са още по-зловещи. Ние се включваме в гражданската война на някой друг, а това е война, в която Великобритания, Франция и САЩ неизбежно трябва да играят водеща роля. Без нашата подкрепа местният партньор може да бъде разгромен за 24 часа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.