Попфолкът срещу обществото – 1:0

Бърз преглед на простотиите в продукцията на певици – силиконови хубавици

в. Култура

Азис влиза във ВИП Брадър 2. Снимка: Булфото.

Илиян изкрещява „Секс, секс, алеле майко!“ и залата френетично повтаря „Секс, секс!“. След него е Цветелина Янева: „Давай, кучка наречи ме!“ и залата отново кънти „Кучка, кучка!“

Не може да бъде, ще рече изуменият слушател — не е възможно да се скандират такива думи. Може, ще отвърнем и уточняваме, че горната ситуация се разиграва не на стадион или на сектантско сборище, а на културно събитие. Концерт за наградите на ТВ „Планета“ в началото на март.

Концерти, награди — прекрасно, но какви са тия сексове и какви са тия кучки? И какво става с попфолка — този жизнен и търсещ жанр? Защо така се срина да музикално-лексикалното и моралното дъно, защо така се разврати и циганизира?

Помним прохождането на жанра. Син Сити-та и подобните още ги нямаше и думата „чалга“ беше непозната. На старта нещата някак стояха прилично и духът не беше окончателно излязъл от бутилката. В столичните „Кошари“ Сашо Роман просълзяваше хората с нежните си балади „Мой ангеле“ („Снегове и ветрове, тихи летни утрини, сънища и спомени бавно ме изгарят“) и „Гълъбите бели“ („И когато мен ме няма, пак ще ме намериш, щом сълзи от мен ти пращат гълъбите бели“)…

Но това беше преди двайсет години. Днес гълъбите отлетяха заедно с изпълнителя им, талантливият джипси изпадна от кервана и преживява, като пее по частни партита „на уше“ на размекнали се дебеловрати. На неговото място изгря също талантливият и също мургав Азис, само че той „обърна плочата“ и се разхълца по задници и пениси: „Че голям е, всички знаят, много е голям“. Заприглася му още един мургавец, Кондьо: „Лимонада, нада, оранжада, евала бе, Ленче, аз тардела мале с мерцедеса“. Присъедини се и Тони Стораро, също „от маалата“: „Дигни си късата пола, качи се в моята кола, да те откарам у дома, да поиграем тра-ла-ла“.

Експресивност — добре. Ритъм — също добре. Целият свят днес е дискотека. И с това трябва да свикнем — но в нашата дискотека се говори единствено за мацки и мъжаги, мераци и кревати…

Без съмнение, попфолкът е част от културното ни пространство, изразява наши (източни, балкански) специфики, които не можем и няма смисъл да премахваме, както не бива да премахнем родната ракия, родната шкембе чорба и родната ругатня. Но както не приемаме те да са лоши, така не трябва да търпим и лошия попфолк.

Налага се едно уточнение. Нецензурностите не започват от гореспоменатата троица. Още нашите бащи и дядовци са припявали, за задявка и настроение, по някоя и друга мръсотийка („По Дунава кирпич плава, на кирпича два — три пича“; „Щом й го турна и шурна“)… Ала, за разлика от съвременната ни разкрепостеност по купони и ефири, нашите дядовци са пеели въпросните песнички на маса и като заспят децата, а бабите ни са им шъткали за по-тихо.

Към попфолка не реагираме правилно. Ругаем го и го набутваме в културното ни подземие. Или пък, особено напоследък, се примиряваме, оставяйки го да превзема телевизии и дискотеки. А трябва сериозно и загрижено да го лекуваме, както се лекува зависим от пороците човек. Защото изпълнителите му — иначе красиви българчета — свикнаха да ги хулят и съвсем логично реагират като престъпници — вместо да опитат да се „цивилизоват“, се затвориха като секта при твърдия си електорат в чалготеките, студиата и мутренските вили, а навън взеха да натрапват лукс и превъзходство.

„Изкарвате ни простаци, но парите са в нас и не ни пука, че БНР и БНТ ни гонят, затова ще си караме и така…“ — отвръщат те на обществото. И се разгръща нелепа конфронтация, при която воюващите страни (поп срещу попфолк, фолк срещу попфолк и т. н.) не искат да се примирят и приближат, да си разменят ценности и практики. Неотдавнашният реверанс към попфолка на Васил Найденов така си остана непоследван. По причина, че не се намери (намира) работещ модел (модул) за сближаване.

Ала в никакъв случай обществото не трябва да се заблуждава от тиражираните по радиа и презентации парфюмирани аргументи на чалга певците за „открити отношения и нравствена разкрепостеност“. Истината е, че те съвсем не мислят във философски категории, защото ги интересуват само парите и колко ще приберат за Великден и Коледа. Пред публика те са мили и скромни, но видял ли ги е някой в истинската им същност — с хиенските им хонорарни битки и кой на кого да грабне ангажимента.

Отново пример от флагмана — на честването на телевизия „Планета“ в края на миналата година Глория изказа поздрав-клише, в стил „да радваме феновете с още по-съдържателни песни“. Прекрасно, но що е съдържателност? Ето я, взета от шедьоврите на Гло: „Разбуди звяра в мен заспал“, „Млади и стари гледат чуждите жени“, „Леглото ти мирише на цветя, а ти си просто вятър и мъгла“, „Ако искаш мръсни танци — ела, ако иска — нека гледа, нейна работа“…

Русенската фолкеса най-пълно показва двойствеността на чалгаморала. Изпя немалко прилични песни, но видя, че пазарът кълве на еротика и бързо „препаркира“. Така, на смяна на „Българка“ и „Бели манастири“, дойде кичът на „Прелъсти ме пак“ и „Божествено люби ме“…

Но докато Глория само зове, Ивана се набутва директно в банята: „Да вземем душ или направо, ако така си мислиш, браво“. Нелина не остава назад: „Как го правиш, как го правиш, на жените се раздаваш“. До нея Галена: „Запали, запали, гледай как тялото ми с теб ще злоупотреби“. Теодора е на обратно мнение: „Гаси тока, после върти ключа и ще видиш к, во ще ти се случи“.

Ако гореизброените певици не се срамуват от въпросните простотии, би трябвало да им стане неудобно от вида на аудиторията им. Защото — не трябва да се заблуждаваме (и изпълнителите знаят отлично това) — тя се състои най-вече от младежи с интелигентност, по-ниска от средната. Елементарни момчетия от спортните терени и богаташките охрани — борчета, бодигардове, гурбетчии, а също всякакъв род далавераджии. Лузъри от социалното дъно, изживяващи се като култовия герой на Илиян Михов от „Баровец съм аз“…

А фенките на тази музика са тийнейджърките от крайните квартали с отвеяните погледи и неизменните мобифони в ръце, психясали от емпетройките в ушите. Които, също подражаващи на песенните героини, се превръщат като тях в лудо (или нещастно) влюбени, жадуващи, изгарящи, ревнуващи, непукистки, живеещи „за деня“ и „грабещи от живота с пълни шепи“.

Ако иска да просъществува, попфолкът трябва да разбере едно — че не може да се затвори тематично при горещите тела и парещите устни. Сърбите и румънците като по-възрастни в този жанр (те още при комунизма си фабрикуваха чалгоподобия) вече преминаха детските си болести и сега всички те — от Драгана Миркович до Миле Китич и от Роксана Принтеса до Николае Гута — търсят по-култивирани (в балканското разбиране на понятието) сюжети и мелодики, стремейки се да заличат отстоянието между попа и попфолка. Което при гърците отдавна е заличено и там всеки слуша всичко.

В Русия също има музика на простолюдието, „блатни“ песни и състави като „Воровайки“ („Крадли“) и „Бутирка“ (на името на известния московски затвор), но изпълнителите им са несравнимо по-прилични от нашите. От тях не можеш да чуеш простотии като тези на Траяна: „Тялото ми грешно трябва ли ти спешно“; или на Глория: „Пияна вишна съм сега, искай ме в нощта“…

Телевизионните клипове допълнително развалят пейзажа. В тях главните герои са замръзнали в тежки стойки, татуирани и небръснати мускулести типове с черни очила. Колкото до госпожиците, те се надпреварват в разголването, минаха на бикини и на еротични змиевидни движения… А се пробват и в холивудски фасони — в последните клипове се явяват в коприни и тафти. Но и тук май изостанахме.

Румънската телевизия ТАРАФ вече пусна песенно предаване с… напълно гола водеща, която на всичко отгоре се върти на кол! И си мислим — защо накрая чалга продуцентите не си спретнат по един порно канал, за няколко пачки ще си го уредят. Така хем повечето певици ще си попаднат, където им е мястото, хем няколкото по-сериозни най-накрая ще се облекат. (Не бива да се отрича, че в последно време чалга клиповете представят суперпрофесионална стилистика, при която видеоефектите, а също хореографията и костюмите, са на световно равнище. В това отношение режисьорите и аниматорите изпревариха композиторите и текстописците.)

Колкото до мелодиката, за нея не бива да се говори, защото тя от край време се изчерпва с еднообразни до безумие чака-рака ритми и тежки саудитоарабски маанета в изпълнение на гласчета пискливи, ревливи и носови, еднакви — извадени като по калъп (Сашка Васева сполучливо ги нарече „клонинги“). И за капак, ето го ужасът — първо място в хитпарада на телевизия „Планета“ от края на миналата година зае клипът на Цветелина Янева „Влез“, изобразяващ арабска улица с влачещи се дервиши, камили и жени в черни бурки, танцуващи нещо средно между кючек и рап.

За музиката и хореографията на иначе професионално направения клип не споменаваме, всеки се досеща какви са те. Първото място за тази песен е симптоматично. То вече представлява директен ъперкът върху националната ни идентичност. То бива мултикултура, но чак пък толкоз! Добре ще бъде този хубав клип да замине за Абу Даби, тамошните продуценти ще го приемат като свой (а може и да е готвен специално за там).

И вместо да се стреснат, продуцентите продължават по нанадолнището. Преслава и Галена предложиха друга песен в още по-източна, турскоарабска посока — отново дервиши и камили и като връх — на екрана текат арабски йероглифи!.. След аплодисментите за въпросната песен Преслава се провикна: „Тази публика много ми отива!“. Коментарът е излишен.

Оказва се, че в музикално отношение арабските ладове не са случайност, а тенденция. В последните хитпаради на радио „Сигнал плюс“ почти всяка песен започва с протяжни извивки като тези на мюезините по минаретата. Оказва се в последна сметка, че арабската мелодика взе да измества циганската, която доскоро смятахме за неизтребима…

Но чалгафренията не може да продължи вечно. И се забелязва, че постепенно нещата си отиват на мястото. Пазарът на дискове падна, подбит от ефира и торентите, съответно от пресищането на публиката. Жанрът, обаче, отговори по съвършено сбъркан начин. Вместо да се свие и да се заеме с повишаване на качеството, продължи да се свръхпродуцира с все по-безвкусно чалгадиско. Гарнирано като на бразилски карнавал, с дрънкулки и пера, прожектори и лазери. С което окончателно се самоампутира.

Разбира се, не бива да мислим, че чалгата ще изчезне напълно. Ще я има, докато има българи, друсащи кючек. Но й предстои логичната съдба да се скатае в полагащата й се тясна ниша на родната култура. Този процес вече започна. Нещата се свиват. По билбордовете лъснаха недостъпните до вчера планетки и пайнерки, горещо молещи да им посетиш клубовете срещу смешни цени, а напоследък и безплатно…

Но все още попфолкът води на обществото с едно на нула. Все още го кълнем от панелните си апартаменти, гнусливо го наричаме чалга, а той си движи по света с мерцедеси и коприни. Емилия в Атланта, Джена в Мюнхен, Кали в Брюксел… А Емилия бе наградена като „Посланик на българската култура на Запад“!

Нека, мислим си, ни прославят зад граница тези изпълнители. Но, защо ли, тайно се надяваме да го правят прилично и да не ни излагат. Позволяват ли си пред нашенците в чужбина да си реват простотиите или си ги пазят за тукашна консумация?

От в. Култура

P. S. Наскоро Сашка Васева обяви, че заедно със Сашо Роман и няколко певци основава сдружението „Ретрофолк“. Самото название подсказва за стремеж да се върне жанрът към неговите по-чисти първоизвори. Пожелаваме на инициаторите да върнат „гълъбите бели“ в песните.

* Наско Мандаджиев е филолог и писател, преподавател по разследваща журналистика в НБУ.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.