Георги и Пепа – Да замина или да остана?

Пепа и Георги. Снимка: авторката

Пепа и Георги са родени през 1987 г., тя е икономист, той – философ. И двамата са от т. нар. „перспективни млади хора”.
Пепа Канджева завършва езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” във Велико Търново, след което заминава за Испания, Барселона, и завършва Бизнес администрация и мениджмънт. После избира да се върне в България, в момента живее в София и работи консултант по международни програми и проекти.
Георги Янков завършва математическа гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново и философия в СУ “Св. Климет Охридски”. В момента учи магистратура Организационна психология и ходи на курсове по немски език, тъй иска да става преподавател в Европа, да кандидатства за магистърска степен в Германия, Холандия, САЩ.
На една маса в “Хепи” обсъдихме собствената им съдба, живота и избора на младия човек в България, който трябва не просто да реши какъв да бъде, но и къде– в България или извън нея?

– Георги, ти използваше израза “българска работа”. Какво имаш предвид с него?

– Това е нарицателно, показва негативно отношение към особен вид работа, нещо, което по-добре да не е било направено. На български се казва “Язък за усилията”, накрая резултатът не покрива първоначалните очаквания. Отнася се за случаи, когато българинът може да е вложил много усилия, но не с правилната визия за нещата и накрая оплесква работата, и по-добре да не я е правил.

– И какви са причините?

– В България всичко от чуждия опит се побългарява. Стотици години немският селянин е страдал и е бил наказван, за да може да му се вгради спазване на правилата. И щом там за някакви стотици години са възникнали някакви правила, защо ние трябва всичко да побългаряваме? Както си е нормата в света, така трябва да се направи и тук, но ние сме майстори на изключенията.

– Пепа, има ли за теб понятие “българска работа”?

– Не го използвам. Дори изобщо. Според мен всяка държава има различни проблеми, от които гражданите са недоволни. Да, имаме нещо ориенталско като начин на мислене. Но и в Испания съм чувала израза “испанска работа”. Там хората не си дават толкова зор да вършат нещата. Банките на испанците работят до два часа, има обедна почивка на магазините от два до пет, в неделя магазините не работят. Идеята е, че всяка една нация има определена “българска”, “испанска”,“английска” работа…

– Мислиш ли, че и германците имат “германска работа”?

– Ами да, няма перфектна нация, нали така? Честно казано аз се дразня, когато обобщаваме така -“българска работа”. Всеки човек е индивидуален!

– А не е ли възможно така да се успокояваме и да не се променяме?

– Ами ние сме доста критични към себе си, но нищо не предприемаме, за да се променим.

– На теб хареса ли ти Испания?

– Да, Барселона е уникален град. Испания също. И аз наистина много обичам хората, мястото, където съм живяла. За нищо не бих заменила тези години.

Пепа в Барцелона. Снимка: Личен архив


– А след като ти хареса, защо не реши да останеш там?

– Ами не знам, може би съм родолюбка…(усмихва се).

– Кога разбра, че няма да останеш?

– Още в началото. Защо да остана там? Е, да, има много плюсове да останеш – работа, заплата… Аз се прибрах, когато започна кризата там. Но дори и да не беше така положението, пак бих се върнала.

– С каква идея се върна тук, какво развитие искаш тук?

– Бих искала мениджърска позиция и по-точно – проджект мениджър. От друга гледна точка искам собствен бизнес…Тук е по-трудно определено, в момента чувствам, че е по-трудно да се развиваш в България. Но все пак – защо не? Вярно е, че всеки има право да живее и работи, където иска, но защо да не се опитваме да оправим нещата… Ние виждаме, че са зле и си тръгваме. Наистина е по-лесно – в Испания имаш 13-та и 14-та заплата, чист град, сигурност, супер много плюсове в начина на живот. Тук нямаш това спокойствие, но може би има предизвикателства. Твърде голяма идеалистка ли съм?

Георги: Да, абсолютно. И ти го казва човек, който по принцип трябва да е идеалист, защото нали съм завършил философия… Аз никога не съм бил против държавата си, не искам, казвайки “българска работа”, да обиждам хората, но от няколко години насам съм осъзнал, че хората не искат да се променят. Ако в бъдеще този университет разбере, че трябва да е фабрика за качествено образование, ако имам докторска степен, ще се върна да преподавам. До 1945 г. у нас така са правили – осигурявали са държавна стипендия в Германия за хора, които са се връщали.

– Защо избра да кандидатстваш магистратура точно в Холандия или САЩ? С какво са привлекателни за един млад човек?

– В Англия магистратурите са много скъпи и за човек няма възможност да изтегли заем, в Холандия може да изтеглиш, ако намериш каквато и да е работа. Магистратурата освен това е година, а Холандия е водеща в света държава като изследвания в моята област, както и САЩ. А бакалавърската степен в България се признава навън, но магистратурата не.

– Правите ли често в съзнанието си сравнение между България и друга държава?

Пепа: Не правя сравнение. Избрала съм да живея тук и се справям с проблемите си тук…Мога да се върна, но за момента съм решила да пробвам да се реализирам тук.

Георги: Когато свикнеш с една действителност, спираш да сравняваш. Ирландия е красива държава. Казват, че ирландците много си приличат с българите, те са били 800 години под английска окупация. Но те имат едно групово качество – че са много упорити.  Разтегливи са във времето като нас, но са готови да жертват много за идеята, за да направят нещо. Не ми харесва, че в тях има някаква доза неискреност, останало им е от англичаните явно, и обикновено не казват, каквото мислят.

Георги във Вашингтон. Снимка: Личен архив

– В кои държави си бил още?

– В САЩ, Италия, Полша, Гърция, Турция, Сърбия, Словения. В САЩ съм бил на бригада. Там ми харесва, че се чувстваш спокоен. Плюс това (смее се) човек може да потребява, с парите да си купи най-доброто качество дрехи, храна. Не ми харесва принципът, на който съществуват Щатите – че оцеляват по-силните, ако нямаш частна здравна осигуровка, можеш да си умреш. И там пенсионерите не са добре, и там вземат 500 долара пенсия на месец. Но наистина е страната на неограничените възможности…

– Имаш ли период, който си определил за пробен живот в чужбина?

– Ами не знам, много напред е това пресмятане. Аз съм от хората, които биха започнали не само работа по специалността си, защото си представям живота си по-спокоен и дори на по-скромна работа бих бил доволен. Пък и никога не знае човек кога ще срещне любовта и където я срещне – там остава (смее се). Но трябва да се защитава държавата дори от разстояние… Трябва да си счупят главата някои хора и да разберат, че трябва да допуснат хората извън България да участват в управлението. Тези хора нито ги броим, нито им отваряме достатъчно секции за изборите.

– Не е ли много хитро – едновременно да си извън България и искаш да участваш в управлението?

– Донякъде да, специално за кметски избори е нормално да нямат право да гласуват, защото не живеят там. Но специално за президент и за други неща…

– Ти имаш нагласа да живееш в чужбина, същевременно не искаш да се откъсваш?

– Ще има носталгия, ако отида, ще си идвам често. Но не приемам така, “на прощаване”, нещата. Няма как да не живеем в глобален свят… Пътуването от Амстердам до София е два часа… До някой квартали в София пътят е повече (смее се). Искам спокоен живот, там оценяват професионалиста, човек разчита на себе си, не на външни фактори, като това кой кого познава, кой си е уредил мястото… Целта ми е да си осъществя мечтата, да получа солидно образование, диплома, призната в целия свят, и ако има възможност, ще стана доктор, може и в Германия.
…И в Ирландия има много корупция. Там до ’85-а, ’86-а година всичко е било много зле. Но след като влизат в ЕС, използват всички програми. Усвоили са 80 милиарда досега. Няма как всичко да е съвършено, всеки философ ще ви го каже… И те са правили измами като наши земеделци, но при тях е изключение. Ние правим проекта, мислейки какво откраднато ще остане за нас, а те първо мислят какво ще помогне на обществото, което е целта, затова ЕС им дава парите.

Пепа. Снимка: авторката

Пепа: Искам обективно да кажа, че въпреки измамите има задвижени проекти, и нашите еврофондове много работят. Ако се влезе примерно в сайта на “Държавен фонд земеделие” на изплатени проекти, се вижда колко договори са сключени, извършени са плащания към кандидатстващи. Хубаво е, че има хора, които работят и имат добри идеи. Наистина има неща, които могат да се подобрят. От страна на различните министерства – по-бързи плащания, по-гъвкави изисквания за кандидатите. По-бързи действия от страна на държавната администрация…

– Има ли хора, които могат да променят съществуващите проблеми?

Пепа: Ами нашето поколение може, но не с едно щракване с пръсти… Живеем в общество, в което нашите родители са отгледани в друга система, техните родители в по-друга система и е много трудно да се създадат добри практики.

Георги: Има млади хора, те наистина искат да променят нещата, но трябва да са радикални, защото когато започнат да преговарят със старата номенклатура, тя ги ограбва от активната им енергия и те се примиряват, а най-жестоко е да загърбиш мечтите си.

Снимка на Георги от Холандия, където студенти се забавляват на площад.

– Скоро излязоха резултатите от преброяването на населението. Намалели сме с около половин милион. Какво мислите за това?

Георги: Между другото очаквах да сме намалели повече. Това показва песимизма на българина, който е вроден донякъде. Но това е голяма цифра за народ под десет милиона. Според статистиката в момента сме на нивото на 1956 г. От историята ни все едно са изтрити 45 години. Видях на скалата, че от 1900 година до 1950 година сме се увеличавали, много силни години. Но сега нещо става, щом се връщаме толкова назад…

– Каква е причината според теб, има ли виновни и кой?

– Фактите говорят – има демографска криза…Не се раждат деца, хората не се чувстват сигурни. Защо? Няма сигурна държавна политика. Предишното правителство прие закони за поощряване на семействата, сегашното ги промени. Ето, дори да има добра политика, напук се сменят нещата, само защото не е “нашата” гениалност. Ако хората са по-заможни, ще правят деца, има всички предпоставки, имаме здрав български ген…

– Ти би ли искал да се върнеш някой ден с твоите деца?

– Ако имам възможност да избирам чуждо гражданство, тогава ще бъде голямото “питане”, защото повечето държави в света не разрешават двойно гражданство и трябва да решиш на коя държава в крайна сметка ще бъдеш гражданин. И ако станеш гражданин на  друга държава и децата ти се родят там, са автоматично нейни граждани и не могат да придобият българско гражданство.

– И двамата сте от Горна Оряховица. Какво мислите за града си в момента?

Георги: Много е тъжно…Горна Оряховица има уникалната възможност да е транспортен център на Северна България, има летище…. Има много плодородна земя за градинарство, зеленчукопроизводство… А трагедия е, че винаги кметът от Горна Оряховица не е от управляващата партия и винаги на града му се спира финансирането. И е много тъжно, че в България се дава финансиране на кметовете по партийна линия, не по проектна.

Пепа и Георги. Снимка: авторката

– Би ли се върнал в този район – Търново, Горна Оряховица?…

– Бих се върнал, ако например Търновският университет реши да се реформира и му трябват качествени преподаватели. Ще бъде чудесно да живея в Горна Оряховица или във фамилната ни къща до Севлиево и да пътувам във Велико Търново… Но е много тежко положението в Горна специално. Хората сами един друг се “натопяват”, получават минимална заплата и ако някой предяви права към работодателя си, другите му казват:” Ти къде си тръгнал да се бориш, радвай се, че имаш работа”.

Пепа: В по-малкия град промените идват по-трудно, младите хора бягат, когато няма възможност за реализация…Но на мен много ми харесват Горна Оряховица и Велико Търново…те са на много хубаво място. След години, ако се оправи икономиката, ще има вълна към малките градове и не само към София.

– Не мога да не попитам какво е нужно, за да сте щастливи в бъдеще?

Пепа: Някои хора биха казали “малко”, аз бих казала “много”. Трябва да осъществя няколко мечти, да срещна човека, с когото да градим бъдещето си – може би тогава ще съм щастлива. Докато сме млади, искаме динамика, а минавайки време, искаме спокойствие. Аз определено искам от двете, а семейството може да ме направи много щастлива. От икономическа гледна може би е нужна икономическа стабилност, която дава възможност да осъществяваш много повече неща…

Георги: Преди време чух фраза от “Червено и черно” на Стендал – “Животът нито е толкова лош, колкото си мислим, нито е толкова добър, колкото си мислим”. За да бъде щастлив, човек трябва да е на земята с действията си, и все пак да не се отказва от идеите си, да вярва и мечтае… Може би моята мечта е да пътешествам, да се кача на кораб, да видя различни хора, дори да напиша книга. Най-много по време на тези пътувания искам да завършва житейската си философия. Защото един философ, дори ако изучи всички философски школи на света, ако няма собствена житейска философия, ще остане в недоумение. Искам да видя максимално много неща от този свят, защото осъзнавам, че животът е твърде кратък.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.