Защо Румъния няма да строи нови реактори

Франс прес

Румънските власти настояват, че ядрената централа Черна вода е безопасна, а двата блока отговарят на всички изисквания за качество. Снимка: Canteach

Залежи от природен газ и петрол, пълноводни реки и силни ветрове – Румъния има всичко, за да се превърне във важен енергиен фактор в Европа, но са наложителни реформи за по-доброто функциониране на този сектор, подчертаха експерти в сряда в Букурещ. „Румъния има огромен енергиен потенциал, но модернизация на мрежите и следователно сериозни инвестиции трябва да се направят в следващите години“, заяви за АФП Ивоник Дейвид, координатор на бяла книга, озаглавена „Енергията – шанс за Румъния“, която бе представена в сряда в Букурещ.

Този документ, подготвен от френски и румънски експерти, предлага десет контретни мерки, от справедлив достъп до ресурси до енергийна ефективност, за да се помогне на Румъния да стане един от европейските лидери в сектора. През 2010 г. 83 процента от нуждите от газ на страната бяха покрити от двете големи местни компании производители – Ромгаз и ОМВ-Петром, което даде възможност за намалявване на вноса на руски газ.

Водноелектрическите централи функционираха на пълен режим, регистрирайки увеличение с една четвърт на продукцията си, докато капацитетът на инсталираните мощности за производство на вятърна енергия се увеличи от 14 на 462 мегавата след пускането в действие на вятърен парк на чешката компания ЧЕЗ, който се предвижда да бъде най-големият в Европа. Тези природни богатства позволиха да се запазят цените на природния газ и електричеството сред най-ниските на континента.

Този избор е оспорван обаче от експерти и от чужди компании, които смятат, че това пречи на развитието на сектора и отдалечава инвеститорите. „Съществува една трудност“ за Румъния, тъй като „трябва едновременно да се следва тази политика“ и да се отделят средства, „които дават възможност за модернизиране на най-старите капиталоволожения“, подчертава Дейвид. Европейската комисия поиска от три страни, включително Румъния, да приведат законодателството си в тази област в съотвествие с правилата в ЕС, подчертавайки, че „регламентираните тарифи изкривяват функционирането на пазара“.

Според проучване на Румънския център за европейска политика „далеч от това да се съобрази с изискванията на ЕС, Румъния е направила крачки назад в областта на либерализацията на енергийния пазар“. „Макар че регламентирането на цените изглежда облагодетелства потребителите, в действителност то застрашава енергийната сигурност на страната, тъй като чуждите инвеститори не се решават да влязат, опасявайки се, че може да не си възвърнат капиталите, докато румънските държавни компании регистрират загуби заради ниските цени“, подчертава Румънският център за европейска политика.

Тази липса на „разбираемост“ на пазара накара през януари три компании ГДФ Суец, РВЕ и Ибердрола да се откажат от ангажимента за строеж на два нови реактора на атомната централа Черна вода Югоизточна Румъния. „Много акционери си казаха: не можем да поемем този риск“, обясни Дейвид, който е и директор на ГДФ Суец-Румъния. Той оправда това оттегляне с несигурност, свързана с рентабилността на този проект, чиято стойност се изчислява на четири милиарда евро, както и с намерението на Букурещ да изгради отново своите енергийни активи, създавайки два „национални шампиона“.

Този проект бе оспорен от много от компаниите, имащи отношение към него, и от посланика на САЩ в Букурещ Марк Гитенстийн, който го сравни с опит за „пренареждане на шезлонги върху Титаник“. Гитенстийн, който се обяви в подкрепа на въвеждане на големите енрегийни компании на борсата, изтъкна неотдавна, че този сектор се нуждае от 10 милиарда евро, за да стане „истински мотор на икономическия растеж“.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.