„Железният купол“ действа, но може да разори Израел

Правда. ру

Системата „Железен купол“. Илюстрация: дифенстек

Израелските военни успешно изпробваха в бойни условия системата за противоракетна отбрана (ПРО) срещу нисколетящи цели „Железен купол“. От 7 до 9 април бяха свалени 8 ракети „Град“ и „Касам“ от общо 35, изстреляни срещу Израел.
С други думи, системата свали едва 24 на сто от ракетите. Според нейните конструктори, обаче, „Железен купол“ унищожава ракети, само ако те реално застрашават населени места.

При всяко положение в Израел днес не се виждат сериозни разрушения, причинени от ракети. Това позволи на израелските журналисти да стигнат до извода, че разходите за разработка и внедряване в производството на компонентите от „Железен купол“ са били напълно оправдани.

Дали е така? И дали системата би могла да отрази масиран огън с „Град“ и „Касам“? „Правда“ помоли за отговор експертите Авигдор Ескин и Владислав Шуригин.
Ще припомним, че създаването на система за ПРО срещу ракетни обстрели бе споменато като възможност в Израел още преди 10 години, когато палестински, а след тях и ливански „ракетчици“ предизвикаха за пръв път еврейската държава.

С годините ракетните обстрели ставаха все по-интензивни, а Тел Авив все повече се убеждаваше, че е поел по верния път. Защото премахването на самите „ракетчици“ чрез въздушни и артилерийски удари не даваше необходимия ефект. Израелските военни организираха акции за възмездие и успяха да ликвидират стотици палестински бойци, но обстрелите не секваха. Вместо убитите „ракетчици“ изникваха нови и нови.

През 2006 г., след втората ливанска война, Израел бе принуден да побърза с разработването на адекватна система за ПРО. Тъкмо през онова лято противниците на еврейската държава прилагаха масово ракети с малък обсег и успяха да нанесат значителни щети. Загубите в хора не бяха толкова големи — общо малко над сто души, но ракетите в ръцете на „Хизбула“ съществено повлияха нагласите сред израелското население.

Ракетните обстрели наложиха на израелците спешно да евакуират част от жителите на северните гранични райони. Освен това, бойците от „Хизбула“ успяха да причинят видими разрушения в Израел, което намали и промишленото производство.

Всичко това се отрази и на изхода от войната. При все че израелските войски успяха да нанесат на противника по-осезаеми загуби и да превземат потенциално опасните райони, откъдето бяха обстрелвани земите на Израел, крайният успех на Тел Авив изглеждаше твърде неубедителен.

Изявленията на „Хизбула“, че ливанците са разгромили „ционисткия агресор“, естествено може да се смятат за пропаганда. Войната от 2006 г. обаче демонстрира колко са уязвими граничните райони на Израел срещу ракетно оръжие с малък обсег.

Нещо повече, тревогата сред израелците се засили, тъй като Мосад и Шабак (разузнаването и службата за сигурност — б. р.) получиха данни, че с помощта на Иран и Сирия „Хизбула“ не само е възстановила ракетния си арсенал, но и видимо го е увеличила благодарение на по-големия обсег на ракетите.

По думите на израелски военни експерти, днес ракетният арсенал на ливанските въоръжени бойци, ако оставим настрана ракетите на палестинците, наброява близо 40 хиляди единици. При това списъкът може според тях да включва дори ракети „Скъд“ и други с достатъчно голям обсег, за да могат да поразяват обекти в цял Израел.

По време на операцията „Пустинна буря“, когато Саддам Хюсеин употреби срещу израелците десетки скъдове, израелските и американските военни успяха да свалят повечето с помощта на зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“, а може би и с опитни образци на системи за ПРО срещу височинни цели „Хец“ (или „Стрела“).

Това обаче не внуши на Тел Авив чувство за сигурност — според различни данни, близо една трета от скъдовете все пак са поразили територията на Израел. Възможно е обаче влизането в строя на „Железен купол“ — ПРО срещу нисколетящи цели, и по-нататъшното усъвършенстване на системата „Хец“ да са променили нещата. Още повече че до есента на 2011 г. Тел Авив планира да разположи в Южен и Северен Израел нови 10 обекта за ПРО, които ще му струват близо един милиард долара.

„Когато съм в Ерусалим, се чувствам защитен и без това — заяви израелският политолог Авигдор Ескин. — Колкото до хората в граничните райони, патили досега от ракетните обстрели, занапред и те ще се чувстват по подобен начин. Проблемът датира отдавна и разполагането на “Железен купол” нагледно показва, че властите започват успешно да го решават. По повод данните, че системата далеч не е можела да свали всички цели, не бива да забравяме, че разгръщането й едва започва. Очаква се до края на 2011 г. проблемът да бъде решен.

Що се отнася до липсата на система за ПРО срещу цели, летящи на средни височини, такава вече се разработва (експертът вероятно има предвид разработваната система за ПРО „Шарвит ксамим“ — „Магическа пръчица“, бел. авт.) и може да бъде създадена още в близките години.

Относно борбата срещу вражеските ракети като цяло, не мога да отмина и друго съществено постижение на нашите военни конструктори: чрез системата „Анорак“ („Меил Руах“ или „Трофи“ — б. р.) успяхме съществено да повишим сигурността на нашите танкове срещу противотанкови ракети — практиката сочи, че тя успешно ги унищожава“.

„Засега е преждевременно да правим изводи дали тази система е ефективна или не. Защото “Железен купол” не бе изпробвана във военни условия с изстрелване на голям брой ракети — коментира военният експерт Владислав Шуригин. — Наличните данни сочат, че системата е напълно способна да сваля единични ракети. Никой обаче не би гарантирал, че ще бъде ефикасна при масиран залп. Предполагам, че в момента „Железен купол“ е ефективен точно колкото телефонен номератор, който може да приеме ограничен брой обаждания.

Свалянето на ракети тип „Град“ не е нещо свръхестествено. Имаме успешен опит още от съветско време. Но трябва да отбележим, че Израел традиционно отделя голямо внимание на военната наука, благодарение на което е технически развита държава. Затова не изключвам израелците наистина да са направили ефективна система за борба срещу ракетната заплаха. Ако е така, можем само да се радваме за тях.“

Както и да стоят нещата, Израел все още няма ясни гаранции, че ще успее да отрази ракетните удари на въоръжените групировки. И по всичко личи, че тази система засега не може да отрази масирани минометни обстрели, макар че според конструкторите й ще може да се справя и с това предизвикателство. От 7 до 10 април 2011 г. примерно срещу израелската територия бяха изстреляни поне 350 мини калибър 81 до 120 милиметра. Не бе съобщено обаче за успешни действия на „Железен купол“ срещу минометни боеприпаси.

Ефективното използване на „Железен купол“ срещу ракети с малък обсег също е под въпрос. Първо, буди съмнения дали системата ще се задейства навреме, ако бъдат атакувани израелските колонии, тъй като в случая палестинските бойци ще стрелят от малко разстояние. Второ, дали предстоящите обстрели няма да разорят Израел? Защото стойността на една противоракета за „Железен купол“ е близо 40 хиляди долара, а ракетите с малък обсег, с каквито разполагат палестинските и ливанските въоръжени бойци, струват по 200 до 1000 долара бройката.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.