Порно сайт с текстове на български, който все още функционира.

Покрай суматохата около изборите за европарламент депутатите успяха тихомълком да приемат закон, който тотално забранява порнографията и наказва с двойна тежест - до 2 години затвор - разпространението й в Интернет. Става дума за Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник на 11 май тази година.

Промените в закона, забраняващ порнографията във всякаква форма, се правят в момент в който депутати обсъждат легализирането на проституцията в България. Според гласувания текст на член 159 от НК “Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева”.

Порнографията по принцип е криминализирана от години, но този път законът изрично подчертава какво не трябва да се показва. Вносителите на законопроекта Светослав Спасов и Мария Ангелиева от НДСВ са се опитали да отговорят на въпроса “Що е то порнография и как да я разпознаем?”. Приетият текст, минал през комисии и двукратно гласуван в пленарна зала, звучи така: „Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм или похотливо показване на половите органи на лице”.

Определението е толкова широко, че в него може да попадне какво ли не. От открито сексуалните послания в рекламите на водка “Флирт” до концертите на Азис, които по този текст могат да се класифицират като порно филм с музикален съпровод. По новия закон организаторите на неотдавнашния еротичен фестивал в зала Универсиада би трябвало да бъдат групово арестувани и подведени под отговорност за разпространение на порнографски материал и то на живо. Същото важи и за кабелните телевизии, които след полунощ предоставят на зрителя порно канали като XXXL, Spice Platinum и др.

За разпространителите на такова съдържание законът предвижда глоби между 1000 и 3000 лева и до една година затвор.

По вестникарските будки продължават да се продават както “софт” така и “хард” порно списания, а еротичните каналите си вървят безпроблемно. За глобени и осъдени още нищо не се е чуло. По усмотрение на полицията и прокуратурата по новите текстове в закона могат да бъдат подведени издателите на мъжки списания като “Плейбой”, FHM. А издателите на списание като Hustler, което също излиза на български направо са за затвора. И се получава парадокс - в далеч по-пуританска страна като САЩ излизат издания, които по нашите закони са порнографски.

Абсурдът на бългаските закони обаче достига върха с текстовете за Интернет.

Корица на българско еротично списание - едно от многото, които се продават по вестникарските сергии.

По причини, известни само на авторите на закона, разпространението на порно в Интернет е двойно по-тежко престъпление, което заслужава и двойно наказание. Глобата е същата като за филми и печатни материали, но срокът зад решетките е двоен - до 2 години затвор.

Не става ясно защо порнографията в Интернет е по-опасна от тази на сергиите за вестници. С какво голите девойки по списанията са по-невинни от колежките си в Мрежата? Вероятно в очите на депутатите онлайн пространство по мистериозен начин прави порно сцените двойно по-мръсни.

Засегнати са обаче не само собствениците на порно сайтове, а и обикновените потребители, тъй като в закона няма изрична дефиниция за “разпространение” и “разпространител”. Ако някой качи еротични снимки в личния си сайт, това също би могло да бъде сметнато за разпространение на порнографски материал. От друга страна, ако човек сваля какъвто филм през повечето торент тракери, той автоматично става и “сийдър”, тоест – докато тегли, той и споделя изтеглената информация. Така вероятно рискува да прекара до 2 години в затвора само защото се е порадвал на прелестите на някоя порно дива. Ако я гледа по телевизията, обаче, нищо не го заплашва.

Интересна подробност е, че всъщност в България Интернет не е най-популярният източник на подобни забавления. Българите, ползващи Интернет, са доста по-малко от потребителите в европейските държави. Изследване на статистическата служба на ЕС “Евробарометър” сочи, че българите ползват най-малко Интернет измежду 27-те страни в Евросъюза. В ЕС 47% от хората на възраст между 16 и 74 години ползват Интернет поне веднъж седмично. В България процентите са 22. Българите, които гледат телевизия и купуват печатни издания, със сигурност са повече.

Промените в Българския наказателен кодекс се правят в момент,, когато дори в консервативна Америка признават, че достъпът на децата до порносайтове не трябва да се контролира толкова строго от закона.

В края на март тази година Федералният съд на САЩ обяви за противоконституционен закон от 1998 г., забраняващ децата да гледат порно в Интернет. Делото е първото в света, което сваля забрана за достъп до интернет материали. Идеята е, че достъпът на децата до такъв тип материали може да се контролира от техните родители. Действащият дотогава закон е счетен за нарушаващ Първата поправка от Конституцията на САЩ, с която се гарантира свобода на словото.

В Българския закон обаче достъпът до порно в Интернет се забранява не само на децата, а буквално на всички.

Сайтът porn.bg обещава да стартира след 40-тина дни. Дали това ще стане след промените в закона не е ясно.

Междувременно в българските онлайн форуми усилено се дискутират приетите промени, а потребителите са недоволни. Навсякъде се виждат заглавия като “Искаме си порното” и “Да живеят Лари Флинт и Хю Хефнър”. Участници от форумите са съставили и петиция, която започва така: “Порнографията е изкуство, представящо полови актове и голи хора. Искаме в случая, в който порнографията е между пълнолетни актьори, тя да бъде легална и да отпаднат инкриминиращите я членове от Наказателния кодекс така, както е във всички развити демокрации”. (Целият текст на петицията можете да видите тук).

Поправките в закона не свършват дотук. Изменената ал. 5 става ал. 6 и звучи така: “Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева”. Как ще се определя дали порноактьорите са навършили 18 години или “изглеждат като такива”? Никой не може да каже обаче къде са границите - нито за възрастта, нито за това къде започва порнографията и къде - еротиката. Ако това ще го определят полицаите, трагедията е пълна.
Целта на приетите промени вероятно е била да се защитят децата и да се ограничи максимално възможността за разпространение на педофилски материали. Да забраниш порното на възрастните обаче, само за да предпазиш децата, е като да забраниш секса на всички, за да не го правят непълнолетните.

Виж тук репортаж на бТВ по темата, качен в сайта vbox7.com.