Магазин за съпрузи, магазин за съпруги

Защо толкова много умни и привлекателни жени остават сами? Защо не могат да открият мъжа на живота си? Други пък, вече омъжени, се чудят дали изборът им е бил правилен. Как да разпознаем подходящия партньор, за да не прекараме живота си в колебание и съжаление?

Лори Готлиб, журналистка и самотна майка, се опитва да си отговори на въпроса, който много жени си задават: „Нима свършиха добрите мъже?” След множество неуспешни връзки Лори Готлиб е принудена да направи равносметка за причините, довели до настоящото положение. Книгата е откровен отговор на въпроса защо любовният ни живот не върви според собствените ни планове. Предлагаме откъс от книгата „Омъжи се за него”, подготвена от ИК „Хермес”.

Откриха нов магазин – за съпрузи! На входа има табела:

В магазина за съпрузи имате право да влезете САМО ВЕДНЪЖ. Той е на шест етажа, като стойността на стоките се увеличава на всеки етаж. Пазаруващите дами могат да си изберат всеки артикул от даден етаж или направо да преминат към следващия етаж, но не могат да се връщат на по-долните етажи до момента, в който трябва да напуснат сградата.

И така, една жена влиза в магазина. На вратата на първия етаж виси надпис:

Етаж 1 — Мъже с добри професии.
„Хм, това е добре – мисли си тя, – но аз искам повече”. Затова продължава нагоре, където на вратата пише:

Етаж 2 – Мъже с добри професии, които обичат децата.

Заинтригувана е, но все пак се изкачва към третия етаж, където надписът гласи:

Етаж 3 – Мъже с добри професии, които обичат децата и изглеждат страхотно.

„Мили боже!” – мисли си тя, но нещо отвътре я тика да продължи нагоре по стълбите.

Етаж 4 – Мъже с добри професии, които обичат децата, изглеждат страхотно и помагат в домакинската работа.

„От това по-хубаво – здраве!” – възкликва нашата дама. Обаче едно гласче в главата й се обажда: „Дали, дали?”. Затова тя изкачва и следващите стълби и чете табелата.

Етаж 5 — Мъже с добри професии, които обичат децата, изглеждат страхотно, помагат в домакинската работа и имат великолепно чувство за хумор.

Вече е намерила онова, което търси, затова се изкушава да остане на този етаж, но тайнствена сила я бута нагоре към шестия етаж, където на табелата пише:

Етаж 6 – Вие сте посетител № 42 215 602. На този етаж мъже не се предлагат. Той съществува единствено като доказателство, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви, че пазарувахте в „Магазина за съпрузи”.

НО ВИЖТЕ И ТОВА:

За да избегнат обвиненията в пристрастно отношение към половете, собствениците на магазина откриха и „Магазин за съпруги” на отсрещната страна на улицата.
На първия етаж се продават съпруги, които обичат секса.
На втория етаж има съпруги, които обичат секса и са с добро сърце.
На третия етаж се предлагат съпруги, които обичат секса, имат добро сърце и си падат по спорта.
Не се знае какво има на четвъртия, петия и шестия етаж, понеже там досега не е стъпвал мъжки крак.

—Моята версия на един стар виц за избора на съпруг

Добре, добре – ето ги. Ето качествата (без да се задълбочавам и без да ги подреждам по важност), които биха фигурирали в списъка ми за пазаруване, ако ми се случи да се озова в „Магазина за съпрузи”:
интелигентен;
– мил;
– изключително забавен;
– любознателен;
– да обича деца;
– финансово стабилен;
– емоционално достъпен;
– сексапилен;
– романтичен;
– страстен;
– състрадателен;
– с бунтарски дух;
– със силна интуиция;
– щедър;
– да е вярващ, но не фанатик;
– оптимист, но не и наивен;
– амбициозен, но не работохолик;
– талантлив, но скромен;
– любящ, но не обсебващ;
– земен, но не скучен;
– с духовни търсения, но не краен;
– чувствителен, но нe слабохарактерен;
– чешит, но не отблъскващо ексцентричен;
– свободен дух, но същевременно отговорен;
– харизматичен, но да не театралничи;
– мъжествен, но способен на дълбоки чувства;
– атлетичен, но не спортен маниак;
– отворен за новото, но способен да отстоява убежденията си;
– решителен, но не тираничен;
– зрял, но не стар;
– с творчески заложби, но да не е художник;
– да подкрепя мечтите и целите ми;
– да е съхранил детското в себе си;
– да е приблизително на същата възраст като мен (за да говорим за общи неща);
– да умее да изслушва и да общува;
– да е гъвкав и да може да прави компромиси;
– интелигентен и с добро образование; да е пътувал, да познава света;
– по-висок от 1,77 м, но не повече от 1,83 м;
– да не е плешив (чуплива тъмна коса би било добре — в никакъв случай рус);
– да има политически възгледи, подобни на моите;
– да имаме сходни ценности;
– да не си пада по научна фантастика и комикси;
– да има добър вкус/естетически усет;
– да се отнася отговорно към здравето си и да е в добра форма;
– да има отношение към обществените проблеми;
– да обича животни;
– компетентен;
– сръчен;
– да може да готви;
– да обича да е на открито (туризъм, колоездене, ролери);
– да харесва приятелките ми (и аз да харесвам неговите приятели);
– да не си сменя често настроенията;
– да мога да разчитам на него;
– да е добър „съотборник”;
– да познава литературата и да обича игри на думи;
– да има математически способности и предразположение към точните науки;
– да обича дискусиите (но не и споровете) по проблемите на световната политика;
– да се облича стилно;
– да ме стимулира;
– да не е мърляч – да се отнася с уважение към мястото, където живеем;
– да е лудо влюбен в мен.

Всъщност този списък вече не е актуален. Съставих го по времето, когато започнах да пиша тази книга. Никога преди не бях правила „списък”, но една омъжена приятелка ме накара. Казах й, че нямам списък, но тя настояваше, че имам, макар и само в главата си.
– Не мога да опиша какво искам. Просто се влюбвам – убеждавах я аз.

Но тя се оказа права: само за три минути успях подробно да опиша как изглежда „идеалният” мъж според мен. Макар че никога не бях правила списък, очевидно съм го „съставяла” в ума си. После тя направи следващата крачка: накара ме да съкратя списъка, за да стане по-реалистичен.

Опитах. Задрасках някои от по-лесните елементи – не е задължително да може да готви (а и винаги може да се научи); свалих летвата за ръст от 1,77 на 1,70 м. Успях да елиминирам някои качества, но други ми беше много трудно да зачеркна. Примерно бих могла да направя компромис със „забавен”, но къде точно се тегли чертата между мъж, чиито закачки карат сърцето ти да бие по-бързо, и друг, чието чувство за хумор просто те кара да се усмихнеш? Или ако имаме скала, колко точно плам трябва да проявява, за да го определя като „страстен”?

Всъщност променливите бяха твърде много. Преди години излизах известно време с един художник на свободна практика, след което веднага реших, че следващият задължително трябва да е финансово стабилен. После излизах с един лекар, но по отношение на творческите наклонности никак не си паснахме. Да се намери финансово стабилен художник или доктор, който пише романи, не е невъзможно, но пък е рядко като бяла лястовица. А като се добавят и всички други характеристики, които исках – да не говорим за задължителната „химия” помежду ни, – изведнъж ставаше от ясно по-ясно защо все още не съм омъжена.

Но може би мъжът, когото търсех „по списък”, просто не съществува! А може би, както каза приятелката ми, някои от тези качества така или иначе не са важни за един щастлив брак.

Ужас! Ами ако се окаже права? Дали не съм подминала мъже, които биха се оказали чудесни съпрузи, понеже съм търсила „тръпка” и съм ги проверявала „по списък”, вместо да търся спътник за цял живот?

Естествено, и сама бях стигнала до някои прозрения. Вече превалих трийсетте и много добре знаех, че никой не е идеален (включително и аз самата) и че за когото и да се омъжа, той ще е човек с недостатъци като всички нас. Не очаквах „идеална”, а дълбока и здрава връзка с мъжа до себе си. Знаех, разбира се, че вълнението на първоначалното влюбване не гарантира вечна любов, но усещах, че без огнения импулс на тези чувства връзката просто няма да може да се „отдели от земята”. По тогавашното ми мнение нямаше никакъв смисъл да излизам на втора среща с някой, ако по време на първата не съм усетила силно привличане.

Затова, поне в началото на връзката, аз очаквах да съм буквално опиянена от любов (независимо от факта, че в миналото вече бях изпадала в такъв „захлас”, в резултат на което едва не загубих работата си и поставих на карта препитанието си). Очаквах „просто да усетя”, че той е „Единственият” (дори ако само година по-късно се случеше отново „да усетя”, че искам да се разделя с този човек). Очаквах да изпитвам чувството за едва ли не божествена връзка (дори ако това означаваше да ходя като сомнамбул и да проверявам телефонния секретар на всеки половин час). Но това означава „да си влюбен”, нали?

А междувременно неписаният ми списък за “пазаруване на съпруг” ставаше все по-дълъг. Както и при много други жени, колкото повече ставаха годините ми, толкова повече неща исках у един мъж, защото собственият ми жизнен опит ми даваше възможност да разбера не само какво не искам, но и какво искам от една връзка. Ето каква беше логиката: Последният, с когото излизах, не беше „Х”, значи от следващия искам да е „Х”… плюс всички онези неща, които и преди бяха в списъка ми. Накратко, „Магазинът за съпрузи” в мечтите ми порасна от шестетажна сграда до най-високия небостъргач на света! И не бях единствената…

Според статистическите проучвания през 1975 г. почти 90 процента от жените под 30-годишна възраст в Съединените щати са били омъжени, докато през 2004 г. те са малко над 50 процента. В периода между 1970 и 2006 г. процентът на неомъжените жени в изследваните възрастови групи (от 25 до 44 години) се е удвоил. Какви са причините, довели до това положение?
Тъкмо това се опитвах да разбера…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.