Путин или Медведев – ще има ли избор?

Путин и Медведев. Монтаж по картината на Иля Глазунов „Княз Олег и Игор“.

Идеята за приемственост на курса възникна през 2007 г., когато Владимир Путин реши да не променя конституцията заради себе си. Тогава бе решено, че за президент може да бъде избран всеки от приближените на Путин. Тогава телевизиите, пропагандната машина на Кремъл и партията „Единна Русия“ отделиха много малко внимание на личността на приемника Дмитрий Медведев.

Затова всички бяха изненадани, когато година и половина след президентските избори, през септември 2009 г., неочаквано се появи революционната статия на Медведев, озаглавена „Русия, напред!“. Много от изложените в нея тези нямаха нищо общо с приемствеността – поне с приемствеността според възгледите на Путин. Те бяха насочени към развитието – което в крайна сметка няма нищо общо с приемствеността.

Всъщност статията трябваше да се появи като предизборна платформа на Дмитрий Медведев. Но и през 2009 г. тя свърши работа. Президентът изясни какво не му харесва в живота в Русия. А малко след това в личния му видеоблог той използва думи като „застой“ и „забронзовялост“. Официалните идеолози се видяха принудени да уточнят, че не става дума за застой в определената от Путин линия, а застой изобщо.

Едновременно с това стана ясно, че ролята на президента, даже в условията на недоразвита демокрация, не може да бъде чисто техническа. Самата логика на отговорността на президента, който според руската конституция е могъщ и реален държавен глава, а не церемониална фигура, както е в много европейски държави, го издига над останалите политици, без значение колко силни „национални лидери“ са те.

Затова проявяващия се напоследък бум на коментарите за отношенията в тандема Путин-Медведев е доказателство за съществуването на разногласия между двамата вождове. Медведев вече е убеден, че държавният капитализъм, който получи мощен стимул по времето на Путин, все повече забавя икономическото развитие, увеличава пробойните в бюджета и позволява на държавните монополи да злоупотребяват с цените на своите стоки и услуги, тъй като именно по този начин покриват всичките си разходи.

Всъщност като президент Медведев успя да стигне до истината за покриването на разходите на държавните монополи, за които нито обикновените граждани, нито депутатите, нито журналистите имат реална представа, тъй като тези разходи са скрити зад търговската тайна.

Русия е изправена пред реални проблеми с фантастична сложност. Ниската общочовешка и политическа култура спъва модернизацията и поддържа застоя, всевластието на бюрокрацията и корупцията. Затова изборът „Медведев или Путин“ трябва да бъде поставен в контекста на най-острите проблеми и предлаганите методи за тяхното решаване.

В последно време Медведев започна да променя своята риторика, тъй като разбра, че не може да разговаря с всички като с интелигенти. Източникът на популярността на Путин е в неговия патернализъм и в усилията му да бъде навсякъде. А Медведев осъзна, че не всички го чуват. За разлика от Путин – него го чуват, та нали той кара самолет или мотоциклет, гаси пожари, пее за родината.

Промените в риториката на Медведев са още един признак, че той се готви за политическа борба преди президентските избори. Той търси думи за всеки избирател, за да стигне и до онези, които предпочитат маниера на Путин. Така че изборът този път май наистина ще бъде избор. И дори в „Единна Русия“ не успяха да потушат дебатите за личността на бъдещия кандидат.

С големи съкращения по БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.