Две смели решения за спасяването на Европа

Жан-Люк, Жан-Мишел Катрпоан, Жозеф Леде

Кризата на суверенния дълг би могла да бъде решена, като се сложи край на независимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ), която ограничава днес ролята си до акции за спасяване на финансовия сектор. Превръщането на държавния дълг в облигации с неопределен срок (ОНС – ODI) също би могло да бъде решение, което си заслужава да бъде проучено.

Затрудненията, които среща еврозоната, за да рефинансира така наречените суверенни дългове на някои държави като Гърция, Ирландия или Португалия, ни карат отново да се занимаем с основния въпрос за финансирането на държавните системи в Европа. Главният проблем е частичният подход на ЕЦБ; банката е отворила истински финансов „open bar“ за банковия сектор, а на реалната икономика (държавния сектор, компаниите, частниците) не иска да предоставя кредити и то за разлика от Управлението за федерален резерв на САЩ (централната банка), Банк ъв Ингланд или Банк ъв Джапан.

За да се реши въпросът със суверенните дългове в Европа, ние предлага едновременно да бъде премахнат Европейският фонд за финансова стабилност, чийто ефект е единствено да увеличава глобалните задължения на страните от Съюза. Според нас на ЕЦБ трябва да й бъде наложено да изкупува, при необходимост, държавните облигации, независимо за които страни става дума (за да даде тон и да намали лихвите).

Освен това на ЕЦБ да й бъде разпоредено да се бори срещу спекулацията (подемана от рейтинговите агенции), организирана срещу някои дългове от еврозоната, като продава масирано така наречените Се Де Ес (суап за осигуряване срещу кредитен риск) – CDS (credit default swaps) по тези дългове.

Подобна стъпка означава, че ЕЦБ трябва да престане да бъде независима и да бъде лишена от политически мандат. Положение, при което тя би била единствено в служба на финансовите оператори, а пренасочването на нейната дейност очевидно минава през значителна промяна на статута й.

За да допълним тези разсъждения, ние предлагаме, между другото, и следната идея: постепенно, ако е необходимо, държавните дългове да бъдат превърнати в облигации с неопределен срок – ODI. Опитът от двойна криза – на частния американски дълг и на европейските държавни дългове – показа, че рефинансирането на длъжниците е ключовият момент: Lehman Brothers изгърмя, защото не можа да намери нови кредитори; Гърция или пък Ирландия влязоха в окото на циклона, защото бяха обект на атаките на непосилни за тях лихви при операциите за рефинансиране пряко от пазара; а днес същото става с Португалия.

За да се избегне капанът на рефинансирането, ние предлагаме нов законов режим за държавните дългове, защитавайки в същото време законните интереси на собствениците на спестовни влогове, които са поверили парите си на общи инвестиционни фондове, вложени в държавни заеми.

Заменяйки облигации с фиксиран падеж (от 1 до 30 години) с облигации с неопределен падеж, по подобие на Ти Ес Ди Ай – TSDI (субординирани ценни книжа с неопределен падеж), за които пледира френската група Rhone-Poulenc, нестабилните държави кредитополучателки ще могат да укрепят кредита си в дългосрочна перспектива, а днес те са застрашени при всеки критичен падеж на нова емисия.

„Чувствителните“ държавни книжа по този начин ще бъдат превърнати в постоянни ренти, а няма да бъдат с определен падеж, при разумна годишна лихва (между 2 и 5 %), или дори по-ниска лихва с индексация на цените или даване на някаква данъчна отстъпка, знаейки, че техните титуляри могат да ги препродадат във всеки един момент на вторичния пазар, така че да си върнат инвестираните пари, ако имат нужда от тях.

За страните от еврозоната, които имат много спестявания (Франция, Германия, Италия), емитирането на тези ODI не би трябвало да бъде проблем; собствениците на спестовни влогове ще бъдат приканени да правят директни заявки. За държавните финанси тази промяна би трябвало да бъде положителна или пък неутрална, ако става дума за дългово бреме, плюс обаче възможността тези ODI да се изплащат в период на благоденствие.

На практика това означава да се направи преструктуриране на най-чувствителните дългове; пазарите очакват това, защото гръцките или ирландските дългови книжа никак не са привлекателни на вторичния пазар, а купилите ги неотдавна са направили това със същата неохота.

При все това би било, напълно сигурно, контрапродуктивно ценните книжа по дълга на Гърция или Ирландия да бъдат третирани по същия начин както в миналото стана с книжата на Мексико или Аржентина, чиито държатели изгубиха много пари, защото това би сринало авторитета на тези страни като кредитополучателки и би навредило също на инвеститорите, които в голямата си част са дребни вложители.

Именно поради тази причина ние предлагаме преструктуриране на наличните чувствителни дългове не чрез намаляване на капитала, а чрез превръщането в ODI, със съпътстваща „разумна лихва“(от порядъка на 2 до 5 % според случая). Това би позволило дълговото бреме да бъде силно облекчено, да не бъдем изложени на милостта на финансовите пазари или на рейтинговите агенции и да запазим капитала на притежателите на дългови книжа (плюс някаква лихва), имайки в същото време възможността във всеки един момент да ги препродадем на вторичния пазар. Подобна мярка може да бъде взета много бързо в рамките на Еврогрупата под егидата на ЕЦБ в ролята й на „кръстник“ на тази промяна.

Този подход, замислен за държавните книжа по дълга, би могъл да се приложи и в други области от общ интерес; така например за развитието на инвестициите в Европа в колективните сектори чрез стратегически фондове, финансирани от европейски частни спестявания (на физически лица и компании) чрез ODI. Така бихме могли да съберем конструктивно част от гигантските европейски спестявания (близо 20 трилиона евро).

По този начин можем с един куршум да улучим два заека, замествайки структурните кохезионни фондове, които са скъпи за данъкоплатците, с тези фондове, чиято дейност трябва да бъде контролира стриктно през цялото време. Така бихме направили гигантска крачка в изграждането на могъща и самостоятелна Европа, създаваща колективни проекти.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.