Какво губи Русия от арабските революции

в. Аргументи и факти

„Сирия е последният съюзник на Москва в арабския свят. Погледни сам – напоследък Русия я изместват откъде ли не. При либийците всичко става по схемата от Ирак. Вашите специалисти едва ли ще се върнат в Триполи. След отстраняването на Кадафи те ще бъдат заменени от служители на „Шел“. Новата власт ще купува оръжие от САЩ. А нали същото ще се случи и в Сирия, в случай че нашите загубят властта. Сигурни ли сте, че много искате това?“

Какво губим

Този разговор (на чист руски език) се състоя в един от ресторантите в християнския квартал на Дамаск. През това време недалеч, в самия център на града, полицията разгонваше с облаци сълзотворен газ митинг на противници на президента Башар Асад. Моят събеседник – сирийски чиновник, близък до семейството на Асад – не подбираше изразите си: „Вие, брато, колко години ни разправяхте, че сте ни приятели… Но когато ни напънаха, мълчите като партизани“.

Да, избликът на протести и гражданските войни в арабските страни завариха неподготвен не само Вашингтон, но и Москва. Ние изчакваме, не рискуваме да изразим своята позиция. А през това време финансовите загуби за Руската федерация от бунтовете в Близкия изток може да възлязат на десетки (!) милиарди долари. Наблюдателят на „Аргументи и факти“ изяснява кои са главните минуси за Русия, които се таят в арабските революции.

Минус номер 1. Петролът

Съвсем неотдавна (през февруари) „Газпром“ се сдоби с една трета дял от разработването на петролното находище „Елефант“ на 800 км от столицата на Либия. Сега либийците са бомбардирани от НАТО, руските сондьори са евакуирани, а дали ще се върнат е голям въпрос. Например „Лукойл“ се върна в Ирак едва шест години след американското нахлуване.

Колко пари бяха загубени за годините престой? През март руската компания „Петрос“ бе поканена да сондира в Йемен, но на улиците там се стреля, загиват стотици хора и да се добива петрол при такива условия е трудна работа. Все пак засега нашите петролодобивници не ги гонят само от Алжир, но и там започнаха демонстрации.

Минус номер 2. Оръжието

През 2009 г. ръководителят на Либия Муамар Кадафи сключи с нас договор за доставката на хеликоптери „Алигатор“, зенитни комплекси „Панцир С-1“, танкове „Т-90“, общо за четири милиарда долара. Ясно е, че тази пари няма да ги видим никога.

Обхванатата от вълнения Сирия се канеше да купува от Русия изтребители „МиГ-31“, крилати ракети „Яхонт“ и системи за противоракетна отбрана „С-300“ за около 10 милиарда долара. Достатъчно е властта в Дамаск да се смени и върху тези договорености може да бъде сложен кръст. Защо? Ирак двайсет години купуваше съветско оръжие, но след свалянето на Саддам Хюсеин там балът се ръководи от румънски калашници и американски „М-16“. Освен това в Сирия (в град Тартус) има военноморска база на Русия, за която плащаме символична сума за наем.

Какво ще стане с базата при неблагоприятен развой на събитията? Правилно. Но това още не е всичко. Президентът на Йемен Салех подписа през 2010 г. договор за един милиард долара за покупка на системи за залпов огън „Смерч“ и вертолети „Ми-17“. В момента Салех е обкръжен от бунтовници в столицата, а за нас остава да си блъскаме главата как да си получим парите.

Минус 3. Евакуацията

За да бъдат изведени от Либия хиляда руски граждани, трябваше да се изпращат самолети и да се наеме ферибот в Черна гора. В случая със Сирия ситуацията е по-сложна. В републиката живеят 30 хиляди (!) граждани на Руската федерация, главно жени, омъжили се за сирийски студенти в СССР, както и деца. Женският пол нервничи, разпространяват се различни слухови, но руското посолство в Дамаск настоятелно моли хората да се изпадат в паника. Наистина, ако се наложи всичките тези 30 хиляди души да бъдат прехвърлени в Москва, ще трябва камара пари.

Не ние, а Китай?

„Преди 25 години Близкият изток беше икономически неизгоден за СССР“, обяснява Халил Хабиб от ливанската телевизия „Манар“. „В Бейрут се шегуваха: Какъв е бизнесът на руснаците с арабите? – Да разменят „калашници“ за бъчва петрол и да загубят от това 20 милиарда долара.“ Но положението се промени коренно. За руското оръжие се плаща в брой, участието в добива на петрол и газ обещава колосални приходи. Ако си отидете оттук, вашето място веднага ще бъде заето от други, например от Китай.

Китайските инженери сега строят пътища, електростанции и язовири в Сирия и Судан, внасят автомобили и изместват Русия от този перспективен пазар. Навремето в Сирия автомобил номер 1 беше „Волга“, а сега е китайският джип „Великата стена“ „.

Главният въпрос е какво се изисква от нас. Да вкараме войски в Либия в защита на Кадафи или да пратим командоси в Сирия? Опази, Боже! Трябва просто да направим избор. Западът заложи на либийските бунтовници по строго икономически причини. Въстаниците контролират петролните райони и са готови да предоставят изгодни условия. Ние не правим реверанси нито към въстаниците, нито към Кадафи и затова съдбата на нашите петролни договори с Либия е обвита в мъгла. Подкрепата за Асад в Сирия би засилила двустранните връзки, но в Москва предпочитат да си мълчат.

Някой ще попита: „Ама как така?! Нима ще започнем да защищаваме явни диктатори?“ Ще отговоря цинично: Нас трябва да ни вълнува не начина на управление в тази или онази арабска държава, а политическата и икономическата изгода за Русия. САЩ дълги години снабдяваха с пари режимите на Мубарак в Египет и на Салех в Йемен, без изобщо да ги е грижа за дреболии като демокрацията. И в настоящия момент американците се занимават само с едно: опитват се да запазят позициите на своите петролни компании, оръжейните пазари и влиянието си в арабския свят. А ние не правим нищо.

Оръжейните договори със Сирия, Либия и Йемен – 15 милиарда долара. Възможните приходи за Русия от добива на петрол в арабските страни – още 10 милиарда долара. Като не смятаме военноморската база и разходите за обучение в Русия на местни специалисти. Не са ли похарчени прекалено много пари, за да бъдат загубени толкова лесно?

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.