Няколко думи за Българската православна църква на Възкресение Христово

в. Култура

Владимир Левчев. Снимка: личен архив

Като православен християнин, ще кажа няколко думи и за Българската православна църква. Не за православната вяра, а за тези грешни хора в църквата, които би трябвало да са божии служители. И не за всички, а само за някои от тях.

Напоследък във Фейсбук имаше кампания за спасяване на българските черкви в Америка, които, по някаква си тайнствена причина, били преминали от Светия синод на БПЦ към Orthodox Church of America – Американската православна църква. За мен причината за това “преминаване” изобщо не е тайнствена. Доскоро живеех във Вашингтон. Преди 8 години в града имаше две български православни черкви – едната към ОСА (Orthodox Church of America), другата към БПЦ.

Искам първо да вметна колко важно нещо е черквата в Америка. Американската нация е многоетническа, обществото е мултикултурно, общество на неизбежна религиозна толерантност. Например, на “Масачузетс авеню” във Вашингтон съжителстват огромна джамия с мощен високоговорител на минарето, синагога, няколко различни протестантски черкви, Националната катедрала, руска и гръцка православна черква. Но хората в Америка не враждуват помежду си на религиозна основа.

Все пак, американският народ живее, “сегрегиран” на професионални, етнически и религиозни общности. Това изглежда също е неизбежно в мултикултурния свят. Затова, както българското училище, така и българската черква, са много важни места за нашата емиграция отвъд океана. В черквата ходят, за да се видят с други българи, дори и атеисти, или поне агностици. Там те се държат почтително към ритуала и вярата на сънародниците си.

И така, преди осем години, на храмовия празник на българската черква “Св. Иван Рилски” във Вашингтон дойде да служи Нюйоркският митрополит Йосиф. Той ни съобщи веднага след службата, че черквата ще се затваря и продава. Хората, силно притеснени, го попитаха: “Ама, дядо владика, ние сега какво ще правим, като останем без черква?”. На което получиха следния недвусмислен отговор: “Тази черква не е ваша. Тя е на Светия синод. Вие колко пари сте дали за нея? Съберете си пари и си постройте ваша черква!”…

Цитирам по памет, но тези думи са се врязали дълбоко в съзнанието ми. И така, черковната сграда, бивша резиденция на българския посланик, беше продадена. Къде отидоха парите – не знам. Но сега във Вашингтон пак има две български черкви. И двете – естествено – са към ОСА. И за това не са виновни православните българи в Америка.

Наскоро видях в интернет, че същият дядо Йосиф е написал някакво покаятелно писмо с много повторения на гръмкия призив: “Прощавай, български народе!”, в което си признава, че дълги години е бил доносник на Държавна сигурност. Не знам дали народът ще му прости – и дали народът чак толкова се интересува от греховете на дядо Йосиф. Но е по-важно за него, струва ми се, дали Господ ще му прости. Освен това, дядо Йосиф е единственият, който си е признал за връзки с ДС, но никой не се съмнява, че има много други като него.

Наскоро слушах двама сливенски свещеници по bТВ, не запомних имената им, но те били наречени от един достоен наш епископ “талибани”. Двамата свъсени брадати мъже, с не безкрайно интелигентни слова, но затова пък с голяма убеденост, обявиха Петър Дънов за антихрист, а Ванга за „оръдие на злия дух”.

Струва ми се, че ако Българската православна църква иска да се възроди, да си възвърне близостта до сърцето на българския народ, комуто църквата е призвана да служи, а не народът да служи на нея, трябва свещениците да престанат да се занимават със заклеймяване на вери и секти и с гонене на вещици. (Освен може би на тези вещици, които са се заселили уютно в храма Господен.)

Вместо да се занимават с анатемосване и храмова търговия, свещениците би трябвало да отидат по-близо до народа. Аз бих искал да мога, когато разговарям с един свещеник, да чувствам, че той наистина има интелекта и моралната висота да ме напътства и учи, да ми бъде духовен баща. Ако срещахме повече такива свещеници, към които да изпитваме искрено уважение, българите нямаше да имат нужда да търсят духовна светлина в други изповедания и учения.

Да не забравяме, че Христос е изгонил с бич търговците от храма. А за блудницата е казал: “Който от вас е без грях, нека пръв да хвърли камък върху нея!” И да не забравяме, че “Бог е любов”, че Иисус Христос е жертвал живота си за хората. И така, според Великденската песен (“…смертию смерт поправ…”), е победил смъртта със саможертвата си.

Заглавието е на редакцията. Виж целия текст във в. Култура

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.