В училището за пропаганда на полковник Кадафи

в. Фигаро

Чуят ли свирката, те се втурват с невъобразима глъчка надолу по стълбището на училище „Захрат ел Фатах“. В средата на двора, където излизат през междучасията, директорката Суад Султан, с шал на главата, е застанала мирно за изпълнение на добре заучената си роля. „Аллах, Муамар и Либия са всичко!“ прокънтява пронизителният й глас, а тя е застанала с вдигнат юмрук пред скупчилите се около нея превъзбудени дечурлига. Децата в тъмносини униформи запяват отривисто в хор като роботи ода в прослава на „чичко Кадафи“. Най-едрите дечица са свалили дори от стената на класната стая портрета на либийския ръководител, и го държат като в някаква малоумна игра, която не владеят и не разбират, но се хвърлят да го целуват.

Тези деца от Триполи са между 8 и 14-годишни. Те са още във възрастта на играта на топчета и скачане на въже. Но в държавното училище „Захрат ел Фатах“, което отново отвори врати след триседмично прекъсване заради сблъсъците между поддръжниците и противниците на Кадафи, дори междучасията имат привкус на пропаганда. Тук по нищо не личи, че в страната има бунт. Снимките на полковник Кадафи, който е на власт над 40 години, са здраво закрепени на стената.

Предписанията на „Зелената книга“

Окуражена от превземането на бунтовния град Зауия на запад и на петролното пристанище Рас Лануф на изток, учителката Наджия Араби, размахва „Зелената книжка“ – библията на режима – като защита срещу „враговете на Либия“: Ал Каида, телевизия „Ал Джазира“, американците, Арабската лига или Франция – първата държава, признала правителството на опозицията в източната част на страната… Списъкът е дълъг, но „Ин ша’Аллах“, продължава тя, „Либия ще излезе отново с гордо вдигната глава, както след италианската колонизация“.

Араби преподава на учениците си предписанията на прословутата „Зелена книга“ по един час седмично. „Припомням им, че Кадафи е само скромният вожд на либийската революция, а този който управлява, е народът, чрез народните комитети – истински образец за демокрация, от който трябва да се вдъхновяват другите страни!“, казва тя, пропускайки да спомене липсата на избори, насилието на милициите, които смазват всеки противник на режима. Като скромен войник на режима Наджия Араби гордо и подробно изрежда привилегиите, получени в замяна на верността й към Вожда: „Имам хубаво жилище, кола, заплата от 500 динара на месец, а наскоро получих допълнителна помощ от 400 динара в банковата си сметка. Какво повече да искам?“.

„Кажи, че всичко е наред!“

Звънецът за края на междучасието бие. Опиянена от пропаганда, Наджия Араби ни развежда из класните стаи. На партера започва час па математика. Пазач в костюм и вратовръзка издърпва един ученик иззад чина му. „Хайде, кажи на журналистката, че всичко е наред!“, нарежда му тихо той на арабски. Питат го доволен ли е, че пак е на училище, а момчето отговаря: „Да, защото няколко дни много се страхувах, наистина много ме беше страх…“ От какво? „Ами… от нищо, че няма да взема изпитите си“, сеща се какво да каже той, сръчкан бързо с лакът от споменатия пазач. „Медиите трябва да разказват истината. В Триполи всичко е наред… Просто училищата бяха затворени за няколко дни… Кълна се, нищо не се е случило във Фашлун, Сук ел Джемаа и Таджура (местата на стълкновенията в началото на бунта – бел. на автора), заеква детето, повтаряйки дословно думите, които процежда в ухото му церберът, след което казва: „Искаме Кадафи, имаме нужда от Кадафи!“, сред ръкоплясканията на съучениците си.

„Хората са уплашени“

В коридора към нас дискретно се приближава девойка с бяла забрадка. Възползвайки се от моментното отсъствие на пазача, тя казва на отличен английски: „В Либия има много проблеми: корупцията, цензурата… Имаме петрол, но парите не се разпределят правилно“. Извинявайки се, че „не може да лъже“, тя добавя: Откакто занятията са подновени, класните стаи са наполовина празни. Хората са уплашени от положението, естествено е. Майка ми спря да ходи на работа, откакто директорът й беше убит по причини, които не са ми известни. Както изглежда, е имало много жертви“.

Почитателка на американските сериали, пристрастена към Фейсбук, девойката се ядосва, че вече няма достъп до интернет, който е блокиран от повече от седмица. „Те заглушават дори сигнала на „Ал Джазира“, за да ни принудят да гледаме националната телевизия. Но всичко, което казва тази телевизия, е „зелено“, тогава за какво да я гледаме“, възмущава се тя. В края на коридора, по плочките кънтят токчетата на директоркатае. „Либия е единна страна. Всички тук сме братя. Никой не иска война!“, започва да декламира девойката, сменяйки внезапно темата, преди да изчезне в класната си стая.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.