Двама българи навръх Великден на Великденския остров + фотогалерия

Николай Генов пред каменните статуи моаи. Снимка: Румяна Николова

Журналистите Румяна Николова и Николай Генов посрещнаха Великден на Великденския остров, най-отдалеченото кътче земя в световния океан. Следващите редове са част от техния пътепис за продължителното им пътешествие из Латинска Америка, който те публикуват в движение на своя сайт runitravel.com.
Румяна Николова е работила във вестниците „Вечерни новини”, „КЕШ”, „168 часа”, в сп.„Идеален дом” и има стотици публикации в различни издания по теми за култура, природа, история и общество
.

Николай Генов е фотограф и журналист, работил е в някогашното сп. “Отечество”, а след 1990 г. е работил като фотограф във в. “168 часа” и др. Генов е участник в няколко екстремни експедиции – до дъното на карстовите пропасти Гурф Берже във френските Алпи и Пиер Сен Мартен в Пиринеите. Двамата са съпрузи, сами финансират пътешествията си. Живели са 3 години в Индия, където са пропътували 120 хил. км и имат над 100 часа заснет видеоматериал, от които са направили серии “Чудесата на Индия”. Двамата с автори на няколко книги, издадени през 2007-2010 г. от ИК “Хермес” – за Индия, Китай, Хималаите, българската древна история и др.,  Николай е автор самостоятелно и на книгата “Пътуване към мечтите” и “Египет” (изд. “Просвета”, 1990,2003) (виж повече тук).

Румяна Николова. Снимки: Николай Генов

„Христос возкресе!” – така капитан Рогевеен поздравил моряците си, когато трите кораба на Западноиндийската компания „Аренд“, „Тинховен“ и „Африканен Галей“ пристанали на най-отдалеченото от всички континенти парче земя.
„Воистина возкресе!” – отговорили дрезгавите от солта 23 моряшки гърла.
Когато дошли тук, било Великден 1722 г. и затова кръстили новооткрития остров Пасха (Възкресение). На зеления бряг стояли същите каменни великани, които са сега пред очите ни. Били обърнати гърбом към християнската церемония. Може би защото принадлежали на други култове… Кои са били те? Това е голям въпрос, останал до днес без отговор. Една от най-големите загадки на археологията…

Каменна статуя моаи и местен жител с подобна прическа. Снимки: Николай Генов

Нашето идване на остров Пасха е предшествано от отдавнашна игра на криеница с Народната милиция в края на седемдесетте години на миналия век. Тогава в България пристигна на посещение великият норвежец Тур Хейердал (б. р – пътешественик и автор на книги, преминал сам със сал през океана, след това и с лодка от тръстика). Той беше зорко пазен от властите, да не би да се срещне и разговоря с такива като нас. Ние обаче следвахме по петите делегацията и при всеки удобен повод му се мяркахме пред очите, докато накрая самият той пожела да се срещне с нас. Нямаше как да му откажат. За какво разговаряхме с него не е особено важно, но тази среща беляза нашия живот по-нататък. Това преследване на норвежеца е добре описано в последната книга на покойния писател и наш приятел Ясен Антов.

„Смущаващата обществения ред” група тогава беше водена от Жорж Антонов, по професия финансист, но по призвание любител на приключенията, спелеологията и науките за древността. Беше забележителен човек. За съжаление загина пред очите ни при леководолазно проникване в Попов извор при с. Боснек през 1981 г. Тези редове посвещаваме него. Светла му памет!

Пейзаж на брега. Снимки: Николай Генов

Пейзаж на брега. Снимки: Николай ГеновЕдин от съборените моаи. Снимки: Николай ГеновСкални изображения край древно култово селище на брега. Снимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновМестен производител на сувенири - копия на статуите от дърво. Снимки: Николай ГеновБунгало, в каквито живеят туристите. Снимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновУлица в градчето Ханга Роа. Снимки: Николай Генов

18 април 2011 и за двама ни е особено важен. През този ден се осъществи една от мечтите, които таяхме още от детство. Остров Пасха или Рапа Нуи, както го наричат местните хора, едно от  най-усамотените места на земята, малко на юг от Тропика на Козирога, беше завладял съзнанието ни още щом затворихме книгата на Хейердал „Аку-Аку”. Тайнствената цивилизация насред океана, която ученият изследваше, е поставяла хората в неведение още от онзи великденски ден на 1722 г., когато капитан Якоб Рогевеен пристава на малкото парче земя с триъгълна форма и страни дълги 16, 18 и 24 км. Цялата му площ е едва 165,5 кв. км. Островът е роден от вулканическата дейност утихналите сега 70 вулкана и е осеяна от археологически паметници. В кратерите на два от вулканите има сладководни езера.

Било съвършено непонятно, както впрочем е до голяма степен и днес, каква е ролята на 887-те каменни великана, високи до 21 м, с тегло от 40 до 90 тона. От тях 365 все още стоят изправени. Преди векове те са били пренасяни незнайно как от островитяните и поставяни на най-удивителни места. И днес сериозно наблюдават света едновременно във и някак извън него. Големите им глави от тъмен вулканичен камък, с издължени уши, остри носове и тънки устни стърчат по бреговете понякога увенчани с червеникави каменни шапки (според някои това са прически). Наричат ги моаи и има различни предположения кой, как и защо ги е поставил, а също и на какъв непознат на нас култ са служили.

Може би са били древни шамани или астрономи, които по звездите гадаели бъдещето. Възможно е, както обясняват днес на острова, да са изображения на велики предшественици, които предават енергията от своя свят на духове в света на живите и осигуряват всичко, от което те имат нужда. Покровителстват ги и ги закрилят, помагат им да осигуряват прехраната си и да увеличават богатството си.

А може би тези колоси са дело на създатели от други небесни светове. Швейцарският фантаст Деникен писа за населението на острова: „Те стоят, вперили поглед в небето, откъдето са дошли техните прадеди…” Кой знае какво му е дало основание за това и дали трябва на всичко, което не можем да си обясним, да приписваме извънземен произход…

Каменните статуи моаи. Снимки: Николай Генов

Някои изследователи оспорват, че Рогевеен е откривател на острова. Съществува мнение, че той е открит през 1678 г. от капитан Едуард Дейвис, потвърдено по това време от друг мореплавател в тези географски ширини. Не се казва обаче, че Дейвис е слизал на брега. Оставил само кратък разказ за мястото, покрай което минал. Според други островът е бил открит от испанския капитан Хуан Фернандес дори още по-рано, през 1578 г. Опасявайки се, че друг ще отиде там и ще претендира за откривателство, той запазил намереното в тайна, която си останала неразкрита, защото след време той неочаквано загинал.

За разлика останалите, разказът за пребиваването на Рогевеен е доста пространен. Според него на острова тогава са живели около 15 000 души. Неговият лоцман направил първата карта на Пасха. В края на XVIII и началото на XIX в. още мнозина посетили този остров, привлечени от разказите за неговите чудеса. Сред тях са капитан Джеймс Кук през 1744 г., капитан Жан-Франсоа Лаперуз и руските капитани Юрий Лисянский, Отто Коцебу и др. Според Лаперуз населението на острова наброявало едва 1200 души. Причината била сифилисът, който моряци пренесли тук. А когато дошли първите християнски мисионери, на Великденския остров живеели едва 100 – 150 души.

Първата научна експедиция посетила острова през 1917 г. и продължила работата си 2 години под ръководството на английската археоложка Кетлин Рутледж. Двадесетина години след нея дошъл френско-белгийски екип, начело с известния Алфред Метро.

През 1952 г. вманиачени перуански военни решили, че остров Пасха е изключително ценен стратегически и го превърнали в своя база. Те забранили на островитяните да посещават култовите места и да практикуват религията си. Счита се, че оттогава островитяните се затворили в своеобразно езотерично общество, ревниво пазещо тайните, наследени от предците. Според мнозина такова общество съществува и днес и за нищо на света не би споделило знанията си. Впрочем и самият Хейердал потвърждаваше това твърдение.
Местните хора предпочитат да наричат земята си Рапа Нуи. Обясняват името така: когато пристигнали тук първите заселници, мястото им заприличало на малкото полинезийско островче Рапа, но било по-голямо от него. Затова го назовали Рапа Нуи – Големия Рапа.

Улица в градчето Ханга Роа. Снимки: Николай Генов

Съществуват всъщност множество названия на острова. Едни го наричали Мата Китераге или „Очи, гледащи небето”, други Те Пито Те Хенуа – „Пъп на земята”. Джеймс Кук пък назовал острова Теапи.

Множество са теориите и за времето, когато е бил населен острова. Едни твърдят, че това е станало през 300 – 400 година, по други данни – около 900 г., а като крайна преценка се възприема времето около 1200 г., когато с радиовъглеродния метод се установява, че са изчезнали горите тук в резултат на човешка дейност. Има дори хипотеза за пребиваване на тихоокеанските острови, между които вероятно е бил и Пасха, на флота инки. В местни легенди за пристигналия от изток могъщ вожд и в построения в класическия за инките многоъгълен стил Аху Винапу някои намират потвърждение на това предположение.

Именно Тур Хейердал е човекът, който откри Рапа Нуи за широкия свят. Но вместо да ви разказваме за неговите проучвания, по-добре е да прочетете чудесната му книга „Аку-Аку” сами. Изследванията на норвежката експедиция са последвани от още десетки други. В науката има три теории за заселването на острова. Тур Хейердал смята, че американци първи са го направили свой дом. Новозеландски изследовател и специалист по древното тихоокеанско мореплаване Питър Бък, твърди, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от полинезийци. Има и трета, „микронезийската” теория.

В този безкраен разказ можем да изредим още десетки страници от препълнените ни с данни и записки бележници, но и това предпочитаме да оставим за бъдещата си книга…
Но нека сега ви потопим в личните си впечатления.
И така по слънчевите улици на градчето Ханга Роа се движим бавно, за да не дигаме много пушилка, а местни хора ни поздравяват на тукашен език с думите: Йорана репахоа Рапа Нуи! (Добре дошли приятели на остров Рапа Нуи).
Колкото и да се взирате в географските карти, няма да откриете по-отделено от останалия свят място, ако не се смятат безлюдният риф Сала и Гомес на 415 км оттук, а също и островите, където някога е живял корабокрушенецът герой на Даниел Дефо – Робинзон Крузо.

Остров Пасха е на 3700 км от чилийския бряг и на 4000 км от остров Таити в Полинезия. Нашият полет дотук продължи пет часа. Първото ни впечатление, след като изминахме пеш десетината метра от самолета до сградата на летището, където бяхме окичени с огромни жълти цветя, беше, че се потапяме в зелена тропическа градина.

А знаехме, че в голямата си част островът е почти обезлесен… Всъщност климатът му е субтропически, а впечатлението ни се дължеше на факта, че пристигнахме, когато се сменят двата сезона. Току-що беше свършило лятото и започваше зимата или дъждовният период. Засега само с освежаващи леки ежедневни дъждове от отделни облаци, поради което можеше да вали само на единия тротоар. Постепенно щяха да зачестят, а максималната температура да спадне от обичайните летни 28-30 градуса по Целзий на около 20. Такъв климат можем да определим само като райски.

Още преди да получим багажа си от самолета, попаднахме в плен на хотелиери, туроператори, собственици на агенции за рент-а-кар. Този бизнес тук процъфтява, защото островът има едно населено място и колата под наем е от най-удобните начини да се обиколят множеството моаи, ако не те бива много в ездата. Мислехме, че сме подготвени за високите цени, които са неизменна черта на популярните туристически места – знаехме, че Великденският остров годишно се посещава от над 20 000 души. Но се оказа, че въображението ни е било твърде слабо за реалността.

(следва)

Със съкращения. Виж пълния текст и повече снимки в сайта runitravel.com

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.