На оружие!

Румен Белчев

Наближи ли празник, българинът вади брусчето и започва да точи ножове – един – за клане, втори – за дране, трети – за изкормване, четвърти – за разфасоване…

Къде заради постите, къде заради диетите, къде – заради безработицата и стабилността на бюджета, народът сякаш озверя от глад. И не са нужни никакви социологически изследвания – представителни или не чак дотам, достатъчно е да се разгърнат предпразничните вестници. Вестникът е огледало на собствените ни физиономии – репортерите пишат за това, което хората искат да прочетат.

Що за празник се задава според всекидневниците? Предполага се – християнски. Всъщност – кулинарен. Рецепти за агнешко, салати, козунаци – ликуй, народе, Великден иде, ще да заговяваме!

За всички е помислено – „Създават хранителни банки за бедни“ – резюмира идеята на министъра Найденов „НОВИНАР“. Заглавието изглежда зловещичко – що ще да прави хранителната банка? Да отпуска по пилешко бутче кредит, срещу което да си иска цял бройлер заради лихвата, така ли? Идеята е малко по-перфидна – „конфискуваните от агенцията по безопасност на храните стоки да отиват за хората, живеещи в мизерия“… След проверка дали стават за ядене, да не си помислите нещо, моля ви се! Малко отворен остава въпросът – след като храните стават за ядене, защо ще се конфискуват, а ако не стават за ядене – защо ще ги раздават на бедните, но няма да питаме – може би това е част от проект за намаляване броя на бедстващото население. В буквален смисъл.

Празниците идат, държавата процъфтява, радвайте се, прочее – „Великденската салата по-евтина от новогодишната“ – вдига настроението ни „МОНИТОР“. На което „ТРУД“ отвръща с предупреждение да не се прекалява със зеленото – „Над три килограма марули може да са опасни“. А „СТАНДАРТ“ открива и ловния сезон – „Ловим мутанти в чинията за 350 лева“.

Ами яйцата? Да не забравим за яйцата – ето, американецът Бейти „случайно научил, че в България се изписват яйца и веднага дошъл във Велинград“. Що ще американецът във Велинград? Ами – „Американец вае яйце от щраус с герба ни“. Пише го в „СТАНДАРТ“, значи сигурно е вярно – има и снимка на яйцето. Чудничко – тоя герб само за ваденки по яйцата още никой не беше се сетил да го използва – ега ти националния символ, който не присъства по яйцата, краставиците, саламите „Стара планина“ и шишетата с шльокавица!

А платено съобщение на нашенски винпром по всички вестници обявява конкурс за най-готини великденски снимки – предполага се – от софрата с агнешко… Добре че снимките не могат да говорят, иначе от тях щеше да се чува нещо такова – „Христос воскресе, разбийш… Я ме щракни, така, както съм на кеф…“

Великден се зададе и агнетата влязоха в обръщение – къде – за ядене, къде – като обменно средство. Колко цигани могат да се купят с едно агне? „АТАКА“ ни информира, че „БСП кмет пазарува цигани с печени агнета“. За съжаление не става ясно колко гласа могат да се купят с едно агне – да се надяваме в следващи броеве да прочетем какъв е обменният агнешки курс.

А иначе фиксингът на агнешкото изрипа нагоре – за радост на редакциите, които мушнаха съмнителните икономически теми под тезгяха, за да тупнат агнешка главичка на първа страница. „Възможно е да пробват агнешко и по 20 лв./кг“ – тревожи ни „24 ЧАСА“.

И какво прави разтревоженият народ? Трае си? Не, разбира се – вдига се на бунт! „Народът въстана срещу агнетата“ – твърди „СТАНДАРТ“. Засега – виртуално, разбира се, във Фейсбук. Ентусиаст със странен псевдоним организирал бойна група против плюскането на агнешки котлети: „Да посрещнем Великден с кюфтета, зове Черната Овца…“

На оружие, братя и сестри, да спасим поне малко агнета за Гергьовден – и той е празник християнски, и за него трябва да колим нещо, за да докажем благочестивостта си и доброто си храносмилане!

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.