Популизмът заразява с „европейско слабоумие“

в. Газета виборча

Преди близо десет години един от първите беше холандският професор и политик Пим Фортейн. Именно той започна да казва на холандците това, което искаха да чуят и което не можеха да им кажат представителите на основните партии. Преди всичко, че имигрантите са мързеливци, които чакат всичко на готово. Освен това, че „на всички вече са им омръзнали арабските хулигани, извършващи обири по улиците”. Както и, че е „време да решим проблема с тези, които вече от поколения живеят в нашите градове и не са научили холандски език”.

Към това Фортейн добави колоритен стил, красноречие, способност да достига до сърцата на избирателите и политическа екстравагантност – бръсната глава и шарени сака. Всичко това, което обикновените политици – сухари в делови костюми, никога не можеха да си го позволят. Тази комбинация така подейства на холандците, че ако не беше куршумът на фанатик (защитник на правата на животните), който смъртоносно рани Фортейн през май 2002 година, той може би щеше да стане премиер на Холандия.

След Фортейн настана времето на последователите, които използваха лозунгите и стила на майстора, но при това творчески развиваха неговото учение. В Холандия един от тях отиде особено далече – Херт Вилдерс, бивш либерал, лидер на ксенофобската Партия на свободата, който постигна изключителен успех. Днес от гласовете на неговата партия зависи съдбата на холандската коалиция. На управляващия елит не му пречи, че Вилдерс сравни исляма с фашизма и призова от Холандия да бъдат депортирани имигрантите мюсюлмани.

Този политик с успех разигра и антиевропейския коз – поиска разпускане на Европейския парламент, противопоставяше се на Лисабонския договор и критикуваше приемането в ЕС на България и Румъния, които наричаше изостанали от останалите европейски страни. Оказа се, че неговите възгледи се споделят от много холандци. Популизмът, както и евроскептицизмът, не е ново явление в политиката. Ако старомодните евроскептици вече отмират, то новото поколение става все по-силно. То експлоатира умората на гражданите от интеграцията, отчуждението на европейските институции и кризата в еврозоната.

Преживяващата криза Европа става все по-лесна мишена за атаките на това ново поколение популисти. Те се правят, че са близки до обикновените хора, говорейки за техните проблеми и тревоги, докато елитът на ЕС се занимава с такива трудни за разбиране въпроси като директиви, бюджет, институционални промени. Триумф на антиевропейския популизъм Наскоро финландците, след ирландците, холандците, португалците и гърците, повярваха на популистите и обърнаха гръб на ЕС.

Именно по този начин следва да се интерпретира невероятният успех на изборите на партията на евроскептиците „Истински финландци”. Умело използвайки неприязънта на финландците към традиционната политика и умората от интеграцията, популистите получиха 39 от 200 места в парламента. По-рано те имаха само пет. За това допринесе Тимо Сойни, типичен финландец, говорещ за обикновените неща на прост език, леко пълен – финландското въплъщение на Пим Фортейн.

Въпреки че новият премиер на Финландия ще бъде либералът Юрки Катайнен, който доброжелателно се отнася към ЕС, Европа ще има проблеми с неговото правителство. Катайнен ще бъде принуден да се съобразява с антиевропейската програма на „Истинските финландци” и негативното отношение към ЕС на социалдемократите, с които трябва да формира управляваща коалиция. Въпреки че едва ли Финландия ще блокира финансовата помощ за Португалия, очакват се нервни преговори на Брюксел с финландците.

Всичко това е странно, до момента Финландия не е създавала проблеми на ЕС. Тя стриктно въвеждаше европейските норми и беше смятана за образец за успешна европейска интеграция. Но нима вече не преживяхме подобен шок, когато привидно проевропейско настроените ирландци два пъти поред отхвърлиха на референдум ключови европейски споразумения. Финландия не е единичен случай на болестта, която може да бъде наречена „европейско слабоумие”. Тя се проявява в умората от ЕС и в забравянето на това колко много е дал европейският блок и завършва с рязко недоволство, от което се възползват популистите.

Причините за слабоумието са различни – икономическата криза, намалялото доверие към ЕС и еврото, недоволството от имиграцията и разширяването на ЕС, и негативното отношение към собствените управляващи кръгове, които по лош европейски обичай, обвиняват Брюксел за неприятностите. Във Финландия към това се добави и фактът, че политическият елит въведе еврото без да се съобразява с мнението на гражданите, докато съседните страни проведоха референдуми, на които приемането на еврото беше отхвърлено.

Все още европейското слабоумие не е обхванало някои нови страни-членки, като Полша или Румъния, но тази болест идва с възрастта. Популизмът, подсилен от ксенофобията, вече посети и новите страни – например Унгария, където крайнодясната и антиромска партия „Йобик” е третата политическа сила в парламента. След пет –десет години и в Полша може да се случи същото като във Финландия, а когато се разболее цяла Европа последствията може да бъдат повече от печални.

Слабоумието не може да бъде предотвратено, но процесът може да бъде забавен. За това са нужни усилията на целия ЕС – правителства, неправителствените организации, медии, авторитетни фигури. Интеграцията трябва да бъде защитена, подобно на изчезващ вид, обществото трябва да бъде научено да се възползва от нейните блага, а политиците и медиите трябва да разберат, че антиевропейският популизъм е късоглед.

Европейският съюз е като демокрацията. Той е несъвършен, но все още не е измислено нищо по-добро. Възможно е популизмът да е ефективен метод за пробив в политиката, но още никога не е довел до решаването на проблемите на обикновените хора. Лекарство от безработицата и застаряването на населението не е изолирането и ограничаването на имиграцията, а по-голямата откритост, либерализация и интеграция, водещи до повишаване на конкурентоспособността.

По Агенция Фокус

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.